Яков Джераси: Имаме партийни водачи, но нямаме лидери

 Яков Джераси е роден през 1946 г. в София. През 1949 г. емигрира със семейството си в Израел. Учил в Сан Матео, в Католическия университет в Париж, в University of the Pacific и в Калифорнийския университет.

През 1971 г. се присъединява към израелската отбрана като говорител на израелската армия. Бил е генерален директор на филхармонията в Ориндж каунти.
След срещата със Симеон Сакскобургготски през 1993 г. се включва в усилията за завръщането на царя. От 1993 г. е директор на фондация "Израел - България", която се занимава с благотворителна, образователна и социална дейност.


- Г-н Джераси, съгласен ли сте с твърдението, че една от причините за кръвопролитието над "Шарли Ебдо" е, че някои хора са чели много малко книги, т.е., че липсата на образование е в основата на много от бедите ни, включително и на трудното приобщаване на малцинствата?

- Определено. За голямо съжаление, просветността не е пътят, който следва радикалният ислям. Вероятно единсвената книга, която са прочели тези хора е Корана, а дори и това не е сигурно. Поддръжниците на радикалния ислям са продукт на крайно промиване на мозъците. Също както и ние бяхме третирани по времето на социализма.
Бедата е, че през последните 25 години на демократично развитие не можем да се похвалим с особен напредък по отношение на интегрирането на малцинствата в България. Притеснявам се, че днес българите сме доста негативно настроени към ромите и мюсюлманското население.

- Това не ли породено и от факта, че в по-голямата си част ромите не спазват българските закони и не се издължават към държавата?

- Действително, у тях се проявява в крайна степен Хитрия Петър. Но най-големият проблем е, че не успяхме да ги образоваме.

- Защо, след като толкова много пари се изляха в какви ли не неправителствени организации?

- Това е водещ проблем и колкото повече време минава, толкова повече ситуацията се задълбочава. Ще дам пример с Израел, където през последните 10-15 г. се преселиха много бежанци от африкански и други страни. В град Тел Авив бежанските проблеми бяха достигнали връхна точка. Тогава кметът просто реши да създаде едно училище, в което да учат само деца на бежанци - около 1000 на брой. Преди десетина години успеваемостта на матурите в училището беше 10%, а днес е 96%. Превърна се в едно от най-добрите училища, благодарение на големите усилия на учителите, които се отдадоха изцяло на работата си. Т.е. топлата вода е открита - образованието е единственият начин да приобщиш едно малцинство.

- От 16 години вие и вашата фондация провеждате сред ученици от горните класове конкурс за есе на тема „Спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война". Попадали ли сте на българско училище, което да ви е впечатлило?

- Тази година към списъка на училищата, в които провеждаме конкурса, добавих Варна, Габрово, Исперих и др. Впечатленията ми са, че учениците в София не са най-подготвените. В Своге, например, има едно училище, на име "Велизар Пеев", създадено да подготвя кадри и за шоколадовата фабрика - знаете, че Своге е известен като шоколадовия град на България. Смея да твърдя, че благодарение на своята скромност и умение да мотивира екипа си, директорът е създал едно от най-добрите училища в страната.

- Как ги мотивира? С високи заплати ли?

- Не. Просто хората работят и дават всичко от себе си. Дори мебелите в училището са направени от учителите и учениците. Има и готварски профил. Кетерингът, който те предлагат, е много добър - ползва се от министерския съвет и от израелското посолство. Тези умни 17-18 годишни деца, имат амбиция и дух, и аз правя каквото мога за тях.

- Вас какво ви мотивира да се занимавате с това?

- Моята майка също често ми задава този въпрос. Казва, че съм Дон Кихот. Истината е, че ми идва отвътре. Може би и фактът, че съм евреин и знам колко е важно някой да ти подаде ръка, когато имаш нужда. Върнах се в България преди 21 години с идеята да остана само 6 месеца. Още съм тук. Догодина ще навърша 70 години и голяма част от тях посветих на България.

- Какво ви привлича в България?

- Дойдох с идеята да разбера защо баща ми толкова много обичаше тази страна. Той е роден в Русе. Неговото поколение напусна България през 1949 г. с огромна любов и благодарност към тази страна. Със същата любов тръгнаха и към новата държава, която трябваше да построят. Исках да се опитам да предам тази любов, ентусиазъм и градивност.

