Как един холандец със специално отношение към гей парадите съдейства за неприемането на България в Шенген
„Това, че отделни държави още не приемат, че България е готова да се присъедини към Шенген, означава, че тези технически критерии започват да се комплицират с политически и други критерии.”
Това коментира при неотдавнашната си визита в Германия президентът Румен Радев. Много точно държавният глава отбеляза, че няма как България ефективно да защитава външните граници на Европейския съюз, ако няма достъп до визовата информационна система. Изглежда визията на Румен Радев, че българската външна политика трябва да се “кове” в София, не е била само инструмент за трупане на национално самочувствие в периода на предизборната надпревара, а осъзната цел на новия президент.
Мигрантската криза от последните 2-3 години, която в най-голяма степен засегна именно Германия, отново постави въпроса за отложеното членство на България и Румъния в Шенген.
Оказа се, че страната ни пази в пъти по-добре границите на ЕС спрямо съседна Гърция, която е пълноправен член на Шенгенското пространство, но отделни държави членки продължават да отказват даването на “зелена” светлина. Основната пречка пред окончателното “падане” на европейските граници за двете балкански държави е обстоятелството, че ако това се случи, Брюксел ще бъде принуден да отмени унизителния и вече неефективен мониторингов механизъм над София и Букурещ. А това не се вписва в плановете както на правителствата на няколко европейски държави, така и на задкулисни кръгове, които, преследвайки своите геостратегически цели, са идеална възможност за група криминални приватизатори на прехода у нас и техните наследници да избегнат наказателно преследване за деянията си.
Обективно погледнато, ролята на Механизма за сътрудничество в последните три-четири години се изроди в инструмент за реализиране на вътрешнополитически цели, лобистки интереси и властови амбиции, за което вина имат бюрократите в комисията. Конкретно по отношение на България проблемът е, че т.нар. мониторингови доклади, които европейските комисари приемат формално всяка последна сряда на януари, всъщност се пишат до голяма степен по доноси в няколко софийски офиса, общото между които е обвързаността им с група олигарси.
Краткият мандат на провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов силно компрометира смисъла на мониторинговия механизъм и позитивната роля, която той имаше по отношение на реформирането на правоохранителните институции у нас в първите две-три години от членството на страната в ЕС.
Желанието на Иванов на всяка цена да получи контрол върху държавното обвинение, по подобие на овладените Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд, освен че освети ролята му на доносник срещу интересите на страната, доведе до изобличаването и на друг ключов проводник на интересите на подсъдими и обвиняеми български олигарси на възможно най-високо ниво - представителството на Европейската комисия в София. Става въпрос за Юри Бюрер Тавание, съветник по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК у нас.
Тавание е холандец по произход. Отявлен защитник на легализирането на хомосексуалните бракове в Европа. Получил образование в Университета в Амстердам през 1998 г., Тавание бързо влиза в полезрението на изграждащите капацитет по това време на Балканите неправителствени организации от мрежите на мултимилиардера Джордж Сорос. Първите му визити в София са свързани именно в качеството му на програмен мениджър по проекти. Още в далечната 2001 г. в София Тавание се запознава с Ленко Ленков, който тогава представлява интересите на американска фондация, чийто наследник днес е фондация “Америка за България”. В продължение на две години и половина Тавание работи с български неправителствени организации като “Отворено общество” и Български хелзинкски комитет, финансирани именно от фондовете на Сорос.
Покрай работата си с трупащите капацитет НПО-та холандецът Тавание става чест гост на сбирки, пикници, обеди и вечери с току-що натрупалите от криминална приватизация милиони бъдещи наследници на олигархичния кръг “Агнешките главички”, начело с “назначения” милионер - олигарха Иво Прокопиев, днес подсъдим за приватизацията на 33% от електроразпределителното дружество ЕВН.
Познанствата с финансираните по това време, основно от Сорос, Красимир Кънев и Йонко Грозев от Българския хелзинкски комитет, Александър Кашъмов от Програма достъп до информация, Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрация, Стефан Попов от “Отворено общество”, Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии се оказват особено полезни за младия Тавание, който в края на лятото на 2003 г. става съветник на Европейската комисия в предприсъединителния процес на членството на България в ЕС.
Само година по-късно близостта на Юри Бюрер Тавание с междувременно ребрандираните в олигархичен кръг “Капитал” “агнешки главички” намира своето изражение в брак с репортерка в една от поръчковите медии на Прокопиев. “Партито събра на едно място журналисти и дипломати, тъй като младоженецът работи от една година в представителството на Европейската комисия в София”. Цитатът е от кратка дописка в издание на Прокопиев, от което става пределно ясно, че за кръга “Капитал” най-важно е работното място на Тавание.
През май 2008 г. Юри Бюрер Тавание получава ключово назначение - става постоянен съветник към Представителството на ЕК в София. В това му качество той придружава всички експертни мисии на европейски чиновници, които се провеждат регулярно в София. Отговаря за изготвянето на “черновата” на самия мониторингов доклад, като за съдържанието му ползва анализите на неправителствените организации у нас. Едва ли е обикновено стечение на обстоятелствата, че стартирането на Механизма за сътрудничество и проверка съвпада с увеличението на финансирането на проекти за изграждане на капацитет на НПО-та в съдебната власт, начело с компрометирания Съюз на съдиите в България и Българския институт за правни инициативи, ръководен до средата на 2014 г. от Христо Иванов. Донорите на двете, както и на още десетина по-малки организации в сектора, не са европейски, а предимно американски фондове и фондации.
И докато холандецът списва с помощта на доноси на лобисти на родни олигарси докладите на Брюксел в/за София, българската половинка на фамилия Тавание започва работа в Българския хелзинкски комитет. Така се получава, че Яна Тавание организира, а Юри Тавание участва в годишните гей паради по софийските улици.
Следва продължение:
Какво мисли за България и на кого се отчита Юри Бюрер Тавание?