В най-новия филм на Стефан Командарев водещата песен е на друг Стефан - Вълдобрев. Тя се казва “Сняг над Сахара”. Винаги съм приемал рефрена като някаква метафора. И как да го приемаш:

“Не мога да заспя,

затворя ли очи,

когато завали сняг

над Сахара...”

Когато си в Сахара и видиш как прехвърчат снежинки, а нито една дреха не може да те стопли, такива думи звучат като самоирония.

Пустинята Сахара е една трета от Тунис и си струва да бъде видяна, независимо дали е студ, жега или арабска пролет.

Най-малката страна от Магреба е последната демокрация в арабския свят. От “жасминовата революция” преди 5 години тук започнаха събитията в целия ислямски свят. Днес тук и в Мароко са последните спокойни места и си струва те да се обикалят.

Тунис е спокойно и сигурно място.

Обиколка в пустинята, която заема близо една трета от територията на страната, може да се организира с гид, може и през туристическа агенция. Проблемът, когато си с обикновена група, е, че времето е прекалено малко. Все едно да не те оставят да си преглътнеш хапката. Дори в най-малкия си обем едно пътешествие из пустинята е маршрут от поне 1200 километра.

Трудно е да усетиш всичко за два дни, както предлагат туристическите агенции. Но пък ако не си авантюрист, за да тръгнеш с кампер, на мотор или с автомобил, и масовката върши работа.

Ал Кайруан е входът към Сахара. Това е първият мюсюлмано-арабски град в този край. Неслучайно е четвъртият по значение свещен град за последователите на Мохамед след Мека, Медина и Йерусалим. За по-бедните хора е достатъчно да отидат 7 пъти до града и да им бъде зачетено, че са хаджии.

След този свещен град зеленината изчезва. Появяват се пустите хребети на Атласките планини. Окраските на природата са в охра и бяло. За всеки българин тези пейзажи са чиста пустош, но за местните хора това е полупустиня. Дори реколти от зеленчуци ще ви посочат.

След известно време се стига до гр. Тозьор, който е близо до границата с Алжир и е разположен в близост до най-голямото солено езеро в Тунис. Тук е столицата на фурмите. Огромният оазис, в който се е приютил градът, се слави с най-вкусните фурми на света. Това е и най-големият шиитски град в страната. От него започва и пустинята Сахара. Дюните, камилите, прочутите арабски коне - всичко това е бизнес, достоен за конкуренция на някогашния “Балкантурист”. Ще ви раздрусат бъбреците с джип сафари по утвърдени пътеки, ще видите мястото, където е сниман “Междузвездни войни”, ще се качите на камила, за да ви замъкнат на най-близката дюна.

Това, което си струва най-много, но със сигурност е хубаво да се поостане и да не е в голяма група, е посещението на берберските села. Те са наистина уникални. Къщите им са вкопани в глинените склонове на планината. Не се виждат отдалеч, не се знае колко души живеят и къде живеят. Така е било допреди независимостта от Франция. Това са места, свързани с мистика и философия, която е на път да се изгуби. Достатъчно е да кажа, че при стария си начин на живот хората не са боледували и средната продължителност на живот е била над 100 г.

Снимките са на фотографа Дилян Марков

всички права - Запазени!