За да си успешен, трябва да поемаш предизвикателства, казва „младият Робърт де Ниро“
Той е млад, харизматичен, с обезоръжаваща усмивка и завладяващо екранно присъствие. Определят го като най-успешния ни актьор в Англия. Наричат го „младия Робърт де Ниро“ не само заради физическата прилика, но и заради впечатляващите му актьорски превъплъщения. Така го оценява критиката в популярната онлайн кино платформа HeyUGuys. Авторитетни издания като The Empire Magazine му предричат бляскаво бъдеще. 28-годишният актьор има поредица от силни роли в ленти като „Син от друга майка“, екшъна „Код: Лондон“, хоръра „Ледърфейс“. Снима се и в сериали като американския „24“ с Кийфър Съдърланд, във фентъзито „Аз, вещицата“ и в поредицата на History Channel - Barbarians Rising. Филмът „Син от друга майка“, в който е с главна роля, се завъртя по кината в Кралството и на избрани места по света. Той е на първо място по продажби на независими филми на DVD в Англия за 2017-а с над 70 000 копия, а вече може да се гледа и по Нетфликс.
Юлиан Костов пренася на Острова шампионския си манталитет от плуването – в България той печели 10 златни медала. Учи бизнес мениджмънт в Холандия, но избира актьорството. Сред 5300 кандидати от цяла Англия попада в 160-те приети в Националния кралски театър. Днес „българската следа в Лондон“ продължава да работи упорито по различни проекти с намерението да атакува и Холивуд.
- Юлиане, ти триумфира с главната си роля във филма „Син от друга майка“. Не е лесно българин да пробие сред английската актьорска школа...
- Да, трудно беше, но когато човек си работи и върви последователно по пътя, който е избрал, като се развива, тренира и се учи с хъс; като прави неща извън зоната си на комфорт и постоянно се впуска в предизвикателства, нещата малко по малко идват от самосебе си. Чудото се случва и не изглежда изтормозено и трудно. Не приемам обаче ролята си като кой знае какъв пробив, а като част от работата ми. Естествено, гордея се с успехите и ролите, които съм имал досега, но просто гледам да се усъвършенствам и да правя нещата, които ми харесват. И така, живот и здраве, да мога да стана пример за подражание на нашите млади актьори; да докажа, че има как и на нас да ни обърнат внимание в Европа и в Щатите. Ние сме много талантлива нация, но тъй като нямаме много подкрепа отвън, е хубаво да се подкрепяме помежду си.
- За ролята си отслабнал с 10 кг. Рене Зелуегър пък напълня заради „Дневниците на Бриджит Джоунс“... Това не е ли голямо изпитание за един актьор?
- Казаха ми, че съм официално избран за ролята 2 седмици преди началото на снимките и директно минах на диета, главно с гладуване. Първо няколко дена бях на чипс и всякакви други вредни храни, за да се наситя и да започна истинската диета. После 30 дена снимах почти всеки ден и бях на ябълка сутрин, сьомга на обяд с някаква малка салата и вечер супа с чаша вино.
- Как го преодоля?
- Беше голям проблем, особено психически, защото гладът изведнъж ти изкарва всичките дяволи и нерви, което създава много напрегната вътрешна борба. Това беше много полезно за самата ми роля, защото там ситуацията беше абсолютно идентична – на хора, гладували дълго, които са започнали да се променят заради глада и да доносничат пред нацистите, за да получат минимални привилегии.
- Партньорът ти във филма - звездата Ронан Кийтинг, се изказва много ласкаво за теб.
- Ронан е супер готин пич, аз го харесвам много отдавна и като изпълнител и една от песните му ми е много любима. Във филма имахме да научим една съветска песен – „Партизанскaта песен“. Ронан е много сърцат човек, занимава се усилено с благотворителност. Сега се виждаме от време на време за обяд, чуваме се. Останахме си приятели с него и още няколко души от екипа.
- Заради този филм си отказал и 15-дневни снимки за филм с Антонио Бандерас и Бен Кингсли?
- Да, за жалост, програмата на продукциите съвпадаше и нямаше как да поема и двете роли.
- Определят те като най-успешния български актьор в Англия, знаеш ли това?
- Със сигурност съм горд с успехите си дотук. Има все повече български актьори в Лондон. Няколко момчета и момичета са ми казвали: „Ти не ме познаваш, но ти благодаря много за това, което правиш, защото ми даде увереност да дойда и аз в Лондон и да пробвам“. Много се радвам, че постигам най-голямата си цел – да вдъхновявам други млади българи да се развиват и да следват мечтите си.
- Как се реши да заминеш за Лондон на 21?
- Преди това 2 години бях в Холандия, в Тилбург, там учих бизнес мениджмънт, но не бях щастлив с това, нито с живота си в този град. Осъзнах, че ми се занимава с изкуство и с кино и реших да е в Лондон. Още с първия ми кастинг бях приет в Националния младежки театър, без да знам какво правя изобщо. Това ми даде самочувствието, че мога да се занимавам с актьорство. Междувременно си завърших бизнес мениджмънта в Англия, но реших да продължа като актьор.
