Страната е на четвърто място по ресурс на газ, построено е летище за 2,5 млрд. долара, има и туристическа зона с хотели като в Дубай
Бердимухамедов е начело на Туркменистан от 2006 г.
Какво означава да построиш летище за 2,5 млрд. долара и годишно страната ти да бъде посещавана от не повече от 5000-6000 чужденци? Възможно ли е да вдигнеш курортна зона, която напомня Дубай, но за разлика оттам твоите хотели са призрачно празни? Ако страната ти е на четвърто място в света по залежи на природен газ, може ли народът ти да гладува? Ситуацията в Туркменистан доказва, че всичко това е напълно възможно и се случва.
За три дни - от 10 до 12 август - туристическата зона „Аваза“ привлече вниманието на световните медии, чиито репортери пристигнаха в Туркменистан да отразят Първия каспийски икономически форум. Интересът към събитието бе очакван и оправдан, не само заради това, че държавите в региона са едни от най-богатите откъм енергийни ресурси като нефт и газ (премиерът на Русия Дмитрий Медведев съобщи по време на форума, че Каспийско море и Персийският залив притежават 70% от ресурсите на нефт в световен мащаб и 40% от природния газ).
Отвъд икономическия форум
и „Международната каспийска изложба за иновативни технологии“ вниманието на гостите бе привлечено от други неща. Впрочем, и в изложбата за иновации имаше странности. В нея имаше изобилие на щандове за кетчуп и майонеза, на ръчни килими, на сладоледи, на бонбони и сродни иновативни продукти.
Много въпроси без отговори остави и туристическата зона „Аваза“, в която нямаше туркменци, които да си почиват в разгара на лятото. Имаше мъгливи обяснения, че от 20 юли курортът бил затворен за местни жители. Истината е малко по-различна. Курортът всъщност е недостъпен за туркменците заради високите цени. Зоната „Аваза“ е една витрина на тамошната власт, с която се представят пред чужденците. Странно изглежда и плажната ивица край хотелите. По нея няма нито един чадър, нито пък заведения. Липсват и хора. В Туркменистан не признават туристически визи. В страната се ходи по лична покана или в командировка, т.е. по работа, която подробно се описва пред властите.
Навсякъде гъмжи от милиция - в хотелите, край пътя, в ресторанта. Обяснението е, че служителите на реда са навсякъде в името на сигурността на гостите.
А истината е по-различна
Задължение на цивилните служители е да не допускат чужденци извън представителните зони. Те не бива да виждат старите и порутени къщи в Туркменбаши, нито празните щандове на магазините за хранителни стоки. По трасето на делегациите към пристанището на Туркменбаши прозорците на къщите са замазани със синя боя - в името на сигурността.
Усещането в тази средноазиатска държава е, че в репресивния апарат работят най-много хора. Оказва се, че всеки милиционер си има и помощници, доброволци, които чакат някога да получат щат. Те следят чужденците да не пушат цигари на улицата, да не тръгват самостоятелно към места, които не бива да виждат. В тесни връзки с милицията са и чиновниците на външно министерство на Туркменистан, които отговарят за делегациите.
Странно изглеждат и новините по местните телевизии - 2/3 от тях са посветени на президента Гурбангули Бердимухамедов, а останалите - на успехите, постигнати благодарение на Бердимухамедов. Виждаме го в различна светлина - веднъж с министрите, които стоят прави пред него с бележници в ръце и записват поставените задачи. Президентът влиза в залата, министрите го посрещат с бурни аплодисменти. Той сяда на бюро и отваря позлатен компютър, за да раздаде задачите. След това президентът кара колело, облечен в бял екип. После тича, а репортерите снимат. В друг репортаж Бердимухамедов рапира с внука си и свири на китара. Всеки репортаж, посветен на президента и на неговите таланти, е по 5-10 минути. А държавният глава на Туркменистан е разностранно надарен - написал е около 40 книги с четива за коне, чай и лечебни растения, той композира, пее и рецитира, кара колело, обича и да язди.
Портрет на Бердимухамедов
има навсякъде - и в такситата, и във фоайетата на хотелите, имаше и на всеки щанд на иновативното изложение.
Гурбангули Бердимухамедов е начело на Туркменистан от 2006 г. Тогава той се самопровъзгласява за президент. По това време стоматологът Бердимухамедов е здравен министър и като такъв се върти край президента Сапармурат Ниязов, който е получил инфаркт. Ниязов умира, а Бердимухамедов съобщава, че преди да издъхне го е посочил като негов наследник на високия пост. И го получава. Веднага обещава да демократизира страната и да даде повече свобода на медиите. В момента проявите му се отразяват от журналисти, облечени със сини дочени дрехи, жените са със забрадки и
демокрация струи отвсякъде
От началото на тази година са премахнати полагащите се на всеки гражданин на страната по 250 литра безплатна вода, по 35 киловата електроенергия, по 50 куб. м газ на месец.
В страната има достъп до интернет, но той е изключително бавен. Блокирани са Facebook, Twitter, YouTube, Viber, WhatsApp. Няма достъп до много сайтове.
В единствения супермаркет на територията на туристическата зона „Аваза“ хладилните витрини са пълни с яйца, търкалят се и няколко палки малотраен колбас. Рафтовете много напомнят българските по време на „Лукановата зима“. Наши бизнесмени, които от няколко години имат договори с фирми в Туркменистан, обясняват, че магазините из страната са още по-празни.
Джемиле от външно министерство, която отговаря за българската група журналисти, обяснява,че обикаля из целия свят, но най-много й харесва в Туркменистан. Никога не би си и помислила за живот във Виена, защото там имало много цигани. А в Туркменистан нацията била чиста...
Джемиле има своя причина да харесва живота в страната си. А хората от Туркменистан, които не са излизали не само извън страната, но и извън своите села и градове, те просто са щастливи, защото не знаят колко са нещастни.