„Евксиноградската четворка“ се роди в прегръдки, страсти и много незараснали исторически рани
Пекин мечтае да завладее Европейския пазар, а Вашингтон да стопира руското влияние в региона и затова сме интересни
„Четирите аса“ е любимият трик на магьосниците. Сетих се за него, докато наблюдавах трима премиери и един президент в Евксиноград. Едва ли има смисъл да размишляваме защо на Балканската среща на върха Сърбия беше представена от държавния глава Александър Вучич, а не от наскоро избраната премиерка Ана Бърнабич. Тук регионалният синдром за мъжкото его и унизеността на жената нямат нищо общо, макар че щеше да бъде забавно да се наблюдава реакцията на другите мъжкари, начело с нашия премиер.
Сърбия не е президентска Република, но Вучич си е присвоил цялата власт и е гладен за още и още правомощия и слава. Въпреки че слезе две стъпала по-надолу, за да се изравни по ръст с Борисов и да му позволи задължителната мечешка прегръдка, той гледаше отвисоко (помним коментара му от март месец, когато каза, че България се е уплашила от напредъка на Сърбия – тогава смяташе, че концесията на летището в София е прекратена заради тази на летището в Белград, б.а.). И получи подкрепа от балканските си партньори за членство в ЕС. Но не пропусна да обвини Европейската комисия в двойни стандарти по отношение на страната му и на Испания. Темата за сепаратизма е ахилесовата пета на разпадналата се Югославия и Сърбия като правоприемник на тази мини балканска империя и кървавите парчета месо, откъснати от снагата й все още се нуждаят от болкоуспокояващи при всеки повей на историята.
„Защо проведеният в испанската североизточна автономия референдум бе обявен от Европейската комисия за незаконен, а когато през 2008 г. Косово едностранно се отдели от нашата държава, това бе посрещнато с фанфари от почти всички членки на ЕС? Това е ярко доказателство, че в Брюксел мерят с двоен аршин. И понякога сърбите се питаме защо трябваше да ставаме жертва на двойния стандарт. Ние ще се борим за своята държава“, отсече Александър Вучич. Интересното е, че това се случи в деня, в който Москва достави с чудовищния „Руслан“ пакетирани два напълно модернизирани изтребителя Миг-29 на Белград. Това е част от подаръка на Кремъл от втора ръка, но напълно безплатни самолети за стратегическия си балкански партньор. Някой логично попита дали Сърбия не играе задкулисно с Русия, макар отговорът да е очевиден.
От Комисията не пропуснаха да захапят Вучич по темата Косово и припомниха историческата вина на Белград и агресивната политика на Слободан Милошевич по време на войните в Югославия.
„В случая на Косово имаше доказани случаи на нарушения на международните правни норми и в ООН бяха приети ред резолюции, призоваващи Белград да прекрати насилието над албанците в областта. Властите в Испания никога не са нарушавали правата на населението в Каталуния“, се казваше в официалната позиция на Брюксел.
Леден вятър повя и от страна на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, който все по-дебело подчертава, че не е привърженик на бързото присъединяване на Западните Балкани към Общността. Но пък Сърбия, която е на кръстопът – буквално и преносно, ако не тръгне към Брюксел, ще трябва да търси друг покровител. А европейското бъдеще на Сърбия е в полза на Балканите, защото ако се върнем към темата за магьосниците и „четирите аса“, трябва да добавим, че на Балканите всяка държава се чувства „Ас“, а в когато бъдат раздадени на една маса, към асото трябва винаги да се добавя и определението „димящо“.
Напук на ръката, която го храни, премиерът Алексис Ципрас контрира, че Сърбия заслужава да върви с бързи стъпки към ЕС. През последната година Гърция е особено любезна към своите съседки. Спиралата от дву и тристранни срещи няма край. Ако си спомним колко негативни бяха първите реакции на балканските лидери за избирането на Алексис Ципрас, можем да разберем сизифовските усилия на гръцкото правителство да намали този негативизъм чрез дипломация. И макар че тя изисква протокол и дрескод, и този път лошото момче Ципрас се яви без вратовръзка и демонстрира, че обича да му е широко около врата.
Премиерът на Гърция повдигна въпроса за обединението на разделения остров Кипър. Дали ще използва този наболял регионален проблем за сделка с Брюксел или Вашингтон, предстои да разберем. Може би за срещата с американския президент Доналд Тръмп на 17-и октомври Ципрас ще се прежали да сложи вратовръзка, а защо не тази, която му подари Реджеп Таип Ердоган.
Но да не се отклоняваме от балканската нишка. Като че ли най-важна беше срещата на върха в Евксиноград за румънския премиер Михай Тудосе. Така изглежда, ако четем между редовете. Той отложи обсъждането на важни инфраструктурни проекти в родния парламент и избра да отсъства от Букурещ в ден, в който Върховния касационен съд възобнови делата срещу лидерите на двете управляващи партии - Ливиу Драгня и Калин Попеску-Търичану, а Конституционния съд задължи началничката на Националната Дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши да се яви пред анкетна комисия, разследваща предполагаеми злоупотреби по време на президентския вот през 2009 г. За избора на Тудосе да бъде у нас, го поздрави дори бившият премиер Виктор Понта.
Няма спор, подновяването на съвместните заседания Румъния-България е добра новина. Крайно време беше Букурещ и София да започнат да работят в тандем. Още повече, че и на двете държави им предстои едно доста щекотливо председателство на Съвета на ЕС. А и имат общ интерес от енергийна сигурност и независимост, както и от задружно членство в Шенген. Последното можем да получим и като Коледен подарък, но догодина.
Дали дотогава ще се заформи и нова Вишеградска четворка, наречена „Евксиноградска четворка“? На Вучич му се иска, но премиерът Борисов ни забрани да си мислим така. Може би защото Брюксел не се впечатлява от вишеградския чар и по-точно не одобрява съпротивата срещу притока на бежанци и нарастването на национализма и популизма. А може би защото балканският синдром не предполага големи амбиции за малките играчи.
Гръцките колеги лансираха друг сценарий – за нов път на коприната на Балканите. Не е тайна, че САЩ и Китай имат интерес от сътрудничество с България, Румъния, Гърция и Сърбия. Пекин мечтае да завладее Европейския пазар, а Вашингтон да стопира руското влияние в региона. Вероятно и Турция би имала роля в този „калейдоскоп“. Интересното предстои.
* Авторката е телевизионна водеща в „България ON AIR” и специалистка по Румъния.