Ще ви припомня притчата за Мойсей, който изкарва народа от робство и го повежда към обещаната земя. Когато стигат до вратата на днешен Израел, Мойсей първо праща 12 души на обиколка из земите, за да се увери, че народът е готов. След 40 дни те се завръщат. Само двама казват: „Ще стане - там има мед и мляко". Останалите 10 казват, че земята за нищо не става - точно както повечето българи днес. Тогава Мойсей разбира, че народът не е готов. Решава, че трябва да обикаля пустинята в продължение на 40 години, за да умре и последният роден в робство, да се роди нов род, с ново, свободно мислене - градивен род, който не познава трудности и невъзможни неща, а вижда само възможности.

Днес ние все още чакаме някой да ни помогне свише. Все търсим спасители - както беше навремето с царя. Очакваме чудеса, които обаче няма да се случат, ако не си помогнем сами.

Наскоро разговарях с вицепрезидента Маргарита Попова, която ми каза: „Ние имаме партийни водачи, но нямаме лидери". Съгласен съм с нея напълно.

- Вие бяхте един от радетелите за завръщането на царя и доста работихте това да се случи. Разочаровахте ли се?

- Царят не успя, защото му липсваше опит. Той не умееше да събира хора около себе си. А не можеш да постигнеш нищо сам - без добър екип. С всичките ми забележки към Бойко Борисов, не мога да не призная, че той умее да работи с хора. И ще дам следния пример. Отивам в премиерския му кабинет с един равин. На бюрото му - огромна папка с много документи за подпис. В продължение на 20 минути, колкото траеше срещата ни, той просто ги разгръщаше и там, където имаше залепено жълто листче, слагаше подписа си. Той наистина има огромна вяра в хората, с които работи.

Сещам се и за друга среща, пак в премиерския кабинет, само че на царя. На бюрото му имаше толкова много документи, че приличаше на професор от университета. Но за разлика от Борисов, царят ги четеше всичките. Така не може - трябва да можеш да разчиташ на хората си. Това е изключително важно за успеха.

- Вие следите отблизо и старата десница. Днес можем ли да говорим за еманципирани десни лидери или още са под влиянието на Иван Костов?

- Винаги съм подкрепял идеите и принципите на СДС, но не съм имал симпатии към Иван Костов и неговото управление. Подкрепях много Филип Димиторв и Петър Стоянов - изключителни личности, които умееха да управляват прозрачно - нещо, което е много необходимо за хората, но липсва в политиката днес. Иначе, не смятам, че днес Иван Костов продължава да има влияние върху десните лидери.

Освен липсата на прозрачност, кои са другите недостатъци на съвременното ни управление?

Много е важно, когато управляваш да се опитваш да живееш на нивото, на което живее голяма част от населението. А то живее много бедно, особено извън София. Политиците ни са далеч от тази практика обаче.

Друг огромен проблем е, че освен, че сме най-корумпираните и най-бедните, започваме да ставаме и най-глупавите в Европа. Голяма част от хората се „преструват", че ходят на училище. Учителите пък се „преструват", че преподават. Образователната ни система е далеч под нивото, на което трябва да бъде, и върви все по-надолу.

Не на последно място е и това, че от 7 млн. българи, почти 2 млн. са в чужбина. От тези, които останаха тук, има повече от милион мюсюлмани и повече от милион цигани. Това трябва да са достатъчно ясни сигнали, че нещата не вървят както трябва и имаме огромен демографски проблем.

- Вината за това не е ли на политиците?

- Политиците имат огромен грях към ромите, защото не спират да ги манипулират и да ги използват като купуват гласовете им. Дилемата пред тях е голяма, но ако не се вземе отношение, проблемът ще се задълбочава все повече.

Преди няколко години в България дойде моят чичо Карл Джераси - откривателят на противозачатъчното хапче. Една от срещите му беше с Бойко Борисов. В разговора Джераси му каза, че през 2050 г. населението на България ще намалее с повече от 30%. Борисов не взе думите му насериозно. След това отидохме при тогавашния председател на Парламента Георги Пирински, който като че ли също не обърна особено внимание на предупреждението. Искам да кажа, че управляващите не винаги разбират добре проблемите ни. Дори партийните водачи не хващат кое е най-важното пред страната.

- Според вас кое е най-важното?

- Най-важните неща са три - здравеопазването, образованието и осигуряването на възрастните хора.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта