В Музей-галерия „Анел“ беше открита юбилейна изложба на един знаков за средата на 20. век художник. От над 40 години не се споменава името на Стефан Георгов, а той има значителен принос в развитието на родната живопис. Роден е преди 125 години във Варна в семейство с видни представители в културния и обществения живот. Той развива талант, вдъхновен от учители като художниците Никола Петров и Виктория /Вита/ Георгова. Първата му самостоятелна изложба е открита преди 100 години в София. Стефан Георгов завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис“, при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент участва в престижни изложби, включително Биеналето на изкуствата в Прага.
От 27 ноември до 16 декември 2024 г. ценителите на творчеството на Стефан Георгов имат възможност да разгледат неговата самостоятелна изложба, която включва 66 произведения живопис и рисунки. Изложбата и каталогът (билингва: български/английски) към нея се реализират с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Гостите на вернисажа бяха посрещани лично от Ангел Симеонов – поет, бизнесмен и колекционер, както и от изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева – куратор на изложбата и автор на каталога. Сред първите посетители бяха проф. д.ф.н Валери Стефанов и проф. д.изк.н. Чавдар Попов.
Пламена Димитрова-Рачева очерта пред публиката основните теми, послания и оригиналния почерк на художника: „Георгов оставя трайна следа в българското изкуство със своя широк тематичен диапазон. За себе казва: „Аз съм един от художниците, които първи са рисували индустриален пейзаж в България“.
Неговите пейзажи от мини Перник, създадени между 1931 – 1948 г., включват сцени от откритите рудници и миньорския живот, наситени със силен социален заряд. Те са създадени с дълбока чувствителност към ежедневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9-ти септември 1944 г. В този период и други български художници, сред които са Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и др., създават произведения с трудова тематика. В сериите с рисунки на Георгов от бригадирското движение и новите индустриални строежи на Перник са отразени програмни теми, характерни за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и силно емоционално въздействие на младежкия ентусиазъм при строителството на ж.п. линията Ловеч – Троян, ж.п. линията Перник – Волуяк и новите заводи в Перник. В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя уникалната атмосфера на своето време – сгради, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават произведенията му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София. В тях е отразена „Поезията на природата“, както са назовани изложбите му.
Една от най-интересните теми в творчеството му е свързана с Народния театър и актьорското изкуство. Георгов създава серия портрети на актьори, уловени в естествени и сценични моменти – в гримьорните, на сцената или в приятелски разговори след спектакъл. Георгов изобразява и самия живот около театъра – легендарни сцени, като тези с Иван Вазов и проф. Иван Шишманов пред кафенето в парка на театъра, които днес се възприемат като документални свидетелства за културния елит на България. Живописният похват на Стефан Георгов като искрен и предан съзерцател на своето време е разпознаваем и иновативен. От академичната строгост в ранните му творби той преминава към деликатно преливащи тонове, подчертаващи светлината и движението в природата.“