На 21 май 2018 да почерпят

Българин арестуван в Марсилия – имал материали, годни за сглобяване на бомба

Почина световноизвестната оперна прима Христина Ангелакова

“Левски” на бараж за Лига Европа

БСП и ГЕРБ на балотаж за кметския пост в Галиче

И при храната има мода Кои са основните кулинарни трендове

Катастрофа между камион и товарен микробус край Монтана Един човек е пострадал

Медиците от болницата в Ловеч излязоха на пореден протест

Графа е първият, който се раздели със свой талант в „Гласът на България“

Стоичков срещу Зидан в Париж

Прогнозата на Светлана Тилкова – Алена за кралската сватба: Кармична разплата тегне над брака на Хари и Меган Принцът се жени без да е сигурен, а новата херцогиня на Съсекс ще се дразни на характера му

Отровни слухове текат от чешмите в София В норма са всички проби, увериха институциите, отговорни за проследяването и контрола

Ивет Лалова първа на 200 метра в Турция

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 21 май 2018

Министър Каракачанов: Страните от Балканския регион трябва да обединят усилия за укрепването на сигурността и стабилността

Светът е ”Шарли”, Франция ще възкръсне

ДИМО РАЙКОВ,
Париж,
специално
за “ТРУД”

Десетки хиляди хора се събраха вечерта на 7 януари на площад “Република” в Париж след клането в редакцията на седмичника “Шарли ебдо”.

Гледам разлюлените вълни на парижани, изпълващи отвсякъде площад „Република”. Няма изстъпления, крясъци, истерия, викове. Има тишина, плътна и говореща сама за себе си. Има тъга, има вдигнати стотици хиляди ръце с импровизирани, спонтанни листове хартия-плакати – „ Ние сме Шарли”.

Да, няма съмнение, случилото се в Париж на 7 януари всъщност е новият световен 11 септември.

Франция и светът са разтърсени. Защото и едните, и другите, от двете страни на медала, вече усетиха, че пружината е опъната и не може така да продължава повече. Защо, ама как така – тези въпроси като че ли мигом останаха в миналото, на дневен ред е единственият въпрос – как да се продължи? Защото, за да има живот, а ще го има, трябва да го има, такива са законите на природата, е нужно да се направи така, че хората на ХХI век да сме заедно.

О, как ще се подсмихнат някъде, особено у нас, в България, как ще присвият недоверчиво очи. Но кажете, има ли друга алтернатива, за да съществуваме?

И тук виждам аз величието на Франция. Цял живот съм потопен в историята на тази велика държава. И винаги, в най-тежките й моменти, виждам и усещам едно – страната, хората в нея намират начин, колкото и каквото и това да им струва, да преодолеят себе си, да поспрат, да поемат въздух и после, приели най-доброто за момента решение, пак да тръгнат напред.

Обичам една мисъл: „ Във всяка страна има проблеми. Но във Франция винаги има решение!” Тайната ми разкри депутатът Жан Ласал от центристката партия на Франсоа Байру:” Г-н Райков, и при нас въпреки опита ни, въпреки железния принцип случаен и неподготвен човек да не може да се промъкне във върховете на политиката и държавното устройство има хора с повече амбиции, отколкото възможности. Но силата, тайната на френското „дълголетие” като нация е, че тези хора са маргинали, те никога не са в основата, от тях никога не зависи държавата и народът, те навреме се изхвърлят. Във Франция винаги критичната маса е от читави, обичащи родината си люде независимо от партийната им принадлежност. И тя, тази читава критична маса взема решенията. И води Франция напред. Това, г-н Райков, е нашата, френска „тайна”…

Колко ясно и просто, нали? Просто ли? Особено съотнесено към нашите условия…
Ето затова Франция винаги е съумявала да възкръсне. Виждаш, че губи, виждаш, че положението е безнадеждно. И изведнъж – последно неистово усилие и Франция се преражда! Така ще бъде и сега. Убеден съм, защото усещам атмосферата, която цари през тези съдбоносни часове във великата страна.

