Годишнините в националната ни култура са нещо специално. Особено когато обозначават закръглен век в нещо толкова любимо като седмото изкуство. 13 януари е денят, в който националното ни кино ще отбележи своите първи 100 години. Разбира се, с нарочно организирани събития и... вероятно награди.
Вестник "Труд" пък използва годишнината, за да припомни и славни, и срамни мигове от историята на екранното изкуство, което и днес продължава да е сред най-завладяващите артистични магии. Започваме поредицата ни от прощъпалника - най-старото софийско кино.

ВЛАДИМИР ГАДЖЕВ

В навечерието на Милениума светът реши да провери услужливостта на своята, ако не хилядолетна, то поне вековна памет. Западът, а и някои страни от току-що освободилия се от тоталитаризма европейски Изток, трескаво ревизираха неосветените до този момент културни факти от периода между двете световни войни, официализираха ги и ги направиха всеобщо достояние.

През същия период у нас се харчеха грешни пари за никому ненужни състезания (за най-голямо хоро, най-дълга баница и т.н.), докато легналата на сърцето ни Книга на рекордите "Гинес" попълни страниците си с факт, който е истинска част от културата на съвремието - малкото квартално кино "Пионер" в полския град Шчечин, отворило за първи път вратите си на 26 септември 1909 г. под името "Хелиос". И до днес то работи без прекъсване ( дори по време на Втората световна война), бележейки рекорд за най-стара европейска кинозала, която не е сменила изначалното си предназначение.

Ще попитате: къде е интригата? Работата е там, че към 2000 година в София продължаваше да работи кино "Модерен театър", открито в първоначалния си вид на 4 януари 1908 г., т.е. почти две години по-рано от шчечинското "Пионер". Но отсъствието на системна и умно провеждана културна политика в България пропусна възможността то да се нареди сред челниците на европейския континент! Навярно и заради това, че вече течеше неговата и на другите киносалони приватизация.

Кино "Модерен театър" се появява на бул. "Мария Луиза" благодарение на италианеца Карло Вакаро. И той, подобно на не малко други чужденци, идва в младото още българско царство, за да завърти бизнес. Пристига през 1901 г. и отсяда в Пловдив, където освен в тютюневия бранш името му откриваме и като основател на първата търговска банка в града. Понатрупал състояние, той се пренася в столицата и се впуска в нов бизнес - киното.

С безпогрешен търговски усет Вакаро се ориентира към терен на бул. "Мария Луиза" в близост до пресечката с най-дългата софийска улица "Цар Симеон". По това време районът е един от оживените центрове на градската търговия и развлеченията. В страната ни кипи неистов стремеж към новото техническо забавление - кинематографа. Италианският предприемач долавя настроенията, поръчва проект за киносалон на арх. Димитър Начев и инвестира 1 млн. лева в построяването му.

Със своите около 600 седящи места (партер и балкон) и най-модерно за времето техническо оборудване "Модерен театър" се превръща в най-голямото кино на Балканите. Негов първи директор е унгарецът Аладар Отой, който очевидно подхваща работата много добре, а резултатите позволяват на Карло Вакаро през 1912 г. да превърне фирмата в акционерно дружество и да увеличи капитала му.

Година по-късно се пристъпва към разширяване на салона и изграждане на красива фасада в стила на виенския сецесион, която е съхранена и до днес. Независимо от изтощителните за България войни, динамиката в навлизането на новите технологии е забележителна. За кратко време "Модерен театър" АД се превръща в главен център на тази културна индустрия (с филиали в Одрин и Александрия), която обхваща създаването и разпространението на филми, внос на киномашини за други салони в София, страната и чужбина, кинообразование и дори първите звукозаписи за грамофонни плочи. С активното участие на акционерното дружество през 1915 г. Васил Гендов заснема първия български игрален филм "Българан е галант". В редица от по-големите градове на България се появяват специално построени или пригодени киносалони, повечето от които носят същото име - "Модерен театър". В съдружие с голямата френска фирма "Пане фрер" се набавя най-съвременното за момента кинооборудване, а изградената към акционерното дружество фондация "Българско дело" поставя основите на кинообразованието в страната.

Звукозаписната фирма на "Модерен театър" се нарича "Панавия" и прави първите професионални записи на по-късно знаменития тенор Аспарух Лешников. До 1930 г. в киносалона се прожектират неми филми, озвучавани първоначално от тапьори (пианисти под екрана, които свирят на живо - в младите си години такива са били Артур Онегер, Дмитрий Шостакович, Сергей Прокофиев и други, по-късно големи световни композитори, бел.а.), а после и от големи оркестри - в "Модерен театър" това е ансамбълът на юриста Иван Попов, който свири на хармониум и подбира музикални фрагменти за озвучаване на филмовото действие. Следите на Карло Вакаро се губят някъде през Втората световна война.

"Модерен театър" АД е национализирано през 1947 г., когато 99% от капитала му е притежание на Българската търговска банка. Преименувано е в "Цанко Церковски", а високите му архитектурни качества са оценени през 70-те години, когато сградата е обявена за паметник на културата. Което не помага на киносалона през 2003 г. окончателно да хлопне врати, след като няколко пъти сменя собствениците си.
Изкушавам се да добавя как в аналогична ситуация реагира блестящият писател и мислител Андре Малро, министър на културата на Франция и личен приятел на президента Шарл де Гол. Когато през 60-те години на ХХ век се ражда идея за събаряне на прочутата концертна зала "Олимпия" и построяване на многоетажна сграда, Малро прокарва законодателно решение за обявяването на "Олимпия" за паметник на френската култура с национално значение. И с този акт окончателно пресича всякакви инвестиционни апетити. А у нас статусът на паметник на културата все още не означава нищо!
(Очаквайте следващия разказ - за кино "Капитол".)