Химическите инспектори на ООН все още не са посетили Дума

Гергана Орлова след инцидента с ранената полицайка: Върнах се в миналото незабавно. Бях изненадана и разочарована През 2003 г. жената преживява същия ужас

И в България се открива Институт за изучаване на Холокоста

Италиански съд наложи тежки присъди на мафиоти и бивши държавни служители

Вдигат паметник на кан Тервел около НДК Грандиозни чествания за 1300г. от победата над арабите при Константинопол

Азербайджанска красавица фенка на 100 Кила Певицата беше на двудневно посещение в България, за да представи песента си „X My Heart“

САЩ определи Русия и Китай като „дестабилизиращи сили“

Турската Централна банка е изнесла златния си резерв от Федералния резерв на САЩ

Антитерористично учение се състоя на полигона „Ново село“

Три нарушения – пак на изпит за книжка МВР организира курсове и прави регистър на джигитите

Парите за пенсия носят доход до 6,1% Инфлацията изяжда спестяванията за старини

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 21 април 2018

Министър Ангелкова пред WTTC: В последните две години туризмът в България отчита ръст от над 25% Във всеки проект за развитие на туризма участват местните хора, общините и бранша

Президентът Румен Радев: Цветанов трудно осмисля това, което чете  (ОБЗОР) Държавният глава обяви, че кампанията му отдавна е отчетена пред Сметната палата 

Доналд Туск ще бъде на обиколка в Западните Балкани следващата седмица

Време за приватизация

Забранителният списък трябва да се преразгледа

След няколко години на застой, почти тотален отказ от приватизация и дори идеи за национализация на фирми като „Рамотекс” и „Химко”, продажбата на някои държавни активи се е превърнала в приоритет за новия министър на икономиката.

Когато се говори за приватизация, обикновено изскачат два аргумента против. Първият е, че държавата „вече няма какво да приватизира”, а вторият е, че държавните активи се обезценяват след 2008 г., което прави продажбата им неатрактивна. На пръв поглед това звучи логично, но ако човек се замисли, ще осъзнае, че аргументите са безпочвени.

Към края на 2012 г. приватизираните държавни активи представляват малко над 2/3 от балансовата стойност на всички активи на държавните компании, което означава, че има още много за приватизиране. В периода 2000-2012 г. са приватизирани 19,4% от държавните активи, което означава, че раздържавяването на оставащите малко над 33% не е малък дял и едва ли ще стане бързо и лесно.

Нещо повече – ниските годишни дялове на приватизираните активи в периода до 2001-2008 г., когато цената на активите растеше, показва, че цената не е била водеща при тях. Следователно не може да се твърди, че ниските цени в са пречка пред приватизацията.

Сред приоритетните за приватизация компании са „ВМЗ-Сопот”, което се намира в процедура по несъстоятелност, и „Кинтекс”. Идеята за приватизация на „ВМЗ-Сопот” се заражда в началото на 2008 г., когато е разработена стратегия. Същата е участта на „Кинтекс”, с тази разлика, че дружеството не е фалирало. Седем години по-късно резултатът е нулев и отново се намираме в изходна позиция.

В докладите за дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, за приватизация на двете предприятия се споменават за първи път през 2008 г. Доказателство, че продажната цена на активите на компаниите не е била водеща при приватизацията, тъй като до 2008 г. бяха най-добрите години за инвестиции и приватизация.

Основната пречка е наличието на т.нар. забранителен списък за приватизация. Независимо че приватизацията отново се превръща в приоритет на икономическото министерство, през 2015 г. този списък ще продължи да съществува, тъй като министърът е категоричен, че „Ел Би Булгарикум” и „Българска роза” ще останат държавни. Защо? Няма мотиви.

Държавата разполага с изобилие от държавни компании, голяма част от които са във фалит или ликвидация, а в същото време трупа дългове. Това е като да имате апартамент, вила, кола или две, да не ви стигат парите и да трупате дългове, но да не обмисляте продажба на активите си.

След като държавата изхарчи разполагаемата част от фискалния резерв в периода 2009-2014 г., не останаха други варианти за покриване на годишните дефицити, освен взимане на нови дългове и… приватизация. Очевидно е, че има активи за раздържавяване. Остава да се преразгледа забранителният списък и да се изготвят планове за приватизирането на държавни дружества. Така се осигуряват пари за покриване на дефицита и се намаляват държавните разходи и имплицитния държавен дълг, тъй като голямата част от държавните предприятия са в тежест на бюджета.

*Авторът е от Института за пазарна икономика

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.