52-годишен мъж се обеси в апартамента си в Бургас

Катастрофа затруднява движението на пътя Шумен – Карнобат

Тийнейджъри охлаждаха страсти във фонтаните пред НДК (СНИМКИ)

Индийски крал засенчва Статуята на свободата (инфографика) Най-високата скулптура в света ще се издига край Мумбай

Силна експлозия в близост до летището в Кабул, най-малко 10 души са загинали

Мария Кънева от Бургас: Оздравях със съвет на д-р Емилова отпреди 12 г.

Арестуваха 39-годишен мъж за убийство на самотно живеещ съсед в Тополовград

Жълт код за обилни валежи в почти цялата страна утре

Избиха и животните на баба Дора

„Левски“ има нов треньор

Георги Свиленски: БСП иска нов модел на развитие- алтернатива на прехода и системата

Митове и чудовища от пясък в Бургас 22-ма майстори изваяха уникалните скулптури

МОН: 4951 ученици желаят да се явят на матура по български език и литература

Британски съд освободи под гаранция турски бизнесмен, заподозрян за връзки с ФЕТО

Горещините в Япония са взели най-малко 15 жертви Хиляди души са приети в болница

Мормишката е козът в зимния риболов

ДОБРОМИР ДОБРЕВ

През януари и февруари възможности за риболов на дупка в леда има достатъчно не само в планинските язовири, но и в такива, които са разположени на сравнително по-малка надморска височина. Бих споменал някои атрактивни водоеми в Софийска област, които съм посещавал през зимата – “Душанци”, “Жеков вир”, “Огняново”, “Панчарево”, “Алино”.

Там, където дебелината на леда е надеждна, обикновено е оживено и още отдалече може да се забележат малки или по-големи групи риболовци, монотонно “помпайки” със зимните примамки. Ако човек без опит се вгледа в действията на подледните риболовци, на пръв поглед може би ще остане с впечатление за еднообразни движения. Рязък мах нагоре във височина, при което примамката се издига на около половин метър от дъното. После плавно спускане обратно, няколко секунди пауза и повторение на операцията. Така е обаче само на пръв поглед.

Нека се спрем по-подробно на движенията на мормишката, понеже именно там има почти неограничени възможности за творчество, за импровизации, за непрестанна смяна на ритъма, на дълбочината, за придаване на характерно трептене, към което рибите просто не могат да останат безразлични. Да уточним първо, че в нашите водоеми с мормишка може да се разчита на целенасочен улов преди всичко на костур и бабушка. Не е невъзможно да се хване кефал, пъстърва, уклей, по-рядко дребна бяла риба или щука, но това все пак са инцидентни случаи, и то в отделни водоеми. Традиционният улов се съсредоточава именно към най-популярните ни зимни риби, които гарантират серийни изяви, стига да съумеем да ги предразположим с подходящата за конкретния случай тактика.

И така, подготвили сме се според изискванията на подледния риболов, разполагаме с няколко почистени от ледени кристали дупки на сравнително близко разстояние една от друга. Започваме с класическото “помпане” с амплитуда от около половин до един метър. Нека първо предложим гола мормишка, а впоследсвие непременно ще опитаме и на комбинация с естествена примамка – бял червей или хирономус. Правила тук няма, но като че ли към обогатената примамка се проявява по-голям интерес. Избрали сме подходяща (според представите ни) големина на мормишката, следвайки правилото – колкото дълбочината е по-голяма, толкова по-тежка трябва да е примамката. Влакното също е според изискванията – 0,10 мм се приема за класика, стига да е с добро качество и сравнително ново. Не е редно то да кара вече втори или трети зимен сезон. Добре е да бъде от флуорокарбон, който става почти невидим за рибите във водата.

Ако отчетем удар при първите пет-шест припомпвания, това е знак за повече търпение. Нормално е да последва серия от костури. Но невинаги се получава. Хващат се една-две риби, още една-две се откачат по пътя нагоре и кълването спира. Възможностите са две – или пасажът се е изместил, или просто е уплашен от нещо и не атакува примамката. Зимните “разходки” обикновено са на къси разстояния. В студената вода рибите правят много точен разчет на енергийните си разходи и изключват големите преходи от дневния си график. С опити в съседните дупки може би ще открием посоката на отклонение на пасажа. Ако не се получи, търсим реализация при вариант две – връщаме се на първата дупка, където вече сме извадили риби. Само че сега ще се наложат повече импровизации, които да актуализират “танца” на мормишката.

Нещо просто трябва да се промени, за да провокираме хищническия инстинкт у рибите и те да преодолеят появилото се съмнение. Започваме да издигаме мормишката на по-голяма височина, да речем на 2 м от дъното. Удължаваме паузите в горно и долно положение с по няколко секунди. Преди издигане от дъното придаваме характерни трептения на влакното, които достигат до мормишката. Лесно се постига с разклащане на къса амплитуда или просто с почукване с пръст по линията. Когато мормишката е на дъното, тези трикове я карат леко да подскача, имитирайки дънно животинче. Едновременно с това от честите съприкосновения с дъното се вдига мътилка, която за рибите е знак, че там ще намерят храна. Десетина минути усилия на една дупка са достатъчни, за да се разбере има ли риба отдолу или не. Ако въпреки проявеното творчество не отчетем кълване в различните водни слоеве, повтаряме процедурата в съседна дупка.

Захранвайте

с хирономус

Най-доброто за зимата е хирономус, наричан още вердевас, примесен с глина.

Няколко пинки също може да се окажат полезни. Със захранката обаче трябва да се внимава, понеже често се явява нож с две остриета.

Забележим ли подводно течение, дори и слабо да е то, рискът от нежелано и неконтролирано изместване на пасажа по посока на отнесената храна е съвсем реален.

В такъв случай най-добре е отваряне на поредица дупки по посока на течението, за да може да се държи под контрол и евентуалното отклонение на пасажа. Храни се само в първата и се търси риба в следващите, разположени през един-два метра.

Костурът през зимата няма нищо общо с онзи агресивен и безскрупулен хищник, познат ни от срещите с него в открити води.

Да не говорим за бабушката – нейните капризи са в състояние да изкарат извън нерви даже хора с много опит в подледния риболов. Зимните риби често са непредсказуеми.

Основното в улова с мормишка е опитната ръка, която знае кога какъв “танц” да и зададе, за да провокира интереса дори у апатични риби.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.