Нашият гост:

Димитър Аврамов е роден през 1973 г. в Пловдив.
Магистър по политически науки в СУ “Св. Климент Охридски”.
Специализирал е публична администрация и международни отношения. Изучавал е трансформацията на бивша Югославия в университета в Загреб, Хърватия.
Има малък IT бизнес.

- Г-н Аврамов, реалистично или прекалено оптимистично е вчерашното изказване на Радан Кънев, че пукнатините в управлението са запушени?

- Това са дежурни изказвания на политически фигури, които участват в нестабилни мнозинства. Фактът, че се правят изявления, които имат за цел едва ли не да успокоят обществото, казва достатъчно. Сериозните управления занимават хората с политика. На г-н Кънев и на другите жадни да упражняват власт ще припомня, че още не сме видели управленската програма на това правителството, въпреки всички заклинания за реформи.

- Защо, според вас все още няма управленска програма?

- На този въпрос трябва да отговорят лидерите на ГЕРБ и РБ. Понякога политиците не пишат програми и не поемат ангажименти, защото не искат. Друг път, защото нямат капацитет. Има и по-добронамерено обяснение - забравили са, времето не е стигнало. Това обаче е наивно.

Сериозните страни се управляват с политически документи, а не на база на заклинания или на настроението на един или друг лидер. Програмата може да е малка и да не е всеобхватна, но в нея трябва да има ясно разписани приоритети по сектори. Оттам нататък кой с кого се е скарал има второстепенно значение.

- Липсата на програма ще попречи ли на правителството да извърши обещаните реформи?

- Думата реформа за съжаление е изпразнена от съдържание. Тя е производно на Реформаторския блок. За да се правят позитивни неща за развитието на обществото е необходим първо политически консенсус. И второ - лидери, които поемат отговорност и са получили достатъчно доверие. След което са направили стабилно парламентарно мнозинство и са излезли с ясни ангажименти. Нищо от това не се е случило у нас. Следователно не можем да говорим за реформи. Можем да говорим за кръпки в структурата на държавната власт.

- Какво имате предвид като казвате кръпки?

- Първи пример - промените в закона за МВР. Оставям настрана факта, че г-н Цветан Цветанов е вносителят на тези промени.  Реформата в МВР не е да преместиш ГДБОП от ДАНС в МВР и за пореден път да направиш институциите на вътрешната сигурност нестабилни.

- Подобна кръпка не беше ли и заигравката с пенсионните фондове?

- Създава се порочна практика всяко правителство да точи финанси от здравите звена и да ги прехвърля в болните. Ако това мнозинство иска да прави реформи, нека да създаде лични партиди в НОИ. Защото това, което виждаме, не е реформа, а опит да се вземе ресурс от все още работещи системи, за да се дотират неработещи. Това не е политика на дясно мнозинство. И ако за ГЕРБ това не е проблем като партия без политическа памет, то за хората от СДС и ДСБ и другите от старата десница случаят е ценностен и политически провал. За съжаление такова е положението на настоящата управляваща коалиция, която дори не е дясноцентристка, защото се налага да се опира на спорен парламентарен вот - този на ПФ.

- Патриотичният фронт не е ли необходимо зло?

- На нито една партия не трябва да се гледа като на зло. Сигурен съм, че и в Патриотичния фронт, въпреки явните прояви на неадекватност, могат да свършат полезни неща, но е добре човек като влезе в парламента да бъде по-смирен и да не произвежда сканадали. ПФ вероятно може да даде приноса си към стабилно управление, но това трябва да се случи въз основа на ясни ангажименти, а не на завери. Защото така както върви, управляващото мнозинство се превръща в седянка.

- Искрите, които прехвърчат между военния и вътрешния министър за охраната на гарницата, ще разпалят ли междуинституционален пожар?

- Ако министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи в една държава имат публични противоречия, то или тези министри не са сериозни, или тази държава не е сериозна. Как да сме сигурни, че срещу данъците си получаваме сигурност, ако двамата министри, които трябва да олицетворяват стабилността в сектора за сигурност водят махленски спорове кой трябвало да свърши дадена работа? Има конституция и закони и е ясно кой охранява границата. Ако на тези министри не им е ясно, да отстъпят местата си на по-компетентни.

- Каква парламентарна сесия да очакваме? Според Менда Стоянова ГЕРБ трябва да залага на плаващи мнозинства, дори и на подкрепа от опозицията в лицето на ДПС?

- Няма проблем да има тематични мнозинства по важни въпроси за развитието на страната. Не може да се забрани на депутатите да гласуват по съвест. Няма нужда от излишна подозрителност. В този смисъл обвинението към ГЕРБ, че правили политически коалиции с ДПС е фалшиво. В същото време разбирането, че може да има позитивни тематични коалиции в парламента по ключови въпроси не е политическа индулгенция на ГЕРБ и не трябва да им позволява да поглеждат ту на ляво, ту надясно. Защото тематичната коалиция ГЕРБ-ДПС вече произведе два сериозни рецидива - промените в закона за МВР, приети на първо четене и опитът да се преструктурира по неадекватен начин пенсионната система.

 От миналия мандат на ГЕРБ помним как г-жа Фидосова с благословията на началниците си беше обърнала НС в орган, който се занимава с поправки в законодателството, често в полза на лични интереси. Ако това се случи сега, ГЕРБ и РБ ще загубят легитимност. Още повече, че се намираме в ситуация, в която не е необходимо да бързаме с предсрочни парламентарни избори, защото от другата страна няма ясно структурирана идея за позитивни политически промени. Т.е. това правителство не е изчерпало кредита си на доверие, но в същото време дава притеснителни сигнали със соловите изяви на отделни министри, които подкопават властта, както и с липсата на програма.

- До колко сериозно е предупреждението на Лютви Местан, че ако ГЕРБ не се освободи от ПФ, изборите през 2015 г. ще са "неизбежна необходимост"?

- ДПС е сериозна партия, г-н Местан е сериозен политик. Той по-добре знае, че политическата логорея не е добра изява. Нека да си гледа партията, защото ДПС има сериозен парблем - започва да се превръща в патерица на ГЕРБ. Днес мнозина обвиняват ГЕРБ, че едва ли не се сдружавала с ДПС и г-н Борисов всеки път подскача като ужилен. Няма нужда да подскача. Да му мисли ДПС. Защото най-лошото, което може да се случи на Движението е да стане присъдружна патерица на едно управление. С БСП не й се случваше. Но сега има такава опасност.