Е само един от въпросите, които президентът постави пред Конституционния съд
Всеобхватният договор между Канада и Европейския съюз беше подписан на 30 октомври 2016 г., след продължителната съпротива на белгийската провинция Валония. Очаква се част от неговите текстове предварително и временно да влезнат в сила от 21 септември т.г. За пълното прилагане на СЕТА обаче е необходимо споразумението да бъде ратифицирано от всички държави членки на ЕС.
Процесът по институционалното обсъждане на този договор, който надскача рамките на търговията и навлиза във всички обществени отношения, у нас все още не е започнал. Решението на Министерския съвет България да се съгласи споразумението да бъде подписано, беше взето неприсъствено, т.е. обсъждане не е имало дори между министрите.
В тази атмосфера на пълна непрозрачност, сезирането на Конституционния съд от страна на президента Радев с искане за тълкуване на разпоредби от основния закон обещава да хвърли някаква светлина поне относно процедурата по ратификация и конституционната допустимост на СЕТА. В публикуваното прессъобщение се открояват редица опасения, едно от които е дали при влизане в сила на споразумението, държавата ще има възможност да подпомага и развива отделните български райони, както й е вменено по силата на чл. 20 от Конституцията. Тълкуване е поискано и по отношение на временното прилагане на международен договор, който все още не е ратифициран, задължението на държавата да защитава потребителя (чл. 19, ал. 2) и да създава равни условия за стопанска дейност. Очевидно СЕТА създава устойчиво предимство на мултинационалните компании, които ще имат възможност да съдят България в наднационален търговски трибунал, за да получават отстъпки.
Най-голям интерес обаче тепърва ще се фокусира върху поисканото тълкуване на чл. 85, ал. 1, т. 9, който засяга най-чувствителен аспект от споразумението – въпросът за отдаването на допълнителен суверенитет. Конституционният текст, приет при промените в основния закон през 2005 г. във връзка с предстоящото влизане на България в ЕС, достатъчно ясно посочва как може да става това: „Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които предоставят на ЕС правомощия, произтичащи от Конституцията на Република България“. Добавена e и втора алинея, която гласи: „Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители”. Тоест, законодателят е предвидил, че с напредването на членството ни в ЕС може да се стигне до предложения за отдаване на още национални правомощия. Той не е затворил вратата за това, но е изискал квалифицирано мнозинство с презумцията, че тази чувствителна тема налага наличието на широко парламентарно (а от там и национално) съгласие.
Предоставя ли СЕТА допълнителни правомощия на ЕС, произтичащи от българската Конституция? За мен отговорът на този въпрос е категорично да. В СЕТА се предвижда да бъдат създадени редица структури, които по същество ще правят тъкмо това:
1) Предвидено е създаване на Съвместен комитет, в който „наш“ (тоест, общ европейски) представител ще бъде член на Европейската комисия, отговарящ за търговията (член 26.1). Еврокомисарите не се избират от гражданите, а представител на България няма да има. Но в правомощията на тази структура е да наблюдава всички въпроси свързани със споразумението, да дава тълкувания, да го променя и дори да разширява обхвата му, след като вече е ратифицирано от всички държави членки на ЕС!
2) Регулаторно сътрудничество. Ще бъде създаден Форум за регулаторно сътрудничество, в който ще има представител на Европейската комисия, но не и на България (член 21.6). В него ще бъде обсъждано доколко национални закони съответстват на СЕТА, „независимо дали са в процес на разработване или на обмисляне“. Т.е. още преди да бъдат обсъдени в националния ни парламент или с българските граждани, има възможност те да бъдат блокирани!
3) Търговски арбитражи. Съвместният комитет ще назначава арбитри в Системата за инвестиционни съдилища (член 8.27.2) – това безспорно е най-скандалната част от споразумението. Инвестиционният съд дава възможност на инвеститорите да заобикалят националните съдилища, решава отделните казуси извън рамките на националното право, заплахата със съд често води до отказ от прилагане на рестриктивни мерки спрямо недобросъвестни чужди инвеститори.
Всички изброени новосъздадени структури ще имат възможност да продължават да изменят споразумението СЛЕД РАТИФИКАЦИЯТА, без да се налага промените да бъдат гласувани отново. В тази връзка трябва да напомним решението на германския конституционен съд – СЕТА може да бъде подписана, но само при условие, че временното прилагане на отделни нейни клаузи може да бъде прекратено и че държавите членки ще имат право на вето в Съвместния комитет.
Въпрос на национално достойнство
Да се надяваме, че българският Конституционен съд ще се окаже на висотата на положението си и ще отсъди, че гласуването на ратификацията на подобно всеобхватно споразумение не е рутинен въпрос. И че може да се случи само с мнозинство 2/3 от всички народни представители. При събрана европейска подписка с подкрепа на над 3,5 млн. европейски граждани, при проведени многохилядни протести, приемане на СЕТА с 60-ина гласа в българското Народно събрание (да, теоретично може и с толкова при обикновено мнозинство) ще бъде и своеобразен тест доколко сме зрели и заслужаваме да имаме собствена държавност.
* Авторът е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа” и председател на сдружение „Солидарна България”