Антонина Желязкова:
Морално дефектирало е цялото ни общество
Децата се чувстват късметлии, ако са попаднали в класове, където отсъстват психически и физически тормоз, признава антропологът
Антонина Желязкова е български културен антрополог, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия. Родена е на 28 ноември 1952 г. в София в семейството на акад. Любомир Желязков и преводачката германистка Марта Желязкова. Завършва източни езици в Софийския университет, като специализира и история на балканските страни. Защитава докторска дисертация на тема: „Етнорелигиозните промени в някои западнобалкански провинции на Османската империя през XV-XVIII век“. Специализира в Москва и Ленинград. През 1987 г. публично се противопоставя на т.нар. „възродителен процес“. До 1991 г. работи в Института по балканистика към БАН. Има множество публикации и лекции за малцинствата в България и Югоизточна Европа. Един от познавачите на Турция, исляма на Балканите и албанския национализъм. Преподавател по културология в СУ „Св. Климент Охридски” и Нов български университет.
- Г-жо Желязкова, наскоро две ромски деца пребиха до смърт бездомник във Варна. Само безпаричието ли е причина за тази агресивност?
- Видимото засилване на агресията в българското общество е тревожно всеобщо явление. Напоследък доста разговарям с ученици, за да опозная ситуацията в българското училище. Резултатите са обезсърчаващи. В много от училищата децата се чувстват късметлии, ако са попаднали в класове, където са рядкост или отсъстват психически и физически тормоз. Това не се среща често. В този смисъл е ясно, че сред децата и младежите липсват необходимите морални императиви, които би трябвало да се залагат още в предучилищната възраст в семействата. И да, бедността е порок. За много от семействата нещата са въпрос на оцеляване, родителите работят и се борят, за да осигурят необходимото за елементарното съществуване и съвсем не им остава време, нито пък енергия, за да обучават децата в задължителни правила, етични норми и любов към ближния. Морално дефектирало е цялото общество, а ромите са част от цялото.
- Драматичните инциденти обаче отшумяват, остават "чудо за три дни". Прекалено толерантни ли са българите към тази агресивност?
- Живеем в глобален мащаб сред агресия, несигурност, жестокости, борба за надмощие, нарушаване на права, загуба на основни ценности. В този смисъл не е прецизно да се задава въпросът дали българите са толерантни към агресията, защото те са участници в нея. Дори децата, които са възпитани в ценности, хуманизъм, естетика, рано или късно попадат в социалната среда на детската градина, на училището, на близките улици или дворове и трябва да оцеляват. Оцеляват онези, които могат да се защитят от насилието, а са късметлии младежите, които успяват да запазят своя морал и ценности, получени в семейството, въпреки агресивната среда. Един англикански пастор твърди, че сме обградени със заплахи и това, което ни липсва най-много, е доброта. Като съществен елемент на добротата посочва умението да си представиш, че си на мястото на другия. И трябва да го познаваш не такъв, какъвто искаш да е, а такъв, какъвто си е.
- Вие сте социален антрополог, който често провежда теренна работа. Разполагате ли с пресни впечатления или данни, които са ви изненадали сред ромската общност?
- Повече от двайсет години онова, което ме тревожи е, че вече 3-4 поколения сред ромите остават неграмотни или поне функционално неграмотни. Това ги обрича да са маргинали на пазара на труда. Част от тези хора са достигнали до зряла възраст без нито един работен ден и живеят с убеждението, че е възможно да се оцелява и без труд чрез запълване на различни криминални ниши. Обществото, насочвано от политици популисти, се взира понякога истерично в религиозната конверсия на ромите. А това е част от тяхната традиция от векове и не крие особени заплахи. Обратното, ромите прозелити, които приемат десетките евангелски църкви или консервативни учения на исляма, всъщност успяват да променят към по-добро живота си и съответно стават по-полезни на обществото.
- Според вас Косово има ли европейско бъдеще?
- Въпреки че Косово се ползва със специалните протекции на САЩ, не мисля, че е възможно скорошно приобщаване на новата република към ЕС. Преди всичко там имаше война, а след нея не се проведоха никакви опити за съд над военнопрестъпниците. Голяма част от политиците в Косово от албанска страна, а и някои сръбски косовски активисти са играли много нечисто в тази война, а там обществото не е чуждо на отмъщението.
Ако независимо Косово беше направило усилия да раздаде правосъдие чрез прокуратурата и съда, може би това напрежение би спаднало. Не им помогна особено и Хагският трибунал, защото е почти невъзможно да се намерят сред албанците свидетели. Затова там предстоят още дълги години на остро противопоставяне между албанците и сръбските анклави. Безнадеждно стоят засега и опитите, доколкото има такива, за ограничаване трафика на хора, оръжия, наркотици, стоки, както и на корупцията. Според мен страната е далеч от каквито и да било европейски критерии.
- Европейският съюз се готви да предложи ускорена процедура за присъединяване на Сърбия, ако тя признае независимо Косово. Как очаквате да се развие ситуацията?
- Моята прогноза е, че рано или късно Сърбия ще признае независимо Косово. Това е геополитическа реалност и би било държавническа слепота сърбите да не направят тази крачка, която ще им отвори много възможности за развитие и влияние в региона. Ще приемат европейското предложение и ще вървят напред.
И още...
Мария призната за секссимвол на десетилетието
Кубрат подари на Андреа уикенд край Босфора
Алисия скочи срещу лошите детски учителки
Стоянка Мутафова има две големи любови
Криско не мисли за сватба
Бременната брадърка Лили яхна камила
Турски топ готвач глези Галена
Проф. Димитър РАЕВ:
Уникален метод „предписва“ хапчета за кръвно
Зачестяват паническите разстройства поради стрес
350 хиляди българи живеят с рак
Откриха капсулата, донесла живота на Земята
Мътят водата на Гийермо дел Торо
Яна Язова предрича: „Хората ще се прекланят пред нас“