На близо 9 от 10 души не им достигат средствата за пожизнена пенсия
Повечето бързо изтеглят парите си, за да не бъдат обезценени от инфлацията
416 лв. при разсрочено плащане
Шансът българинът да получи втора пенсия се оказва, че е минимален, става ясно от данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Преобладаващата част от хората, които навършват пенсионна възраст, не могат да разчитат пожизнено да взимат втора пенсия от частен фонд. Причината за това е, че нямат достатъчно пари за пожизнена пенсия в личните си партиди в универсалните пенсионни фондове.
Към края на миналата година хората, получаващи плащания от частните пенсионни фондове, са общо 20 656. От тях само 2632 души, или 12,7% от всички, получават пожизнени пенсии, показват окончателните данни на КФН. Останалите 18 024 души, или близо 9 от всеки 10 осигурени, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени плащания. Те ще получават тези пари само в продължение на няколко месеца или години и след това на старини ще могат да разчитат само на държавната пенсия.
Причините за тази ситуация са много. Една от най-важните е, че заради догонването на икономически по-развитите страни, доходите в България през последните години нарастват много по-бързо от доходността, която постигат частните фондове от управлението на парите на осигурените. Тристълбовият пенсионен модел в България със задължително осигуряване и в частни фондове плюс възможност за доброволно пенсионно осигуряване стартира през 2000 г. Тогава минималната заплата в страната беше 67 лв. От началото на настоящата година минималната заплата е 933 лв., което е увеличение от близо 14 пъти. Това е в пъти повече от постигнатата доходност от управлението на парите на осигурените. По този начин вноските за втора пенсия, които преди повече от 20 години, са правени върху заплата от 67 лв., реално са се обезценили и нямат почни никаква стойност на фона на днешните цени и заплати. Ситуацията с пенсионните фондове в страната ще бъде подобна докато доходите в България нарастват бързо, за да догоним икономически по-развитите страни от ЕС.
Сред другите причини за бавното натрупване на пари на осигурените в частните пенсионни фондове са сивият сектор и това, че за много хора не плащат осигуровки за пълния размер на доходите им, както и периодичните световни икономически кризи, които свалят доходността от управление на парите на осигурените.
През миналата година от фондовете са изплатени 4,75 млн. лв. за пожизнени пенсии, 69,768 млн. лв. за разсрочено изплащане на суми на осигурените и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. Опитът на пенсионните фондове показва, че повечето хора с разсрочено плащане искат за вземат парите си за кратък период от време, за да не се обезценят, ако взимат по-малки суми по-продължително. Когато натрупаните пари на хората с разсрочено плащане свършат, те ще разчитат само на държавната пенсия. Но държавната им пенсия ще бъда намалена до края на живота им. За хората, които излизат в пенсия през настоящата година, държавната пенсия се намалява с около 11% заради това, че са осигурени и в частен фонд. Причината за това е, че през част от трудовата им кариера част от осигуровките не са отивали във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, а в универсален пенсионен фонд. Затова намаляват държавната им пенсия пожизнено, но преобладаващата част от хората въобще не взимат пожизнена втора пенсия, а получават разсрочени плащания за ограничен период от време - няколко месеца или години.
Натрупани пари
Осигурените средно с 6637 лв. в пенсионен фонд
Парите стигат за 13 месеца по 523 лв.
Нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22,93 млрд. лв.
Средният размер на натрупаните средства на осигурените в универсални пенсионни фондове към края на миналата година е 6636,75 лв., показват окончателните данни на Комисията за финансов надзор. В тези данни влизат само хора, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска. Тоест изключени са трайно безработни, хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, и сезонни работници от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България.
Наличните средно близо 6637 лв. на осигурен са достатъчни за получаване на действащата в момента минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 523,04 лв. в продължение на близо 13 месеца. Парите са достатъчни и за получаване на средния размер на разсрочените плащания от 416,55 лв. в продължение на 16 месеца.
Общият брой на осигурените в четирите вида частни пенсионни фондове е малко над 5 млн. души, като за година нараства с 1,58%. Най-голям дял от осигурените е концентриран в универсалните пенсионни фондове - 80,40%.
Нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22,93 млрд. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34%. Това основно се дължи на новите вноски, които правят осигурените, но върху увеличението на активите влияние оказва и доходността от управление на парите.