Андрей Аспарухов пред „Труд“: “Левски” може да се издържа от дарения

Всичко все още е в ръцете на сините фенове

Измина малко повече от седмица, откакто стартира кампанията „Един за всички, 1000 за „Левски“. Инициативата на Андрей Аспарухов, сина на Гунди, цели да обедини „сини“ привърженици зад Океана, готови да даряват по 20 долара месечно. При положение, че Аспарухов осигури 1000 съмишленици, годишно школата на „Левски“ може да бъде подпомагана с 240 хиляди долара, благодарение на кампанията.

- Г-н Аспарухов, в България много внимателно се следи случващото се в „Левски“ през 2020 година. Българската общност в САЩ е сред най-големите наши в чужбина, какво е настроението там?
- Сънародниците ни наистина са много, но са пръснати из цяла Америка. Нямаме сбирки, на които да се съберем всички и да говорим, но се чувам с много хора. Те са загрижени и притеснени. Надеждата е малко по малко нещата да се оправят. Затова идеята бе да стартираме тази кампания, с която да подпомогнем първоначално детско-юношеската школа със свежи средства.

- Изразихте желание, а и увереност, че ще успеете да намерите хиляда българи зад Океана, готови да превеждат по 20 долара месечно на клуба. Кога се зароди тази ваша идея и кой беше първият, с когото я споделихте? 
- Идеята беше моя, но 1000 е едно число, което ми дойде в главата. Може да се окаже трудна цел и да не я достигнем. Може пък и по-нататък да стане по-лесно. Преди 5 години основахме един фен-клуб на „Левски“ в Северна Америка. Откакто той съществува, е имало благотворителна дейност, но с по-малки събития. Сега беше времето с този клуб да събудим общността извън България, не само левскарите, но и всеки, имащ възможност и желание да помага на клуб с традиции и история, какъвто е „Левски“. Там се зароди идеята. 1000 ми се стори число, което не е толкова голямо. След една седмица активна кампания се оказа, че не е точно така, защото на този етап сме събрали малко над 100 човека. Но това не е спринт за нас, а маратон, който може да осигури в продължение на години свежи средства и затова съм спокоен.

- Може ли вече да обявите приблизителна бройка на левскарите, гарантирали, че влизат в клуб „1000“? Вече споменахте за първите 100...
- Да, това е точно за една седмица, но събрани от уста на уста - познати, приятели, хора, с които контактуваме аз и жена ми. Сега идва времето да се активизират хора, които не познаваме, левскарите извън Бостън, където живеем ние. Чикаго е огромна българска колония, където би трябвало да получим добър отзвук. Там са приятелите от „Левски-Чикаго“, които имат един успешен за разлика от „Левски“ (София) отбор. Обявих Америка и Канада, но всеки, който има кредитна карта или Pay Pall акаунт, може да дари, без значение от коя точка на света е.

- Има ли известни имена сред включилите се? 
- Има. Говорих с много хора, сред които бивши футболисти на „Левски“. Разговарях с Георги Христов, Стоян Пумпалов, който веднага направи превод, Велко Йотов пък съдейства с доста голямо дарение. Тези, които са минали през „Левски“, не се замислят. Въпросът е кампанията да стигне до максимален брой хора. Имаме уверение от ръководството, че парите ще бъдат използвани точно за академията и вярвам, че по-чисто и ценно нещо от това една школа да бъде добре финансово няма. А в момента се оказва, че точно тази академия на „Левски“ ще вади кестените от огъня, защото на младите нейни кадри се разчита да започнат първенството.

- Това, че лице на кампанията е Андрей Аспарухов, син на Георги Аспарухов, допринася ли за по-позитивното отношение към нея? 
- Не съм стремял да бъда лице, а и в момента не е това целта. Но името, което съм си изградил, би трябвало да успокоява хората, че тази кампания ще бъде изпълнена на сто процента и няма да има нищо скрито. Не съм се занимавал с подобни кампании досега, не знам как ще бъде и тази, но... Има моменти в живота, в които подобни инициативи трябва да намерят водещо място и всеки да се амбицира и да помага. При добра организация клуб като „Левски“ би трябвало да може да се издържа в голяма степен от дарения или членски внос. Не мога да си обясня... в момента говорим за 1000 човека. В България, ако се намерят 50 хиляди души, които да дават по 10 лева на месец, това е половината издръжка на отбора. Не смятам, че е невъзможно. Но говорим за голям обем от работа на ръководството, на местни организации и фенклубовете в България и по света. Не е непосилно, но донякъде е и малко наивна тази моя мисъл.

