-Госпожо Руменова, какво показаха анализите за състоянието на институцията, които казахте, че ще направите, когато ви назначиха?

-Заварих една доста тревожна обстановка. Палатата не е работила ефективно още от 2013 г. - например неизпълнението на програмата за одитната дейност за 2013 г. към средата на юни 2014 г. беше около 30%. Доклади, забавени с година и повече от тричленката успяхме да завършим и приемем през 2014 г. Изоставането беше много сериозно. Освен това трябваше да включим в програмата и одит на общините с бюджет до 10 млн.лв., които бяха изключени от компетентността на палатата до 2014 г.

-А какви са впечатленията ви от качеството на изпълнение на самите одити? Може ли да се съди от тях, че е бил оказван политически натиск?
-Качеството не е било приоритет и фокус на предишното ръководство. Докладите са влизали в кабинета на зам.-председател за контрол на качеството и са излизали след 30 минути одобрени – говорим за доклади по 60-70 страници и по 3-4 класьора с доказателства. За какво качество можем да говорим? За политическия натиск имаше достатъчно данни в тази посока. Резултатите от вътрешния одит по време на тричленката показват, че одиторите са работили под много силен административен и политически натиск.

-Новото правителство пак ще промени модела на управление на Сметната палата.
-Зависи какъв ефект се цели. Според мен целта е тази институция да не работи. Най-сигурният начин за това е като й сменяш закона на 6 месеца. Това е просто опит да се овладее политически палатата. По цял свят върховните одитни институции се подчиняват на този принцип – мандатите на ръководството им да са по-дълги от мандата на Народното събрание. Само така може да има известна независимост и обективност на контролната институция.

-Как гледате на мотива на управляващите, че с новия модел разходите за издръжка на институцията значително ще намалеят?
-Много се говореше за икономичността и как аз ще назнача 9 секретарки и 9 шофьора. Не съм направила това. Сметната палата работи в същия числен състав. За разлика от тричленката, която още с приемането на закона през декември 2010 г., побърза да си купи нови коли. До този момент в палатата имаше 11 автомобила, които бяха в движение. Те обаче са ги подарили на различни институции и са си купили 2 нови, като са заобиколили Закона за обществените поръчки. Едната е взета през декември, а другата през януари, за да се счита, че са в две фискални години. Да не говорим, че те изобщо не са подходящи за институционални коли. Едни капковидни форми, а едната е снежно бяла със стъклено покривче.
Имаме страхотни примери, че тричленката е харчила повече от 9 или 11 членния състав. Купували са софтуер и хардуер в огромни количества. Поръчахме един одит на външен консултант и беше установено, че са купувани несъвместими, повтарящи се модули. Те не са пускани в действие, не работят и никога няма да работят. За един от най-тежките договори постигнахме 20% намаление от цената. Показателно е също, че бюджетът на Сметната палата е един и същ и за 9 члена и за тричленката.

-Чрез готвените законови промени ще отпадне сегашният ангажимент на Сметната палата да одитира малките общини с годишен бюджет до 10 млн. лв. Какъв ще е ефектът от тази промяна?

-Данните показват, че има изключително висок риск в тези общини. Например при една малка община с годишен бюджет от 7 млн. лв. има около 4,5 млн. лв. отклонение. Това е безумие.
Общините с бюджет до 10 млн. лв. са 61% от всички. Те кумулират доста сериозен ресурс и са ключов бенефициент по европейските фондове и програми. И какво се случва с новия закон? Вече минават в зоната на здрача.

-Какви са другите слабости според вас в готвения законопроект за Сметната палата?
-Твърде голяма власт се концентрира в двама души с ограничена компетентност – представяте ли си, че само двама души ще контролират законосъобразността, ефективността и ефикасността при изразходването на обществения финансов ресурс. Моделът е напълно нежизнеспособен – няма институция в България, която да взема решения с единодушие, при това и тричленна. Това означава, че един да не е съгласен, никога няма да може да бъде взето решение, което блокира работата на цялата палата. Сериозен е рискът по отношение на контрола на европейските средства. Изключването на малките общини и с даването на възможност на председателя и на заместниците да работят по европейски програми и проекти означава, че същите автоматично се изключват от одит на Сметната палата, защото те автоматично попадат в конфликт на интереси и палатата не може да одитира такива програми и проекти.

-По отношение на колективния модел обаче има критика, че квотите се разпределят на политически принцип. Как гледате на критиките, че вие и другите членове на Сметната палата сте избрани на този принцип?
-Това изцяло не отговаря на истината и са напълно безпочвени твърдения. Когато номинирах членовете на Сметната палата, имах предвид, че те трябва да бъдат професионалисти и хора, с които сме съмишленици да работим за възраждането на Сметната палата като един от най-важните конституционни органи в България. Не е имало абсолютно никаква политическа намеса и това личи от състава, който в момента е в палатата.

-В сегашния модел как всъщност се гарантира, че членовете работят без политически пристрастия?
-Това се гарантира чрез самия колегиален модел, защото той съдържа в себе си система за самоконтрол. Няма как хипотетичната формула, че някаква политическа сила ще иска нещо да се осъществи при този модел с 9 души професионалисти. Освен това на всяко заседание се води стенографски протокол и аудио запис. От тях личи кой как се изказва и какво решени се взема. Изцяло е пресонализирана отговорността и професионалното мнение.
Нашето общество и европейските ни партньори трябва да обърнат много сериозно внимание на посегателството на статута и независимостта на Сметната палата. Законопроектът се движи при пълно информационно затъмнение и непрозрачност. На 8 декември късно вечерта е качен на страницата на НС, на 10 декември след обяд се гледа в комисията по бюджет и финанси без никакъв дебат.