Консумацията на миша гъба, на лимонка и киселка може да доведе до смърт
Списъкът с ядливи гъби не е подновяван от 60-те години
На един от големите пазари в София репортер на “Труд news” откри, че продава тотровната миша гъба. Това ни даде повод да се обърнем към специалисти, за да разберем какво се случва с гъбите. Оказа се, че много от диворастящите гъби, които до неотдавна се смятаха за ядливи, всъщност са отровни.
Такъв е и случаят с мишата гъба. “Да, тази гъба вече е обявена за отровна, въпреки че години наред се е смятала за ядлива. Не знам защо са я нарекли миши уши, но аз виждам на снимката микс от гъби -в горната част две пърхутки, Овчи нос и категорично - сивкавите отгоре и бели отдолу са миша гъба, без съмнение. Останалите не са отровни”. Това потвърди пред “Труд news” микологът доц. д-р Борис Асьов от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН като видя снимка на продаваните на пазара гъби, показана от репортер на “Труд news”.
“През 2014 г. китайски учени изследват миша гъба от Европа, не нещо китайско, и са изолирали цял комплекс от токсини в нея. Научната им статия е публикувана в авторитетното списание Chemistry - A European Journal. Когато има публикация в такова престижно научно списание, то тя минава през поне двама рецензенти, които я разкостват, може да са и по петима. Така че БАН се доверява на това изследване”, заяви специалистът. Той уточни, че е доказано, че консумацията на миша гъба може да доведе до автоимунно разграждане на мускулите на тялото. “Дори то не е толкова страшно, а това, че черният дроб и бъбреците се задръстват с отпадни продукти от това разграждане и се стига дори до смърт”, предупреди доц. Асьов. Той посочи, че във всички по-стари справочници на български език тази гъба фигурира като ядлива. Затова доц. Асьов уточни, че гъби, които през годините са се смятали за ядливи, вече са в списъците на отровните, след изследвания, заради случаи на дискомфорт след консумацията им и дори смърт.
По думите на учения от БАН, в България съществува държавно утвърден списък на гъби, които могат да се търгуват. Той обаче не е подновяван от 60-те години на миналия век. Това е причината да ги виждаме по пазарите. Пример за такава е лимонката. “През 80-те години е била изключително популярна. В България се е събирала и изнасяла към Западна Европа. Но настъпва вълна от критични отравяния, дори завършили със смърт. Тогава учените я изследват и установяват, че всъщност тя е опасна отровна гъба, която предизвиква нещо много сходно с автоимунна реакция, при която тялото започва да унищожава собствените си тъкани, конкретно мускулите, сходно с това, което причинява мишата гъба. Лимонката не се събира масово, но има хора, които продължават да я събират, заради това че са я консумирали от десетилетия”, заяви още специалистът.
“Има и други такива - много известна е киселката. От отравяне с нея е починал един от големите немски миколози от времето на Втората световна война. Заедно със съпругата му са консумирали нееднократно киселка, докато в един момент и двамата умират от нея. За съжаление токсичността на киселката не е много популярна и все още в стари книги може да се срещне като условно ядлива, а тя вече е известна отровна гъба”, уточни микологът и препоръча изкаралите курс по гъбарство преди години, да опресняват знанията си. “Навремето е имало изискване гъбарите, които продават и прекупуват гъби, да притежават сертификат за завършен курс, който тогава организираше ХЕИ. Знанията обаче, трябва да се надграждат, защото в годините често се правят изследвания, според които се доказва опасна токсичност в някои обявени за ядливи гъби”, заяви Асьов.
Важни правила при бране
- Никога не опитвайте гъби, които не можете да разпознаете, дори и да ухаят добре и да изглеждат вкусни. Външният вид може да е много лъжлив и начинанието ви да свърши зле.
- Ако искате да събирате гъби, които не можете да идентифицирате, за да можете да ги разгледате по-късно, взимайте и корените. В противен случай няма значение дали изтръгвате гъбите от земята, или ги режете до пънчето.
- Никога не събирайте много малки гъби или гъби, които са гризани от животни или изтръгнати от земята.
- Най-добре е да ядете гъбите в деня, в който сте ги набрали, тъй като се развалят бързо.
- Никога не яжте сурови гъби.
В Бургас се страхуват от двойниците
Култивирани печурки се продават по 7 лв. килото в магазините.
Мария Кехайова
Труд news, Бургас
На Бургаския пазар почти няма горски гъби. В плод- зеленчуците продават култивирани гъби, по 7 лв. килото, но хората край морето рядко ги купуват. В Странджа планина има изобилие, но тук-таме в запустели почти селища в планината, някой местен жител ходи да бере и то предимно за собствена консумация.
През последните три месеца, е имало три случая на отровени от гъби, брани в гората, но за щастие, пациентите не са били с тежки симптоми и бързо са потърсили лекарска помощ, казаха от държавната болница в морския град.
