47-годишен мъж изгоря при пожар във фургон край Сандански

Високоскоростен влак се разби в надлез в Анкара (СНИМКИ и ВИДЕО)

Европарламентът иска спиране на строежа на газопровода „Северен поток 2“

Пентагонът към Турция: Всяко едностранно военно действие в северна Сирия би било неприемливо

„Лудогорец“ предпазлив на трансферния пазар (ИНФОГРАФИКА)

На 13 декември 2018 да почерпят

Британският премиер Тереза Мей печели вота на доверие в парламента

Емигрантът Роман е първият мъж-финалист във „Фермата“

Чарли Шийн една година не е близвал алкохол

Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Проф. Владимир Чуков: Трябва умно да приобщаваме мюсюлманите към нашата цивилизация

Нашият гост:

Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област.
Роден е на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в СУ „Св. Кл. Охридски“, Нов български университет, Варненския свободен университет и др.

– Какви ще бъдат последиците от атентата в Париж, проф. Чуков?

– Франция наистина остана пред един сериозен изпит. Дали ще има промяна във френското общество, дали то ще се плъзне срещу тези, срещу които се бори, дали Франция ще се опита да се разграничи и изолира от своята ислямска общност, която е близо 5 млн. и половина души? Ето, днес (8 януари – б.р.) има хвърляне на бомби в джамии и в арабски ресторанти. Грешна реакция, защото подобна е и целта на радикалите. Те реално искат капсулиране на ислямската общност и респективно част от нея да се превърнат в радикали, така както те са били зарибени навремето то салафитския шейх.

С тази касапница искат да отровят съзнанието и на други мюсюлмани. Имено тук е мъдростта и толерантността на французите. Да, те трябва да се борят срещу радикалите, но не подхлъзвайки се към насилието. Напротив! Отстоявайки свободата на словото и на мисленето, нещо което очевидно компрометира и провокира радикалите. Сега е големият исторически изпит на французите и мисля, че този изпит ще бъде взет. Франция е тази, която е дала на Европа демокрацията, конституционализма и Просвещението. Мисля, че едва ли няколко терориста биха могли да я отделят от пътя, която е вървяла векове.

– Колко още ще продължи инерцията на конфронтацията? Този тероризъм очевидно е другата страна на нарастващия национализъм, бих го нарекъл християнски радикализъм. Льо Пен е на върха на славата си. Каква е разликата между това да гърмиш в редакция и да взривяваш джамия?

– Наистина Франция е в нервен шок. Държавата е пред голямо изпитание. Нека все пак да кажем и нещо много важно. Изобщо Льо Пен и радикализмът по същността си са антиарабски. Нека припомним естеството на френския колониализъм, да припомним как е създаден френският национализъм. Жан Мари Льо Пен е бивш капитан от френската колониална армия в Алжир. И когато френските окупационни сили се оттеглят от Алжир, ядрото военнослужещи създават тази тенденция, която се превръща в значима политическа сила. Това е големият проблем и голямото изпитание. Да, наистина в тази идеология има свръх популизъм, но има и национализъм, достигащ фашизъм и то не само спрямо арабите и мюсюлманите, но и спрямо българите и румънците. Такива лоши тенденции има и в английското общество, където тази политика е представлявана от Найджъл Фарадж, който между другото е с иракски корени, както и в Германия, където проблясва неонацизъмът. Не случайно тези три държави – Франция, Великобритания и Германия, генерират най-много джихадисти, които се бият в Сирия и Ирак. Това са чужденци – не араби. Французите са начело. Едно много сериозно научно проучване на египетска неправителствена организация, показва, че най-много жени джихадисти в “Ислямска държава” са от Франция.

– Каква част от проблема видяхме в сряда в Париж?

– Видяхме айсберга. А трябва да се вгледаме в детайлите, в корените.

– Карикатурите ли са проблемът или френското общество?

– Трябва да кажем, че карикатурите са част от френското общество. Те са част от демократичния пулс на Франция. Там са се родили Волтер, Монтескьо, Жан-Жак Русо, Всеобщата декларация за правата на човека. Карикатурите не може да са по-различни от „Шарли ебдо“. Много специалисти говорят за чувствителната тема за богохулството. Списанието е безпощадно към католицизма, към папата, към християнството, към равините – унищожаващи карикатури. Но и срещу исляма. Проблемът е, че тук става въпрос за елемент на богохулството. Веднага давам пример с Пакистан, където беше приет закон за богохулството. Това е немислимо в някоя християнска държава. Вярно е, че дори в Пакистан това беше обект на сериозни дискусии, но вече е правна норма.

– Къде е България на картата на тези дълбоки проблеми?

– България е част от Европа и от Запада. И ние не можем да кажем, че тези неща не ни касаят. Дори видимо ние сме обект на повишен емигрантски натиск. И все пак тук има собствена специфика – традиции, история, обичаи. Задайте си въпроса, защо на фронта на „Ислямска държава“ има над 3000 чужденци от западните държави, но няма нито един от Източна Европа. Няма джихадисти от България, от Румъния, от Полша. Всяко едно общество си има собствен профил. Въпреки че нашето общество скърца, поради чисто икономически и социални проблеми, въпреки че и в него има искри на екстремизъм, ако теглим чертата, ще видим, че ние сме много по-различни от тези големи западни нации, които излъчват джихадисти. Много са факторите, но нека споменем само някои от тях. Нашите мюсюлмани са ендогенни – те са български граждани, те нямат друго гражданство. Българските мюсюлмани, като и българските християни, са живели дълго време в един атеизъм. Заради дългото време на комунистическото управление религията не е индоктринирана. А клирът няма авторитет.

– Няма ли обаче да се случи обрат? Няма работа, няма перспективи…

– Да, ето тук е разковничето. Тук вече различните модели на привличане към “Ислямска държава”. Ако на Запад причините са чисто идеологически, у нас какво видяхме? Видяхме елементи, които гравитират около радикални организации по чисто финансови причини. На този етап идеологически причини за екстремизъм не съществуват. За това има още един фактор. В Източна Европа мюсюлманските общности са изолирани от силовите ведомства – армия, полиция, разузнаване. Докато тези, които идват от западните държави и се включват в “Ислямска държава”, имат този опит.

– Каква грешка не трябва да прави нашето правителство?

– Първо, трябва да се правят много сериозни проучвания за настроенията, за проблемите сред тези общности. Да сте чували да се правят у нас такива проучвания? Науката много ясно може да очертае тенденциите и негативните трябва да бъдат парирани. А да бъдат поощрявани онези практики, които тляскат към интеграция, не към сегрегация. Трява хората да бъдат приобщавани към ценности, които са част от нашата цивилизация, но тези неща трябва да бъдат казвани предварително, а не когато вече са формирани радикали, които са готови да убият хладнокръвно всеки полицай на улицата.

– Може ли да има интеграция без финансиране?

– Едното върви с другото. И само с много пари не става. Трябва умна политика, която умно да задели средства. Това е въпрос на национална отговорност.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.