Ярослав Качински - Сивият кардинал

Полската националконсервативна и евроскептична партия “Право и справедливост” (ПиС) спечели с абсолютно мнозинство парламентарните избори в неделя. Най-вероятно правителството отново ще оглави досегашният премиер Матеуш Моравецки. Със сигурност обаче се знае, че конците на властта ще продължи да дърпа лидерът на ПиС Ярослав Александър Качински.

Така партията ще продължи досегашния си курс - срив на правовата държава.

Братята близнаци Ярослав и Лех Качински основават ПиС на 13 юни 2001 г. От 2015 г. партията има мнозинство в парламента.

Кой всъщност е Ярослав Качински? Той и брат му Лех се раждат на 18 юни 1949 г. във Варшава. Ярослав завършва право в университета в полската столица. Първоначално се отдава на научна дейност. По време на военното положение в Полша от 1982 до 1983 г. работи като библиотекар в университетската библиотека във Варшава.

През 1989 г. е включен в избирателната листа на „Солидарност”, печели мандат в Сейма и става народен представител. Поради крайнодесните му убеждения влиза в конфликт с лидера на „Солидарност” Лех Валенса и през 1991 г. напуска Сейма.

През 2006 г. застава начело на правителството във Варшава, управлява 16 месеца в условия на раздори и провали, рейтингът му главоломно пада. Това го принуждава да вкара в първите редици по-млади и по-малко поляризиращи личности. Преди четири години това бяха Анджей Дуда и Беата Шидло. Сметката излезе вярна. Изненадващо Дуда спечели президентските избори. ПиС спечели парламентарните избори, Шидло оглави правителството. Така според привърженици на кабинета се е отворила нова страница в историята на Полша - твърдо отстояване на националните интереси и водене на нова социална политика.

Според критиците на Качински това е началото на демонтажа на правовата държава, на международната изолация на страната и на политически раздори.

През 2010 г. Качински се кандидатира за президент, но се проваля на вота.

Според Качински системата, властвала в Полша до 2015 г., била несправедлива и неуспешна. По същество това била убийствена болест за страната. Същественото, което ПиС е променила и постигнала за последните 4 години, било възстановяването на вярата в демокрацията.

По време на сегашната предизборна битка Качински обяви като дългосрочна цел „Полша да се превърне в държава на благоденствието”. Той припомни, че първо правителството на ПиС е въвело изплащането на детски надбавки - по 125 евро месечно за второ и всяко следващо дете. Удвоило е и минималната заплата. От тази година се изплаща и тринадесета пенсия, а от 2021 г. и четиринадесета. Според Качински единствено неговата партия водела истинска социална политика.

В полезрението бил и икономическият просперитет на Полша, страната му щяла да догони и дори да изпревари Германия по брутен вътрешен продукт на глава от населението.

В предизборната битка Качински не подмина и църквата. Окачестви я като носител на полската идентичност, благодарение на нея Полша е оцеляла в бурни времена. В опасност обаче били древни полски ценности, като свободата. Единствено неговата партия била гарант това да не се случи.

Печелившата карта на Качински е, че заложи на национални ценности и на социалната политика. След обявяване на изборните резултати той заяви: „Пред нас са още четири години на къртовски труд. Можем да постигнем много повече, но предпоставка е точно да обмислим кое ни се удаде и къде сгрешихме.”

Явно водената от ПиС социална политика й донесе изборната победа. Външната политика остана на заден план.

Под ръководството на Качински се стигна до рязко обтягане на отношенията на Варшава с Москва, след като той обвини Русия за гибелта на брат му Лех (което тя категорично отрича). Трагедията се разигра на 10 април 2010 г., когато правителственият самолет „Ту-154” с тогавашния полски президент Лех Качински, съпругата му и официална делегация се разби по време на приземяване на летището в руския град Смоленск и всички 96 души на борда загинаха. Президентът и правителствената делегация летяха, за да участват в церемония по повод 70-годишнината от Катинското клане.

Качински обтегна и отношенията на страната си с Германия - неотдавна Варшава предяви претенции към Берлин да є изплати 850 милиарда евро репарации заради злините, които хитлеристите са причинили на полския народ.

 

Не говори чужди езици, не ползва компютър

Ярослав Качински не владее нито един чужд език, не ползва компютър, а първата си банкова сметка открил едва през 2009 г. Няма и шофьорска книжка и е бил на почивка извън родната Полша само веднъж - през 60-те години на миналия век заедно с брат си Лех и майка им посещават Одеса в Украйна. Като заклет ерген Качински живее сам, но отглежда две котки.

 

За него

Не го интересува нищо друго освен властта

Парите и жените изобщо не го интересуват. Има само едно нещо, което го интересува, и това е властта. Има хора работохолици, има сексохолици, а той е властохолик. От друга страна е доста забавен. Можеш да говориш с него три-четири часа без прекъсване, но при едно условие - ако темата е Полша.

Роман Гертих, бивш полски вицепремиер и министър на образованието

 

Знае много за Европа и света

Ярослав Качински е много интересен интелектуално. Той има сериозни познания не само за Полша, но и за Европа и света, макар че не е от хората, които пътешестват. Например знае за Африка много повече неща от мен.

Ришард Чарнецки, евродепутат от управляващата в Полша партия Право и справедливост

 

Стилът му на работа е от XIX век

Прилича на старомоден земевладелец, напълно откъснат от всекидневния живот и околния свят. Чете много книги, но за това какво се случва по света го информират хора, които идват да го посещават. Това е стил на работа като от XIX век.

Павел Ковал, политолог, историк, бивш зам.-външен министър в кабинета на Качински

 

Той е политическо животно, човек с кауза

Той е истинско политическо животно. Той е изключително интелигентен. Човек с убеждения, човек с кауза. Не е важно дали хората го обичат или мразят, важното е страната ни да е по-добра, по-силна, по-справедлива.

Чеслав Белецки, архитект и дългогодишен приятел на Ярослав Качински

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"