- В кръга на шегата възможно ли е американска компания да се реши да помогне на „Левски“?
- Е, ако имах такива контакти, с удоволствие бих ги насочил. Това е другият въпрос, който ме притеснява. Не мога да си обясня като махна пристрастието си към „Левски“, клубът би трябвало да бъде най-големият спортен рекламодател. Имам предвид по-точно клуб, който да привлича рекламодатели. „Левски“ е известен в цяла България, а и по Европа и света. Когато имаш такава марка, не мога да си обясня защо няма фирми, които искат да спонсорират. Доста съм притеснен, защото, ако в „Левски“ не може да се рекламира, къде може? Не искам да казвам никаква политическа причина, това е в сферата на фантастиките, но би трябвало по някакъв начин да се намерят тези фирми. Колкото до това „Левски“ да зависи от един човек - не е правилно. В цялата тази история, която се случва в момента, в цялата каша, в която е в момента клубът, мисля, че сега е най-точното време „Левски“ да излезе от зависимостта. Защото, ако приемем, че клуб като „Левски“ се нуждае от бюджет от 20 млн. лева, той трябва да може да си осигури 6-7 милиона сам - продажба на артикули, билети, дарения. Това са 600 хиляди лева на месец, което по мое мнение би трябвало да бъде възможно.

- Планирате ли събитие в Щатите, което допълнително да генерира приходи за „Левски“?
- Много разчитам на българите в Чикаго. Николай Василев е един от основателите на „Левски“ Северна Америка, също и един от хората, които движат „Левски -Чикаго“. Ако феновете там се активизират, кампанията ще има огромен успех. Може би половината от българите в Америка живеят в Чикаго. Идеята е от уста на уста хората да ангажират свои познати. Разбира се, има и такива, които даряват еднократно. Няма друг начин, трябва да се опитаме всеки лев, всеки долар да бъде в помощ на клуба.

- Може ли да очакваме ръководството да направи жест към дарителите?
- Би трябвало да стане не само с хората, които даряват в тази кампания, а с всички включили се до момента. Това ще бъде изключителна гордост за поколения хора. Например, да се направи стена на стадион „Георги Аспарухов“, на която да бъдат изписани имената на всички дарители. Представям си как след 15 години някой ще заведе на стадиона своя син или внук и ще му покаже името си с думите: „Виж, аз съм помогнал да спася нашия отбор“. Но това е за по-късен етап.

- Колко дълго може да продължи една такава кампания, след като видяхме у нас, че любовта на феновете е неизмерима, но финансовите възможности сякаш не позволяват постоянство във времето?
- Хубавото на тази кампания е, че ние нямаме срокове и не съм се ангажирал с такива. На жаргон, въпросът е да капе в клуба. Тази седмица сме 100, другата може да са 120, а след 5 месеца - 500. Всички тези хора ще даряват във времето пари. Това не е еднократно дарение. Който се включи в кампанията, той осигурява грубо казано 240 долара на година. Затова при 1000 души сметката показва, че прави 240 хиляди долара или близо 400 хиляди лева. Това е прилична сума за школата. Никой не казва, че това ще стане за седмица, две или месец. Тази кампания ще продължи докато може, което е хубавото.

- Да поговорим за актуалните проблеми в „Левски“. Кой е най-големият в очите на Андрей Аспарухов? 
- Основният проблем е финансирането. Слушайки и виждайки за какви суми става въпрос през миналата година, ми е трудно да си обясня как при почти нулев бюджет в края на сезона отборът играеше почти същия футбол. Има голям игрови дефицит. В момента нещата са поставени така, че или отборът трябва да съществува, или не. За резултати не мисля, че някой говори в момента. Не е срамно дори за клуб като „Левски“ да каже, че тази година ще бъде нулева. Ситуацията е такава, че това е единственото спасение - да се налагат футболисти от школата, докато не се намери спонсор. Но когато това се случи, вярвам че хората в ръководството ще са наясно - парите трябва да се управляват много по-различно и разумно. Това е задължително условие, защото се видя, че с обявените 25 милиона лева бюджет, нищо не се направи. Явно моделът с един собственик не работи. Ако „Левски“ бъде спонсориран от много фирми с един активен Управителен или Надзорен съвет, който контролира всяка стотинка, нещата могат да дойдат в нормалния си ритъм.

