Лимитираният брой явявания на изпит стимулира лицата не просто да опитват да „вземат“ изпита, а да се подготвят сериозно за него
Темата за висшето юридическо образование е актуална и по този въпрос трябва да се говори
Дипломата по „Право“ не е достатъчна за упражняване на повечето юридически професии
Древните римляни казват, че „ние знаем толкова, колкото помним“ (Tantum scimus, quantum memoria tenemus). Повод да си припомним максимата е Решение 8 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. 21/2023 г., с което той отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на част от разпоредба от Закона за съдебната власт.
Делото бе образувано на 20/12/2023 г. за установяване на противоконституционност на част от разпоредбата на чл. 300, ал. 3, in fine от Закона за съдебната власт – относно думите „до три пъти“ (ЗСВ, Обн., ДВ, бр. 64 от 07/08/2007 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 01/03/2024 г.). Чрез ЗСВ законодателят е установил „до три пъти“ възможността завършилите висше юридическо образование да се явят на изпит, за да придобият юридическа правоспособност и да могат да работят като юристи.
Наличието на юридическа правоспособност е задължително за редица практикувани професии у нас: за съдия, прокурор, следовател (чл. 162 ЗСВ), за държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията (чл. 267 и 283 ЗСВ), за нотариус (чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност), за частен съдебен изпълнител (чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители), за адвокат (чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата), за юрисконсулт, за когото в длъжностната характеристика за заемане на длъжността има изискване за придобита юридическа правоспособност. Редица други закони, като Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за военната полиция, Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, Закона за противодействие на корупцията, Закона за Националната агенция за приходите, Закона за правната помощ, също въвеждат изискване за юридическа правоспособност за заемане на определени длъжности, които обикновено включват разследващи функции или такива на процесуално представителство пред съд.
Два са въпросите, на които Конституционния съд обръща внимание при произнасянето си по същество. Първият е за допустимостта на изпит, извън университетското висше образование, за да се упражнява юридическа професия. Оспореното и разгледано ограничение на възможностите за явяване на изпит за юридическа правоспособност („до три пъти“) пред комисия към Министерство на правосъдието, както правилно отбелязва Конституционния съд, има за цел да намали риска лица с недостатъчна (университетска) подготовка, показали неколкократно (поне два пъти) незадоволителни резултати, да получат достъп до определени юридически професии, за които се изисква правоспособност. Това прави ограничението обществено оправдано. Легитимният интерес от неговото въвеждане е именно необходимостта от качествена подготовка на лицата за упражняване на тези професии. Мярката, избрана от законодателя – изпит с резултат от оценяването – положителен или отрицателен, – е подходяща, особено при сегашната на практика децентрализирана система за провеждане на държавните изпити във висшите училища, поне още четири години за студентите по стария учебен план (от изтичащата академична 2023/2024 година влезе в сила нова подзаконова уредба за придобиване на образователна степен „магистър по право“). Освен това лимитираният брой явявания на изпит стимулира лицата не просто да опитват да „вземат“ изпита, а да се подготвят сериозно за него. Придобитата правоспособност би трябвало да гарантира, че практикуващите юристи притежават знания и умения, които могат да решават проблеми на гражданите и на бизнеса „на живот“, а не „на смърт“.
Вторият въпрос, на който Съдът обръща внимание е, ако мярката е подходяща, дали три, или четири опита за успешно полагане на изпита са достатъчни (има противоречивост в тълкуването дали явяванията на изпита са общо три или едно + още три). Ограничението не е новост за българската образователна система в миналото, както и по настоящем, в която за студентите е имало лимитиране на броя явявания на един семестриален изпит до три пъти – на редовна, поправителна и ликвидационна сесия. Това прави мярката по-ефективна с оглед на етапа на подготовка, на който тя се прилага. В този исторически и сравнителен план подобна мярка може да се смята за пропорционална, стига да не влиза в противоречие с действащата Конституция.
Извън мотивите по същество, в Решението на Конституционния съд има разсъждения както относно компетентността на националния омбудсман да сезира конституционната юрисдикция, така и относно съдържанието на основни права – на труд, вкл. на свободен избор на професия, и на висше образование. Конституцията, вкл. и след последните промени от края на 2023 г., не е разширила възможността на омбудсмана да се обръща към Съда извън противоконституционност на закон, с който се нарушават права на гражданите (чл. 150, ал. 4 във връзка с чл. 149, ал. 1 , т. 2 от Конституцията). Така твърдяното от омбудсмана нарушение на принципа на правовата държава няма да има самостоятелно значение в направеното от него оспорване. Също така омбудсманът не разполага с възможност да иска установяване на несъответствие на закон с международни актове (чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията, вж. Определение на Съда от 22 април 2010 г. по к. д. 9 от 2010 г.).
Правото на труд на човека е основно социално-икономическо право, което е сложно и комплексно. Конституцията издига в основно начало труда като ценна човешка дейност; трудът се гарантира и защитава от закона (чл. 16 от Конституцията) поради неговото значение както за реализирането и развитието на човешката личност /основно право/, така и за цялото общество /основно начало/. На правото на гражданите на труд съответства грижата на държавата да създава условия за осъществяване на това право (чл. 48, ал. 1 от Конституцията). Всеки гражданин при реализация на своето право на труд свободно избира професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията). Конституцията защитава свободата на избор на професия не само като социално-икономическо право, но и като важен аспект на човешката реализация. „Изборът на професия е акт на самоопределение, проява на свободната воля на личността. Свободата при този избор трябва да е правно призната, от което следва, че държавата не бива да я препятства. Всяко упражняване на професия се предшества от нейния избор и продължава с нейното практикуване, поради което двете следва да се разглеждат в единство. И двата акта са част от свободата, с която индивидът разполага, въпрос на личен избор, който не трябва да бъде пренебрегван. От това обаче не следва, че държавата не може да поставя условия на какви изисквания да отговарят лицата, за да упражняват определена професия – в толкова по-голяма степен, колкото е нейното въздействие върху други лица и върху цялото общество.“ (мотиви към Решение 8 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. 21/2023 г.)
Приетото на 4 юни Решение от Конституционния съд по к. д. 21/2023 г. е правилно. Но то поставя с остротата въпроса какъв следва да е профила на новия национален омбудсман, какви каузи ще защитава, и дали въобще 50-то Народно събрание ще отвори процедура за избор на нов омбудсман и по негово предложение да се избере заместник-омбудсман. Но темата за висшето юридическо образование е актуална и по този въпрос трябва да се говори. Добре е студентите в спец. „Право“ да помнят, че дипломата не е достатъчна за упражняване на повечето юридически професии и че учат не за оценка в университета, а за живота.