Тя е била единствената българка, чието работно място не е позиционирано в Париж, а в Марсилия
15 дни във Франция. И то какви. PR експертът и гл. асистент д-р в БАН Юлия Попчева кандидатства като доброволец за Олимпиадата и е една от българките, които заминава там, за да бъде част от доброволския екип.
Работата ѝ на френска земя стартира на 26 юли, като дава 8-часови смени с почивки. Преди по-малко от 24 часа, след като България спечели два златни и един сребърен медал в петъчния ден, голяма част от доброволците казаха официално "Довиждане" на работния процес там.
Юлия е единствената българка-доброволка, чието работно място не е било позиционирано в Париж, а в Марсилия. За разлика от столицата, Марсилия се оказва гостоприемна на слънце и именно там се провеждат състезанията по ветроходство в три дисциплини - с катамарани, с платноходни малки лодки и т.нар. "Forty-Niners". Другите две дисциплини, които съща са били част от състезанията там, са - уиндсърф и кайтсърф.
"Кандидатствах като доброволец при подбора, който се извърши във Френския Институт в България през френското посолство. Това бе един предварителен подбор, след което посолството изпрати одобрените кандидатури към организаторите. В резултат на това, хората, които бяхме вече селектирани през няколко кръга, и се познавахме покрай селекциите и различните дейности на Френския институт, кандидатствахме с възможност един месец по-рано от отварянето на портала за кандидатстване, което е на общооснование за всички хора по цял свят. Целият процес на кандидатстване отне близо 2 години", разказа пред "Труд news" Юлия, минути, след като приключи работният ѝ ангажимент, свързан с Олимпиадата, два дни преди официалното закриване на Игрите.
Юлия обясни, че тя е била позиционирана на работа на "Marseille Marina Olympic Park".
"Бях доброволка на "Марината" в Марсилия и бях част от екип "Протокол". Отговарях за официалните лица и спортни делегации и федерации, също така и политици, които посещаваха "Марината". Посрещахме и изпращахме тези хора. Общувахме с тях. Съпровождахме ги и до други зони в "Марината" и при раздаване на медали, тъй като това бяха и хората, които връчваха отличията на победителите. Интересен момент бе и това, че съпровождахме тези хора на пътуване с лодка, тъй като при нас имаше само ветроходни състезания. Те се случваха навътре в морето, в залива", допълва още Юлия.
Българката обясни, че всеки доброволец е бил с униформа. Така хората са ги разпознавали, дори, когато пътуват в градския транспорт.
"Бяхме със стандартна униформа, каквато беше за всички. Включва панталон, който можеше да се регулира и да става на къс и дълъг, 4 бр. тениски на човек, чорапи, маратонки, чантичка, шапка, сак и яке, което също можеше да се превърне и в елек", казва тя.
"Не мога да спомена имена на гостите, които идваха там, нямам право, но пък ще кажа, че хора на много високи постове във френската държава, идвайки на посещение при нас, спираха да поздравяват доброволците. Питаха ни от коя държава сме и ни благодаряха. Питаха ме понякога дали ми харесва в Марсилия и на Игрите. Искаха да направят контакт с нас. Имаше и известни лица, но не винаги знаех кои са те. Когато сутрин, по време на брифинг, се казваше, кого евентуално очакваме, аз никога не знаех за кого става въпрос, особено, ако се касаеше за политици и официални лица", откровена е българската доброволка.
Попчева каза още, че доброволците са имали достъп до състезателите и възможност да посещават зоните за публика.
"Имаше и екип "Доброволци", който имаше задачата да се грижи за всички останали доброволци. Това бяха хора, които бяха невидими за всички останали части от организацията на това голямо събитие, но те бяха тези, които създаваха комфорт за нас, за тези, които сме на терен", обясни пред нашата медия Юлия Попчева.
"Минималната възраст за доброволците беше 18 г. Най-младият в нашата група беше на 19 г., а най-възрастният - на 64 г. Намират се хора на всякаква възраст и квалификация, така че да се чувства всеки истински полезен", допълни още тя.
Обясни, че на "Игри 2024" е имало и доброволци в неравностойно положение.
"За някои от тях имаше и жестомимичен превод. Всеки беше отсят, така че дейността му да отговори донякъде на неговите интереси и да му се предложи онова, което би позволило да използва възможностите си по най-добрия начин. Например, 68-годишният Дидие, който бе малко трудно подвижен, създаваше огромно настроение на всички.
Юлия и Дидие
Той отговаряше за това да обслужва доброволците. Бил е ветроходец, състезател и съдия. Повече от 45 години се е занимавал с този спорт. За нас специално той коментираше състезанията, така че всеки един доброволец да може да разбере нещо повече за спорта. Със знанието и опита си успяваше да превърне доброволческата ни работа дори във фен клуб на тези ветроходни спортове. Това е най-голямата магия на Олимпиадата", с вълнение обяснява Юлия.
Равносметката за нея - за две седмици знае за ветроходството толкова, колкото не си е и представяла и дори е научила как да прави моряшки възли.