Известният унгарски писател представи българския превод на своя роман "Чужденци"

"Тази книга - "Чужденци" - те кара да я прочетеш на един дъх..." Високата оценка за романа на Андраш Петьоц е от легендарния Имре Кертес, световноизвестният унгарски Нобелов лауреат с еврейски произход, който мина през ужасите на "Аушвиц", оцеля и развълнува света с романа си "Кадиш за нероденото дете". Българските читатели не са имали златния шанс да се срещнат на живо с Кертес, но пък преживяха ярка среща и сериозна дискусия за травмите на войната и ценностите на Европа с друг голям автор - Андраш Петьоц.

55-годишният писател, поет, редактор и подпредседател на унгарския ПЕН-клуб, беше сред специалните гости на 42-рия софийски международен панаир на книгата. Премиерата бе организирана от издателство "Ерго" в сътрудничество с Унгарския културен институт и събра известни автори, издатели и преводачи, любопитни към творчеството на един от най-провокативните днес европейски писатели.

От войната в
Югославия до
кризата в Беслан

Литературната кариера на Петьоц започва през 80-те години на ХХ век като представител на ъндърграунд течението в унгарската литература. В началото публикува самиздат, присъединява се към парижкия кръг на авангардистите, а през 90-те, когато цензурата стихва, пише по-често проза, а поезията му се "укротява" от експеримент към синтез. По същото време писателят си прави интересен опит с унгарските редактори: публикува под женски псевдоним книга с еротична поезия, която предизвиква сензация в родината му. За автор на "Женска къдрица" е посочена Рита Естер Мечеки, а за куриоз дори литераторите са заблудени, че лириката е "плод" на дамско перо.

У нас е издадена известната му стихосбирка в проза "На мястото, от слънцето огряно" (2001), създадена след участие в писателски семинар в Айова, САЩ. Там няма никакви мистификации, можете да бъдете сигурни. Книгата, с която унгарският експериментатор става известен по света, обаче е "Чужденци" - роман бестселър в родината му, претърпял няколко преиздания и преводи на различни европейски езици. Преводът на български е на Мартин Христов.

"Започнах да пиша тази история в началото на 90-те, след войната в Югославия - разказа Андраш Петьоц пред "Труд". - После работих активно между 2002-ра и 2006 г. Книгата ми е провокирана от две неща: войната в Югославия и детството ми по време на комунизма. Докато пишех, непрекъснато си представях военните действия, които бяха толкова близо до нас, наистина плашещо. Същевременно си спомнях времето, когато бях малко момче, а съветските войници живееха заедно с нас. Съветската казарма се намираше близо до моето училище, не минаваше и ден, без да ги срещна на улицата. Действително местата, описани в романа, са от моето детство. Живеехме в Обуда, пролетарският квартал на Будапеща, чиито къщи, централен площад и църква (бел. ред. - също описани в романа) и днес съществуват на старите си места. Но тогава, през 60-те, тази градска част приличаше на малко градче или село, изолирано от света. Бяхме страшно бедни - и семейството ми, и нашите съседи."

"Чужденци" е жесток и смел роман, който не се страхува да надникне в окото на ужаса и да сканира в близък план кошмарите на войната, изродени в безсмислие и агонизираща човечност. Едновременно с това е и милостива творба, която все пак дава шанс на човешкия род да оцелее. Хирургична книга, която описва в детайли - като доклад от аутопсия - конвулсиращите, полуживи части на обществото, повалено на земята, брутално изнасилено и разпарчетосано, отново бълнуващо за мир и свобода.
"Докато пишех романа, исках да кажа на света: събудете се! Ние, европейците, все още сме във война, в Голяма Световна война!" Разбира се, тук не става дума само за войната в Югославия или за травмите от Втората световна война, а също и за терористичните действия днес. Всяка война, във всяко време, навсякъде по света", допълва Петьоц.

Заложническата криза в Беслан също има пряко отражение върху романа. В първия вариант на книгата например сегашният финал с униженията на заложниците е начало. "Чужденци" е написан и благодарение на документи, които авторът изследва подробно, докато живее във Франция - основно публикувани във френския печат свидетелски показания от жертвите на терористичната атака в Беслан. Предимно деца, оцелели след нечовешкия ужас в училището, което става масов гроб за невинните заложници.

От "Чужденецът"
на Камю до
обединена Европа

Най-пряко влияние върху написването на "Чужденци" все пак има "Чужденецът" на Албер Камю. Нещо повече - творбата на Петьоц е негова пареща "реплика": "Какво означава да си "чужденец" в Европа? Не спирам да мисля върху това. Разбира се, Камю е много важен за мен като писател. Романът му е страхотно вълнуващ. Защо "Камю" или Мьорсо убива арабина? Това е голям въпрос. Наистина."

Една от "тайните" на книгата е, че и в българското, и в унгарското издание на предната корица е снимката на дъщерята на автора. "Нямам прототипи от реалния свят - споделя Петьоц. - Героинята ми в романа, Анна, е две личности: по малко от мен и от моята дъщеря, която беше на 8 години, докато пишех. Представях си нейния живот по време на война като тази в Югославия, как не разбира нищо и не знае кои са войниците, кои са непознатите, защо воюват помежду си. Представях си как детето ми щеше да се страхува, ако живееше в ситуация като тази. А кой е пасторът в книгата? Ами не знам. Просто малък човек, който иска да живее. В диктатура с някакви странни войници."

Историята на 8-годишната Анна и майка - две бежанки, които се скитат самотни и заблудени някъде из евразийския континент, е графична и опустошителна, сякаш филтрирана откъм емоция. Докато се навлиза в този разказ обаче, той постепенно придобива свой мирис, форма и глас, започва да диша дълбоко и емоцията, привидно заглушена, избива като фонтан в мозъка на читателя.

Гласът на малката Анна е равен и ясен, а записките приличат на дневника на дете, оцеляло от концлагер или военен кошмар. Написан е с "опушени цветове", като действието се развива в черно-бели тонове, между които като привидения бродят изнасилени деца, проституиращи майки, въоръжени войници, развратни пастори, отчаяни пианистки и плъхове, щъкащи между газени лампи и тунели с лъч светлина, остър като надежда.

"Чувствал съм се "чужденец" или вътрешен дисидент в родината ми много пъти. Обичам Унгария, но понякога имам усещането, че унгарското общество не иска да бъде част от европейската общност и това ме тревожи - признава Андраш Петьоц. - Вярвам в европейската култура и мисля, че заедно трябва да работим за по-силна и успешна Европа. Да, днес европейската общност не е достатъчно силна. Но ще бъде. Сигурен съм. Писателите трябва да пишат за виденията си и/или за живота. Трябва да живеем и пишем. Това е всичко."

След тези думи е трудно да не се повярва, че интуицията на писателя е добър компас в трудни и мътни времена. И докато пишех този текст, в Париж се случи... 7 януари 2015-а. Веднага написах имейл до известния унгарски писател - все пак централна тема на разговора ни бяха войната и насилието в Европа. Помолих го за коментар на кървавата драма в редакцията на сп. "Шарли ебдо" и последвалите събития. Ето какво отговори Андраш Петьоц: "Ударът срещу "Шарли ебдо" е терористична атака срещу свободата и свободното слово в Европа. Това е много, много тъжно събитие - европейците наистина трябва да осъзнаят, че заедно ние можем да се борим срещу тероризма."