Има хора, които мрънкат и недоволстват, а има хора, които винаги намират начин. В дни, в които българското и световно кино са в шок, красивата актриса и амбициозен мениджър - Яна Маринова, направи това, което всички смятаха за изход, но не си помръднаха пръсти - автокино. Яна откри първото автокино в страната, в което се прожектираха само български филми. Трябва да се добави и: с нейно участие.
Автокиното отвори небе на 23 май и завъртя няколко независими продукции, които през последните години върнаха публиката в затворените днес киносалони - “Вила Роза”, “Привличане”, “Диви и щастливи” и “Бензин” на Асен Блатечки.
Яна Маринова е от онези редки персони, които ще обърнат света, за да постигнат целта си, но за разлика от кривите муцуни на класическия тип амбициозни хора, тя го прави с усмивка. И излъчва сигурност и... приятелство.
“Независимо че отстрани може би изглежда, че правя нещата с лекота, истината е, че както при повечето хора всичко ми коства много труд, усилия, безсънни нощи, болка, преодоляване, борба за надежда и за това да намериш смисъла. Аз обаче не се оставям на тези емоции и предпочитам да ги победя, да не им позволя да ме надвият”, сподели в интервю пред “Труд” актрисата, преди две години.
И наистина отстрани всичко изглежда лесно и безусилно. Актьорът Васил Банов, с когото Яна играе на сцената, разказва: “Ако й се яде - яде. Ако й се спи - спи. Ако иска да постигне нещо - тя не чака някой. Кара те да й вярваш, а аз й вярвам много. Ако й се обадя и й кажа, че трябва да дойде до Варна, защото имам някакъв проблем, тя ще дойде, без дори да пита какъв ми е проблемът.”
Тя е еднакво отдадена както киното, така и на театъра.
“Обичам театъра - в пиесите мога да се надсмивам не само над онези, които са се взели много на сериозно в материалния свят, но и на самата себе си, с неща, в които аз съм като продукт. Театърът е този, който ми помага да преживявам тези си състояния. Когато вляза в репетиционен период, всички неща, които не съм си позволявала да изстрадам като Яна, ги изваждам през героините си”, разказва актрисата пред списание “Ева”.
Родена е на 17 август 1978 г. Завършва спортното училище “Славия”. Получава висше икономическо образование в УНСС. Актьорско образование в Lee Strasberg Theater & Film Institute в Лос Анджелис. Магистър “Театър и Общество” в НБУ. Сценарист и продуцент на български и международни продукции за кино, телевизия и театър. Собственик на “Spirit production house”.
В началото животът й е приказка, който сетне се превръща в кошмар. За първи път пред “Труд” Яна разказа това, което е преживяла.
“Когато среща баща ми, майка ми е била красиво момиче от “Дружба”, студентка по философия и психология, а баща ми - син на дипломат и студент по журналистика. Съвсем логично двамата ги събира любопитството на мислещите хора и безхаберието на младостта. Майка ми в един момент се е сблъскала с жестоката действителност на прехода, за която висшето образование не те подготвя. При развода с баща ми тя започва да пие, защото не може да спи, после започва да взема хапчета - пак по същата причина. Когато се случи всичко това, аз бях 6-годишна. И така, двете с баба ми 30 години заедно се борихме да я спасим...”
Яна Маринова дължи амбицията и спортния си хъс на факта, че е завършила спортното училище. Дълги години тренира лека атлетика, а преди това е била гимнастичка в залата на Нешка Робева, където се научава на желязна дисциплина.
Стартира кариерата си в киното като каскадьорка и участва в редица родни и чужди продукции. Екранната й харизма не остава незабелязана от режисьорите и тя получава предложения и за главни роли. Сред най-известните й превъплъщения са тези в сериалите “Хотел България”, “Фамилията”, “Стъклен дом”, “Забранена любов” и “Връзки”, както и в игралните филми “Живи легенди”, “11 А” и “Лабиринти на любовта”, “Диви и щастливи”.
Истинският характер на Яна проличава в най-успешния риалити формат в историята на българската телевизия - “Сървайвър - Островите на перлите” в Панама. Борбена, отдадена, вярна на хората около нея, непобедима. Единствената причина да напусне шоуто преди финала е заговорът на слабите - традиционната причина, поради която герои в България са само тези, които са отстрелвани от свои.
Тя е алфа лъвица
Аз съм се срещнал с Яна, преди тя да знае за мен - в този сериал, в онзи филм. Като всички мъже в тази държава съм имал, дето се казва, мерак да я познавам по-отблизо. Тя е такава жена - дърпа мъжете към себе си. Яна е особен човек. Нали има прайдове при лъвовете - тя е зодия Лъв - и в прайда има алфа лъвица. Тя е майката, тя определя играта и Яна е такава лъвица - водеща. С тази разлика, че лъвицата убива животните за прехрана, но когато дойде лъвът, лъвицата се отдръпва, за да яде той пръв. При Яна това няма как да се случи, като убие плячката. Тя ще яде с децата, а той ще чака.
Васил Банов, актьор, в “Търси се”
Научи ме на търпение
Аз не знам някой да има проблеми с Яна. Тя е от хората, с които всеки би могъл да комуникира, ако я приеме такава, каквато е. Може да ти скъса нервите, но накрая я помниш само с усмивка. Тя е много забавен и читав човек. От нея се научих на търпение към хората, към различните хора. Тя е склонна да понесе негативи, но да не се остане някой около нея ощетен. Яна е пич - при нея няма срив и разпадане.
Александър Сано, актьор
Тя е магнит
Събра ни киното, защото от малка се интересувам от кино - това работя. При нея е същото. В началото беше една премиера на филм, в който тя участваше. Там се запознахме и оттогава пътищата ни се пресичат. Тя е като центробежна сила. Тя е един магнит, който привлича хората около себе си. Успява по такъв начин да концентрира енергията си, че нещата, които искат да се случват се случват и то благодарение на нея и на хората, които успява да събере около себе си. Тя е едно кълбо от енергия и това кълбо е неизчерпаемо.
Биляна Еленкова, рекламен мениджър
История за пепеляшка
Детството на Яна е трудно и още по-трудно. Среща толкова трудности, че ако някой напише нейната история, всяко жури би отхвърлило сценария с мотива “че авторът е пресолил манджата”.
“Като дете, в момента, в който разлистих първото луксозно списание, което излезе у нас, исках да го скъсам на хиляди парченца. Да го стъпча, да го изхвърля. Чувствах се толкова грозна, смачкана, супер зле. И когато за пръв път влязох в света на киното и видях колко добре изглеждаш, когато си гримиран и като си направиш фотошоп, и разбрах, че това е една измама, се сетих как се чувствах като малка. Казах си, че не мога да оставя само образа с грим. Трябва да кажа на всички малки момиченца, които се страхуват: харесвайте се, не се страхувайте и не се поддавайте на депресиите, които ви рушат!”