ПАСКАЛ БРУКНЕР*

Подобно на всички французи и аз се сринах. “Шарли ебдо” е символ, вестник, роден със следвоенния бум. След появата на карикатурите на Мохамед през 2011 г. много коментатори смятаха, че все пак вестникът е отишъл твърде далеч. Водеха се полемики в САЩ и сред други англоговорящи интелектуалци. Както стана ясно, имаш право да се гавриш с Исус, Буда, Мойсей, но не и с пророка Мохамед, в противен случай можеш да бъдеш убит хладнокръвно. Малка част от хората ще се съпротивляват на това, повечето ще кажат, че е по-добре да се уважава религията на пророка.

Атаката на вестника е атака срещу свободата на изразяване. Тя иска да покаже, че всяка критика към исляма може да доведе до смъртна присъда. Искат да ни кажат, че ислямът е свещенна крава, която не трябва никога да бъде поставяна под въпрос. Не сме виждали такова нещо от 18 век насам. Рицарят Ла Бар (жертва на католицизма) е бил изтезаван за „безбожие, богохулство, отвратително и гнусно светотатство“ след несправедлив процес, но преди 250 години! Днес, за да покажат своя отказ да се поддат на страха, всички вестници във Франция трябва да публикуват едно към едно карикатурите от “Шарли ебдо”. Актьори, режисьори, философи може да са следващите жертви.
Те обезглавяват част от нашата интелигенция. Във война сме в продължение на години, но показваме към радикалния ислям виновно самодоволство. Ще бъде много интересно да се видят разделителните линии, които ще се получат в близките дни. Обзалагам се, повечето ще се застъпят за ограничаване на свободата на словото.

Тероризмът е метафора на статута на врага. Врагът е далеч, тук той е невидим.Единственият начин да се борим с тези заплахи е да бъдат разширени правомощията на полицията. Нуждаем се от парламент, който да вземе много трудни решения. Всички опции трябва да бъдат разгледани.

Нападението на 7 януари може да се разглежда като стратегия за всяване на напрежение. Тя може да се превърне в основание за всеки терорист, който иска да постави Европа на колене, да развее зеленото знаме на исляма или черното на халифата. Всички френски вестници трябва да се чувстват застрашени. Това е една от най-нежеланите последици от тероризма – появата на параноя.

Навлезли сме в нова ера, в която посланието на вярата е компрометирано от политически активизъм и се използват методи от комунизма и фашизма. Но на всичко това не трябва да се отговаря с антирасистки патос, защото изобщно няма значение за какво говорим. Извършителите са ислямофашисти, а жертвите от “Шарли ебдо” - първите жертви на съпротивата. Не се заблуждавайте, че няма врагове. Радикализацията на исляма отговоря на радикализирането на слепотата - не виждаме нищо, не чуваме нищо, не знаем нищо. Трагедията трябва да ни отвори очите.

Авторът е френски романист и есеист (пред в. “Фигаро”, със съкращения).