Интервю на Соня Спасова с известната бургаска певица за музиката, пътищата и завръщането у дома

- Госпожо Димитрова, как изпратихте 2014 г.? Имаше ли нещо, което не успяхте да направите и го оставихте за тази година?
- Това, което бях решила, го направих - и доста пътувах, и доста работих, и пях, когато пътувах, и не пях. За 2015 г. съм планирала няколко нови песни.

- Само след няколко дни, на 10 януари, имате рожден ден. Вярвате ли в хороскопи? Смятате ли, че съдбата на човека е предопределена от звездите, или всичко зависи от самия него?
- Не. Много често първото нещо, което ме питат хората, с които си говоря, е коя зодия съм. Аз отговарям - Козирог, но уточнявам, че не вярвам в това - не зодията определя човека, а човекът определя зодията. Имаш разочарование - професионално, любовно, и хоп - то било от зодията. Аз такива неща не оправдавам със зодии. Ако имам успехи или провали - те са лична заслуга. Ето, за моята зодия има записани качества, които са характерни за нея - потайност, сметкаджийство, подреденост, как са напористи... Всичко, което не съм аз (смее се). Аз се разбирам с хора, а не съм зодии.

- Пътувате много заради участията си. Не ви е хрумвало да се преместите в София или другаде, на по-централно място в България? Изобщо, има ли нещо, което може да замени Бургас и морето?
- Ей сега да поискам, мога да се преместя да живея в София. Но не ми е минавало през ума. Ако нещата, конкретно при моята професия, ти вървят, ще ти вървят и в Каспичан. Ако нещо не ти върви, ако щеш и в Лондон да си, и в центъра на света да си, пак нищо няма да се промени. Градът не определя работата или развитието на човек. Да, може да не присъствам на всички светски събития, не съм на всяка манджа мерудия, ама аз и нямам нужда от това. Честно казано - най ми е хубаво да се събудя вкъщи. Ето, на Нова година пях в заведение във Велинград. Ангажиментът ми приключи малко след 23 ч и веднага си тръгнах за Бургас. Посрещнах Нова година на пътя, малко преди Пазарджик. Предвид професията ми работих на 31 декември, а Новата година я посрещнах на 1 януари вкъщи с приятели, сготвих им.

- Какво готвите? Имате ли специалитет ала Тони Димитрова?
- Не очаквайте от мен да кажа - червен хайвер и пушена сьомга или трюфели. Сготвих традиционното - свинско с кисело зеле, но сложих и малко пилешко, направих и сърмички.

- Казахте, че сте пътували много миналата година. Коя беше най-далечната ви дестинация?
- Бях в Австралия и Нова Зеландия. Преди това, през 2013 г., ходих в ЮАР заедно с познати от Бургас, много хубава група, а е доказано, че когато пътуваш надалеч, трябва да си с хубави хора, иначе е голяма мъка. Та пак ходихме заедно. Идеята дойде от мен, но после почти се отказах, защото имах ангажимент, но те ми подариха пъзел със Сидни и вече нямаше как да откажа на това предложение. И отидохме.

- Раздавате ли автографи, когато ходите на родителски срещи?
- Не. Аз винаги сядам на първия ред, както впрочем винаги в училище съм сядала, защото винаги съм била най-ниската в класа. Какви автографи - там ни викат да ни кажат какви гафове са направили децата (усмихва се). Всъщност, раздавала съм автографи на съученички на дъщеря ми Магдалена.

- Имате много специфичен глас - винаги ли ви разпознават по телефона?
- Не съм човек, който тръгва напред с името си или някаква там слава... Обикновено се представям като Антоанета Димитрова, защото това ми е истинското име. Когато се обаждам някъде, наистина често ме разпознават и тогава потвърждавам.

- А как се грижите за гласа си?
- Мълча. Мълчанието е най-доброто за гласните връзки. Има и друго - Орлин Горанов ме научи на този номер - разтривам си целите уши. Вчера, като станах, едвам говорех, защото съм болна, но като си разтрих ушите, гласът ми се отвори.

- Имате опит на театралната сцена още като ученичка. Кое е по-трудното - да си Едит Пиаф или да влезеш в ролята на учителка?
- Разбира се, че първата ми роля - на учителка в „Паднал от Марс”, защото беше много неочаквана. През 2006 г. Велко Кънев, Бог да го прости, и Борето Чакринов, директорът на бургаския театър, чули в мое интервю колко много съм искала да бъда актриса и ми се обадиха и поканиха в пиесата „Паднал от Марс“. Чудех се как да го направя и Велко ми изигра моята роличка, за да ми покаже... А представлението, в което бях Едит Пиаф беше ... красив ужас. Когато ми каза Чакринов, че трябва да играя Едит Пиаф, го попитах - сигурен ли си? Аз не съм човек с такова самочувствие - че ще изляза и ще ги срутя. Има такъв лаф между артисти, певци - излез и ги убий! Кого да убивам? Аз ако излизам да убивам - хич не излизам.

- Канили ли са ви за участие в БГ сериал?
- Да, каниха ме на кастинг за „Революция Z”, но точно тогава дъщеря ми беше в 7-и клас и кандидатстваше и заради това нямаше как да се включа. Тогава имах предложение да се включа и в телевизионен формат, но и него отказах.

- Знам, че сте много добри приятели с актьора Виктор Калев. Забавен ли е и в живота, или на него повече му отива да е Ранърса?
- Виктор никога не може да бъде Ранърс в живота. От него не очаквам да ме разсмива, когато се виждаме, но си имаме наши теми, от които можем да умрем от смях. Споделяме си наши неща. Не се виждам всеки ден с него, но знам, че винаги мога да му се обадя, както и той на мен. За мен е голямо щастие, че ми е приятел.

- Преди време много се говореше, че сте любимата певица на Иван Костов. Други политици идвали ли са на ваши концерти?
- Много политици познавам - с някои сме на ти, с други на вие... Но никога не съм се качвала на крилете на такива похвали.

- На последните избори от АБВ бяха обявили, че сте от техния отбор.
- Преди 9-10 г. си бях дала дума, че няма да пея на политически митинги на никаква цена и я спазвах. Миналата година я наруших. Преди години имах административен проблем с една виза - няма да назова консулството, но се почувствах обидена, защото не съм нарушавала никакви закони. И се обърнах към президентската администрация и стигнах до президента (Георги Първанов - б.р.) и той ми каза - „Госпожо Димитрова, аз ви вярвам”. Тогава си помислих дано някой ден да ми се даде възможност и аз да мога да кажа същите думи - аз ви вярвам. И когато ми се обадиха от АБВ, ги подкрепих.

- А ще ви отива ли министерско или депутатско кресло?
- Никога! Предлагаха ми на по-предните избори да бъда кандидат-депутат, но аз не искам да бъда недоразумение като една нарицателна вече руса депутатка от новия парламент. Мога да бъда полезна по друг начин - помагам, когато мога, занимавам се с благотворителност, без да бия тъпана. Политиката не е лъжица за моята уста. То даже не е и черпак (усмихва се).

Нашият гост
Истинското име на Тони Димитрова е Антоанета Димитрова Петкова. Работила е като машинописка, но после напуска и започва да пее в заведения в Бургас. През 1995 г. печели конкурс и става солистка на група „Горещ пясък”. През 1996 г. печели трета награда на конкурса „Бургас и морето” с песента „Ах, морето”. Има дуети с Борис Годжунов, Орлин Горанов, Васил Найденов и др.