Толкова много политици, специалисти, млади, възрастни, от различни професии се изказаха, коментираха, но никой не хвърли камъка, никой не посочи врага! Никой не потърси вината у другия!

И тук ще си позволя един малък детайл – аз, нали съм си българин, задавах на десетки французи въпроса: осъждате ли карикатуристката Коко, която всъщност бе отворила с шифъра вратата и по този начин терористите са влезли вътре. Тя била заплашена, понеже била с детенцето си, че и то ще бъде убито. Нито един, нито един мъж, жена, старец, дете не произнесе дума на осъждане, нито един. Само едни дълбоки очи, които ме гледаха стреснато. А така ли щеше да бъде, ако ситуацията бе същата, но у нас, в България?

Да, вглъбени, потресени, но отговорни, хората на Франция, дори опозицията начело със самия Саркози каза – ние всички трябва да застанем като един зад мерките и действията на правителството на Франция. Няма червени, няма зелени, няма патриоти и псевдопатриоти, има французи, и то преди всичко по дух и манталитет. Има 66 милиона французи, ударени в сърцето!

„Ние сме Шарли!”. „Ние сме и трябва да бъдем заедно!” Това бяха почти единствените лозунги на площад „Република” на 7 януари. 35 хиляди на пл. „Република” – артисти, журналисти, политици, спонтанно събрани от социалната мрежа – „Шарли не е мъртъв”, „Свободата не е мъртва”…

Кабю, Шарб, техните снимки са навсякъде, палят се свещи, Чак след 22 ч започнаха да се движат автомобилите. „Аз съм Шарли” – това е основният лозунг, написан на лист хартия, така живите показват солидарността си с мъртвите, с живите журналисти. „Всички трябва да се обединим за защита на демокрацията, за свободата” – това повтаряха и млади, и възрастни.

Филип Вал, бивш директор на вестника, го каза много точно, през плач: „ Трябва да преодолеем страха, трябва да имат смелост в едно общество, където хората живеят свободно и се уважават. Ние всички сме заедно, какво значи ние, вие? Ние сме вие, вие сте ние, всички сме заедно. Те бяха заплашвани от години, те в крайна сметка платиха със своя живот смелостта си за отстояват принципите на своя живот. Това не е изненада.

Хората имат нужда от информация, от справедливост. Имат нужда да преодолеят страха.”

Карикатурист се яви по една от телевизиите, нищо не каза, само донесе и посочи последната си творба – едно кърваво петно, върху него молив, писалка, гума и надпис: “Защо?” Ректорът на Моската също бе лаконичен: „Ние трябва заедно да преодолеем този проблем!” Директорът на „Либерасион” добави: „Мюсюлманите трябва да бъдат част от тези протести, не трябва да ги изолираме политически!” Бившият директор на разузнаването Пошон „хвана” професионално проблема: “Трябва всички инструменти на републиката да се използват заедно, комплексно, не само репресията. Атаката срещу “Шарли” е атака срещу Франция, това е обявена война, това е ужасна реалност, това не са хора само отвън, това са хора от нашата националност, които в един момент вземат знамето на екстремистите.”

22,40 ч. Все още на площада има хиляди, залепили са снимки на статуята на паметника, в небето се издигат фенери, реещи се в тъмата като парашути. Съзирам клошар. Да, от типичните френски клошари, с достойнство, каквито вече рядко се виждат в Париж. Беше се хванал с едната ръка за електрически стълб, а с другата държеше седмичника. По брадясалото му лице бе потекла сълза. Питам го: „Защо сте тук, господине?” И веднага осъзнавам нелепостта на въпроса си. Той, низвергнатият, не ме и погледна, след минута се въззе гласът му – хрипкав, но твърд. “Господине, аз съм тук, защото моята Френска република е засегната. Защото това бе трибуна, която казваше онова, което другите не казваха.”

Тръгнах си. Последно извръщане – кордон от свещи около паметника. Баби, дядовци, внуци. Миналото, настоящето и бъдещето на Франция.

Да, Франция, светът е „Шарли”. Светът е порив към свобода и достойнство!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.