- Клубът избра нов Управителен съвет, а това породи напрежение сред феновете. Вие одобрявате ли избора на Наско Сираков? 
- Не мога да го одобрявам или не. Той има право като собственик да определя, но и да носи отговорностите. Това е най-големият проблем в клуба. На предишното общо събрание казаха, че ще търсят отговорност на предходното ръководство, което бе със Спас Русев. Това ме разсмя тогава, защото какво значи, че ще се търси отговорност. Нито можеш да вземеш пари обратно, нито да ги осъдиш. Сега обаче трябва да се търси отговорност за решенията. Те се взимат от собственика и резултатите са плод на тези решения. Ако няма успех, трябва да се потърси конкретна причина, а обикновено това е треньорът, който пръв го отнася. Но, връщайки се на въпроса, не бих искал да коментирам неговия избор за Управителен съвет. Сираков най-добре знае защо е предложил точно тези хора.

- В този ред на мисли, един друг въпрос, който не е намерил решение във времето, е дали трябва феновете да участват в управлението на клуба и под каква форма?
- Ако ме бяхте попитали преди шест месеца, щях да ви кажа - не! Или, че феновете могат да участват само като коректив. Но в момента, след като те осигуряват почти 100% от издръжката на отбора, фенски организации по някакъв начин трябва да имат правото на глас. Тук отварям една огромна скоба - феновете са фенове, за да подкрепят отбора. Не искам да кажа, че нямат потенциала и мисленето на управленци, но това би създало един голям хаос. „Левски“ първо трябва да си оправи положението с феновете и по-точно техните структури да са ясно изразени като организация, да имат обща платформа, от която да бъдат излъчени хора, които евентуално да имат правото на глас. Когато някой осигурява парите, а друг ги управлява, би трябвало тези с приходите да влияят за разпределението им.

- Ако моделът „Бащица“ е изчерпан за „Левски“ към днешна дата, кой е правилният такъв за в бъдеще? Сираков разкри, че иска няколко спонсора, било то и по-малки? 
- Това, което Наско казва, сме го обсъждали с него преди няколко години, когато се видяхме на един мач. Тогава му казах, че по мое мнение „Левски“ трябва да има десетина спонсора, които да осигуряват по 1-2 млн. евро или лева на година и те да избират президент, който да бъде с мандат. Така, както е в някои от големите европейски клубове. Но тогава също говорихме, че това в България става много трудно. Ние винаги се опитваме да бъдем европейска държава, асоциираме се към света, към Европа, но когато стигнем до момента да проявим такова мислене, отново оставаме в трета глуха. Ако „Левски“ осигури малки спонсори, а с това и свежи приходи, може да се получи.

- „Левски“ е много близо до обявяване в несъстоятелност и изваждане от евротурнирите. Колко близо всъщност е клубът до ликвидация? 
- Не, не съм наясно. Разбира се, ако не се намери спонсор, натам отиват нещата. Това с изваждането от европейските турнири звучи лошо, но не знам кой, с ръка на сърце, се надява догодина отборът да се класира за Европа. Ние изпуснахме тази година, когато изглеждаше толкова лесно това да се случи... За мен изваждането от турнирите няма да е краят на света. Ликвидацията би била огромен проблем, но всичко зависи от управляващите в „Левски“ да намерят спонсори.

- Вашият баща Георги Аспарухов е легенда №1 в историята на клуба. На негово име е стадионът, той е идолът в очите на всички привърженици. Ако неговият клуб бъде ликвидиран, как ще го приемете?
- „Левски“ няма как да бъде ликвидиран, ако ще и да тръгне от най-долната дивизия. Говорим доста хипотетично. Разбира се, че ще бъде изключително неприятно, ако това стане. Случвало се е и на други европейски клубове, някои от тях изчезнаха дори, но аз не смятам, че в България това ще се случи. Фенската маса показа през последните 5-6 месеца, че ценят отбора. Ако тази любов я имаше в предишните години, „Левски“ щеше да е много над „Лудогорец“, който в момента е лицето на българския футбол.