Повечето хора не се доверяват на горските гъби, още повече, че двойниците им са много. Говори се, че до манатарките например, съвсем наблизо, на сантиметри, растат двойници и трудно могат да бъдат разпознати.
Отровата от гъбите в много случаи е дори по-опасна от змийската. Това смятат бургаски медици. Според д- р Лорис Мануелян, специалист по вътрешни болести и нефрология има гъбни отравяния с кратък латентен период - симптомите след консумация се проявяват между втория и шестия час. С дълъг период са отравянията с проява от 6 до 36 часа. Най-често и най-опасни са отравянията, чиито симптоми се появяват от 10-ия до 12-ия час.
Може цяла вечер нищо да ти няма и на сутринта да започнеш да повръщаш и да имаш разстройство, което значи, че отравянето засяга черния дроб, удря и бъбреците, и панкреаса, и мозъка, и сърцето.
По тази причина, незабавно трябва да се търси лекарнска помощ, съветват медиците.
В Бургаско, халюцигенни гъби няма. Преди години е бил подаден сигнал, че събират такива в Странджа, но след проверка на прокуратурата се е оказало, че сигналът не отговаря на истината.
По една заплата си докарват берачи
Светлана Василева,
Труд news, Благоевград
Гъбарският сезон е към края си, затова и гъбарите от Якорудско и Белица масово берат, за да си докарат някой допълнителен лев към семейния бюджет. Според берачите сушавото лято е влошило реколтата на гъби и есенните дъждове през септември са изкарали хората в гората. Берат най-много манатарки, които продават по импровизирани пунктове на различни цени от 8 до 12 лева за килограм.
Хората смятат, че цените са ниски, но все пак с много труд изкарват по една минимална заплата и са доволни. Има и пачи крак, но и неговата цена е не повече от 14 лева за килограм. Опитни гъбари могат да изкарат за ден не повече от 50 кг. манатарки, казват местните в Белишко. Има и берачи, които излагат продукцията си директно на пазарите и там цените вече са доста по-високи. А други пък имат договорки с местни ресторанти, които изкупуват по няколко килограми за менютата си. Други берачи пък признават, че са започнали сами да сушат гъбите, за да ги продават като сухи за по-висока изкупна цена, която може да стигне до 60-80 лева за килограм.
Стотици семейства от района на Якоруда, Белица и родопските села се изхранват с брането на диви гъби и плодове. След това ги консервират и продават по пазарите. Най-търсено е сладкото от диви ягоди -бурканче от 250 мл. върви на цена от 10 лева. Консервират и гъби, които също продават на буркани.
Сушата ни лишава и от гъби
Цветелина Георгиева
Труд news, Шумен
Не си губете времето да търсите гъби на Шуменското плато, няма, защото скоро не е падал обилен дъжд. Това разказа пред “Труд news” Николай Калев, бивш военен пилот и голям познавач на гъбеното богатство. Последно той имал гъбена слука в средата на месеца - благославя уикенда 12-13 октомври, защото тогава се върнал у дома с около 1 кг. сърнели. Пак тогава попаднал и на гигантска пърхутка, тежка около килограм. С много търсене по един северен склон край 4-5-годишни борове успял да събере и сносно количество от вида рижика.
Вече две седмици в региона не е валяло и гъби трудно се намират.
Ако търсещите горски дарове излязат, трябва да си пробват късмета по долчинки и северни склонове, където може да се е задържала влага. Там може да има сърнели, печурки, масловки, както и бакърен овчи нос, казва Калев.
Бъркат печурки и сърнели с токсични двойници
Даниела Фархи
Труд news, Варна
Над 10 души, консумирали отровни диворастящи гъби, са спасили варненски медици за последния месец. Пациентите са на различна възраст - от 17 г. до пенсионна. Един от тях е бил в критично състояние, но лекарите са успели да го върнат към живота. Част от пострадалите са брали сами гъбите на принципа “проба-грешка”, други са ги взели от съседи или роднини, които имали авторитет на познавачи. В някои от случаите цели семейства са яли, но се е отровил само един, защото токсините не са равномерно разположени в гъбата и лошият късмет спохожда само онзи, който е хапнал отровното парче, обясняват медици.
Според тях масово хората бъркат печурки и сърнели с отровните им двойници, които нанасят поражения на черния дроб. През пролетта във Варна по чудо с упорито и агресивно лечение бяха спасени мъж и жена пенсионери, които си приготвили яхния от червени мухоморки.
Младежи търсят „магически гъби“ в планините
Младежи търсят “магически гъби” в Рила, Пирин и Странджа. Наричат ги още “Псилоцибе”, а най-характерно за тях е, че имат халюциногенно действие.
Растат по планински пасища, сред треви и мъхове, поединично или на групи. Сезонът е през есента до настъпване на зимата. Смятат се за отровни гъби, защото съдържат психотропни вещества като псилоцин и псилоцибин.
Законодателството ни забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на тази гъба, освен за ограничени количества, предвидени за медицински и научни изследвания и за образователни цели.