Ким Чен-ун разкритикува здравеопазването в Северна Корея

Промени в движението в София заради реконструкцията на ул. „Източна тангента“

Двама души са задържани за стрелбата срещу посолството на САЩ в Анкара

Гърция посреща августовското пълнолуние с концерти и отворени музеи

Магнити бури ни мъчат днес и утре Пикът им ще е до обяд, сочат прогнозите

Трима са ранени след стрелба пред метростанция в Лондон

Тайван скъса отношенията с Ел Салвадор

Тръмп: Никакви отстъпки за Турция

Времето ще е слънчево с превалявания на отделни места

На 21 август 2018 да почерпят

Валери Божинов разцепи Враца

Русия показа „изтребител на дронове“ Деривация-ПВО ще може да сваля както дронове, така и ракети

“Левски“ избира между естонец и наш национал

Инженерът, проектирал моста „Моранди“, сам предупредил за агресивна корозия

„Олимпик“ пали застрахователна война с Кипър Няма яснота кой ще изплати парите в България

Ако има задължителен вот, той трябва да може да е и срещу всички

Президентът поднови тезата си за необходимостта от публичен дебат за промени в изборните правила. Една година след предложението за провеждането на референдум за задължително и електронно гласуване при мажоритарна избирателна система, Плевнелиев внесе нов елемент в аргументацията си. Електронното гласуване, осъществявано чрез интернет бе представено като възможност българските патриоти в чужбина да участват активно в политическия процес. Разграничението между патриотизъм и национализъм очевидно ще бъде една от линиите на политическия дебат през тази година, но тя ще се проектира върху по-широкия контекст на кризата на доверие в партийната система.

От ГЕРБ вече заявиха, че са готови да преприемат действия за въвеждането на задължително гласуване. Подобна законодателна промяна би мога да бъде направена така, че новите правила да влязат в сила за местните избори. Управляващите не отричат необходимостта от дебат, а може би и провеждането на референдум по предложенията на президента, но отстояват по-активно необходимостта от въвеждането на задължително гласуване. На свой ред Реформаторският блок подкрепя необходимостта от промени в рамките на първоначалния обхват на президентското предложение. Подкрепа за подобно решение биха могли да осигурят и от Патриотичния фронт.

В състава на Народното събрание може да бъде постигнато мнозинство за промени в Изборния кодекс, но конституционно мнозинство изглежда почти невъзможно. Най-добре би било управляващите да се обърнат към Конституционния съд за тълкувателно решение преди да предприемат подобна стъпка. Ако не го направят те, ще го направи опозицията. БСП, ДПС и “Атака” вече заявиха нежеланието си за подобни промени. ДПС винаги е възприемало темата като заплаха за собственото му влияние в българския политически живот. За БСП и “Атака”, които все по-често отстояват общи позиции, съпротивата срещу подобни промени може да бъде нов шанс за противопоствяне срещу управлението. В предстоящия дебат те ще отстояват тезата за правото на избор, противопоставяйки го на задължителния вот.

Има поне три групи от предпоставки, които трябва да бъдат взети предвид, за да могат подобни промени да доведат до реален резултат. Преди всичко необходимостта от временно въвеждане на задължително гласуване трябва да бъде аргументирана през практическия банкрут на партийната система у нас. Последните няколко национални избора показаха, че общественото доверие в политическите партии е напълно сринато. Българските граждани могат да бъдат убедени в необходимостта да се въведе подобна реформа само като поемане на политическа отговорност за цялостно обновяване на партийната система.

Необходимо е едновременното въвеждане на т.нар. бяла бюлетина, с която при задължително участие гражданите биха могли да гласуват срещу всички партии. В противен случай посланието звучи така: въпреки че не ни харесвате, ние ще ви задължим да гласувате за нас. Белият вот ще покаже истинските измерения на кризата на легитимност в българската политика.

Третото условие е подобна промяна да влезе в сила за следващи парламентарни избори или най-малкото за президентските избори през 2016 г. Всеки опит за незабавното въвеждане на промените, още за местните избори през тази година, ще доведе до нежелани последици. Примерът на последния изборен кодекс е показателен. Необходимо е повече време преди да влязат в сила нови правила. Освен всичко, задължителното гласуване би итрябвало да бъде разглеждано като временна мярка, с предварително определен период на действие.

По-малките политически формации традиционно подкрепят въвеждането на задължително гласуване, очаквайки, че то ще принуди колебаещите се избиратели да ги подкрепят. Всъщност именно този ефект най-вероятно няма да бъде постигнат. Според социологическите изследвания общите политически нагласи в българското общество най-вероятно биха се възпроизвели в сходни на досегашните пропорции и при задължително гласуване.

Задължителното гласуване само по себе си няма да ограничи политическата корупция. Купуването на гласове ще продължи, но при други условия. В някои случаи задължението за гласуване може дори да облекчи сключването на сделки на този паралелен изборен пазар. Съществен ефект би могъл да бъде постигнат само ако мнозинството от българските граждани открият собствен смисъл в политическото си участие. Задължителното гласуване не е универсално решение, но то може да бъде важен стимул за дебат за качеството на политическото представителство.

Възможността да се добижим до края на политическата криза преминава през широка публична дискусия, а може би и през референдум, който да се проведе заедно с местните избори. Ако подобно усилие съвпадне с относителна стабилизация на управлението, през следващите години бихме могли да изградим по-адекватна и легитимна партийна система, която действително да представлява интересите на българските граждани.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.