- По време на управлението на Спас Русев, клубът уреди мач с „Милан“, а на терена трябваше да изгрее холограма на вашия баща Георги Аспарухов. Когато празникът пропадна почувствахте ли се обиден?
- Лошото е, че тогава клубът нищо не направи. Всичко дойде от една инициатива, подета от компания. Те се свързаха с мен и аз се съгласих. Клубът обаче направи почти всичко възможно това събитие да не се случи. Тогавашният треньор Делио Роси имаше проблеми с датите. Нямаше явно кой да му обясни, че клубът има едно име, което не зависи от датите и много малко отбори имат идол, какъвто е баща ми. Това щеше да помогне много в негативен момент. Тимът не играеше добре, но идваше мач с „Милан“ или „Бока Хуниорс“, както беше в началото. За съжаление през годините името на баща ми понякога се използва доста фриволно и много ми е болно. Трябва да се мисли преди да се вземе някакво решение. Преди много години без никой да ни пита, не че има значение, „Левски“ извади фланелката с №9 от употреба в жест на уважение към Георги Аспарухов. След 2-3 години решиха да я върнат, след като Георги Иванов отново бе част от тима. Той е изключително голям футболист в историята на „Левски“, шапка му свалям, но това са неща, които не мога да разбера. След като си взел едно решение - стоиш зад него. Това е. Гонзо се върна, игра половин година, след което се отказа. С мача с „Милан“ беше същата история. Клубът трябва да уважава хората, благодарение на които отборът е на това ниво. Не визирам само баща ми, а и всички левскари, които са играли и са оставили следа. В един момент се заговори, че мислят да прекръстят името на стадиона. Няма никакъв проблем, аз ще бъда обиден, ще бъда огорчен, но по-лошо е, че така един клуб като „Левски“ олеква изключително много.

- Как се отрази пандемията от COVID-19 на спорта в САЩ?
- Дори по-тежко от повечето неща по света. Мисля, че преди една седмица започнаха отново големите първенства по баскетбол и хокей. Никога не съм гледал НХЛ през август, но сега и това правя. Всички наши юношески първенства пропаднаха и все още децата нямат право на контакт помежду си. Ситуацията е много сериозна и тук се опитват по всякакъв начин да предотвратят каквото може. Училищата мисля, че няма да бъдат отворени и през есента. Мерките са сериозни.

- Споменахте за вашата школа, застрашено ли е по някакъв начин съществуването й?
- Всичко е застрашено, защото вече повече от половин година няма нищо. Не се знае, защото Америка е пазарна икономика на 100 процента, така че при отсъствие на приход фирмата фалира. Да се надяваме, че няма да се стигне дотам. Положението не е розово и тази пандемия ни показа, че има неща, за които не сме подготвени, а и няма как да бъдем.

- За финал винаги има нужда от нещо позитивно. Вярвате ли искрено в спасението на „Левски“?
- Феновете правят това, което могат и дори никой не е очаквал това от тях. Нямам право да им благодаря, защото аз съм никой, но като привърженик благодаря на другите привърженици. Оказа се, че без тях „Левски“ нямаше да го има във вида, в който искаме да го има. Позитивно винаги има. Продължавам да мисля, че има светлина в тунела и тя не е от идващия насреща влак. Трябва спокойствие, търпение, време за играчи и треньори. Да не се търсят големи резултати за известен период. Моментът е такъв, че трябва стъпка по стъпка да се излезе от положението. Нужен беше и точно такъв обединител, какъвто е Наско Сираков. Всичко е в наши ръце все още. Докато е така, нещата са добре. Ако отидат в ръцете на синдик, тогава вече... става лошо.

Нашият гост
Андрей Аспарухов е единственият наследник на Георги Аспарухов. Синът на Гунди е бивш футболист на “Левски”. Носител е на Купата на България за сезон 1985/1986. Прави успешна кариера като спортен журналист. Бивш коментатор в БНТ. Повече от 20 години живее и работи в САЩ като треньор, където има собствена детско-юношеска школа. Женен е за Изабела Панова, дъщеря на футболната легенда Павел Панов.

Коментари

Задължително поле