България трябва да се стреми да се върне сред първите 30 страни по индекс на човешко развитие

- Каква беше 2014 г. за БСП, г-н Пирински, като се има предвид, че партията беше мандатоносител на правителство, което приключи предсрочно работата си?
- Основното през тази година беше решението БСП да не участва в новосформирания кабинет. Според мен това е правилно, тъй като страната се нуждае от сериозни действия за преодоляване на кризата, но това правителство и тази коалиция "две плюс две" не носи тези решения.
Това, което БСП избра, е национално отговорно - да даде подкрепа за онези решения на Народното събрание, които са нужни на страната и едновременно с това категорично да заяви несъгласието си с продължаването на доминиращата политика. И да даде ясно своя лява алтернатива.
Има един принципен въпрос. Дълго време полугласно доминира разбирането за снишаването като стратегическа линия, която си заслужава да следва БСП. Защо? Защото реформите поначало били десни и ние като лява партия не бива да се ангажираме с тях. Една дълбоко сбъркана позиция, която води до пасивна и не вдъхваща доверие публична позиция. Затова за мен отиването в опозиция е първата решителна крачка към изправянето й.

- Това решение обаче бе взето като следствие от неуспешния мандат на кабинета "Орешарски".
- Бившият председател на БСП Сергей Станишев в своя доклад на последното заседание на конгреса разви тезата, че дълго време БСП е възприемала линия на компромисно поведение в политиката, която се е изчерпала. Лично за мен беше странно, че в дискусията за участие или неучастие в настоящия кабинет той като че ли изневери на тази своя постановка и по-скоро взе една позиция в полза на участието.

- Къде сгреши БСП, защо кабинетът "Орешарски" не завърши мандата си?
- Причините са повече от една, но една е ключова - нежеланието да се направи дълбока критична самооценка за неправилните кадрови решения. И да се тръгне към изкореняване на причините, довели до тези грешки.

- След влизането ни в ЕС сякаш няма значима национална цел, каква трябва да бъде тя?
- Обединяващата цел трябва да бъде по индекс на човешко развитие да бъдем сред онези 30 страни, където качеството на живот е най-добро. Сега сме сред 60-ицата, а сме били сред първите 30.
Тази цел трябва да бъде ясно поднесена на обществото като конкретни стъпки и възможен хоризонт, не само като добри пожелания. Затова е необходимо да направим равносметка накъде вървим. И да покажем дали в хоризонт от десетина години може да имаме друго качество на живот, което още сегашните активни поколения да изживеят в своята трета възраст, а следващите и младите поколения да живеят в една друга България.

- Това означава съгласие сред всички политически партии. Възможно ли е то?
- Това предполага сериозна публична дискусия със защитниците на неолибералното начало, които смятат, че трябва да се приватизира всичко, което още не е приватизирано, да се либерализира всичко, което още не е докрай либерализирано, и тогава да оставим силите на пазара да ни изведат към светлото бъдеще. Тази неолиберална идеология отдавна е провалена, но в България продължава да властва.
Затова трябва да развием дискусия сред информираните носители на мнение, които могат да формират друго виждане, което да се пренесе и в управлението на страната с носители - политически партии или коалиции, които са готови да се ангажират с подобна кауза. Трябва да се разработи съзнанието за национална кауза, която да е различна от сега доминиращата, макар и не винаги осъзната, кауза, че всеки трябва да се спасява сам.

- Вие познавате политическия елит - тези хора могат ли да изработят съгласие по обща кауза?
- За да има съгласие, трябва да бъде предложена първоначална идея.

- Кой трябва да я предложи? Най-голямата партия - ГЕРБ?
- Това е предизвикателство пред всяка от политическите сили. Аз говоря за БСП и моето убеждение е, че БСП трябва да представи такава идейна платформа. Тя трябва да има ясен социален, ляв ориентир, но това трябва да е ориентир обединяващ, а не изолиращ. В БСП трябва да се стараем да бъдем убедителни носители на нова национална кауза, стъпила ясно върху солидарността, справедливостта и равенството.

- Виждаме, че в цяла Европа избирателите търсят нещо различно и дават доверие на партии, които до вчера никой не е забелязвал. При нашите съседи гърците това личи особено много. Отстъпват ли "класическите" партии?
- Няма съмнение, че има ясно изразен такъв процес. Той е свързан с разочарование не толкова от една или друга традиционна партия, а от качеството на политиката в европейските страни. Виждаме, че почти две трети от хората не гласуват, което говори за отчуждение от политическите структури и обръщане към нещо различно. Същината на въпроса не е дали една партия е "млада" или "стара", а дали отправя ясни послания за скъсване с досегашната политика. И като поведение на традиционните политици, които са омръзнали на хората, и на това вечно усукване около това каква трябва да бъде основната финансово-икономическа политика. През последните десетилетия доминира неолиберализмът, вторачването в дефицита и дълга, орязване на разходи само и само за да бъдат задоволени финансовите пазари. Тези "млади" партии вляво, за които говорите, късат точно с тази утвърдила се парадигма, на която социалдемократите често бяха съучастници. Затова възлово за партии като БСП, която през 2015 г. ще стане на 125 години, е да докаже, че може да звучи поновому и да носи новото.

- Какъв е случаят с членството на АБВ в Социалистическия интернационал? Чуха се задочни обвинения към лидера на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, че е препънал АБВ.
- Първо, не е ясно върху каква политика се гради формацията АБВ. Имаше заявления от страна на нейния лидер, че тя е отвъд лявото и дясното, че се стреми към национална, обединяваща роля. И тази партия иска да постъпи в Социалистическия интернационал?! Става дума за политическа идентификация. Твърдението, че е социалдемократическа формация, няма особена стойност, когато е с двата крака в едно правителство, което е всичко друго, но не и социалдемократическо.

НАШИЯТ ГОСТ
Георги Пирински е роден на 10 септември 1948 г. в Ню Йорк, САЩ.
Депутат в 7-ото велико народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото народно събрание.
Външен министър през 1995-1996 г. в правителството на Жан Виденов.
Председател на Народното събрание от 2005 до 2009 г.
Депутат в Европейския парламент от 2014 г.