Анита Екберг, една от последните сексбогини в киното, почина на 83-годишна възраст в клиника в Рим, предадоха световните информационни агенции. Новината е съобщена от адвоката на легендарната актриса.

През 60-те години на ХХ век русокосата шведка се превърна в една от най-известните красавици в света след участието си в шедьовъра на Федерико Фелини “Сладък живот”. А моментът, в който героинята Силвия влиза във фонтана “Треви” заедно с героя на Марчело Мастрояни, се нареди сред най-паметните от цялата история на киното. След този филм целият свят полудява по пищната блондинка. По ирония на съдбата обаче след “Сладък живот”, откъдето тръгва терминът “папараци” (Силвия е актриса, преследвана от фотографи), същите тези досадници с обективи в реалния живот погват и Анита Егберг. Фотографите са непрекъснато по петите й. Знойната Анита е на първите страници на всички таблоиди, а и има защо. Сред звездните любовници са Ерол Флин, Франк Синатра, режисьорът Дино Ризи и собственикът на “Фиат” - вече покойният Джани Аниели.

Керстин Анита Мариане Екберг е родена на 29 септември 1931 г. в Малмьо, Швеция. На 20 г. печели титлата “Мис Швеция” и заминава за САЩ, където става кадър на холивудския продуцент Хауърд Хюз. След като той не успява да я пласира (според Анита просто искал да се ожени за нея), миската започва да работи с “Юнивърсъл”. Поверяват незначителни роли, за които се изисква просто да бъде красива и по възможност да мълчи. Все пак сред тях е участие в епоса “Война и мир” (1956) - играе Елена Курагина, съпругата на Пиер Безухов (Хенри Фонда).

С Фелини се запознава на снимки в Италия. След “Сладък живот” (1960) играе в още един негов филм - “Изкушението на доктор Антонио” (1962), който е част от тетралогията “Бокачо '70” .

Кариерата й на топактриса е бурна, но относително кратка. След “Сладък живот” остава в Италия 10 г. и участва в около 20 филма, повечето от които са забравени. След 70-те години участията на Екберг стават все по-спорадични.

Сред значимите й роли са тези в “Бамбола” (кукла) на Бигас Луна (1996), в който тя е майката на италианската звезда Валерия Марини, в “Червеното джудже” (1998) и автобиографичните участия в “Клоуните” (1970) и “Интервю” (1987) на Фелини.

От няколко години Анита е в инвалидна количка, заради проблеми с тазобедрените стави. Постъпва в болница по Коледа с множество заболявания.

В края на живота си сексбогинята на ХХ век остава без близки и живее в бедност.