След Студената война светът постепенно се трансформираше от противопоставяне между две суперсили към нов по-сложен световен ред, пише Збигнев Бжежински в статия за японското издание "Никей", цитирана от БГНЕС.

През отминалата 2014 г. се случиха различни събития, които ознаменуваха края на периода, който настъпи след Студената война: нахлуването на Русия в Украйна и присъединяването на Крим, хаосът в Ирак и Сирия, укрепването на морското влияние на Китай. В съперничеството между Китай и САЩ има два важни факта, които го различават от конфликтите от времето на Студената война. Двете страни не акцентират върху идеологията и осъзнават необходимостта от взаимни компромиси.

Съществува мнението, че тъй като САЩ правят много мъгляви планове по отношение на Азия, това усилва напрежението между азиатските съюзници на Америка и Китай. Не мога да се съглася с това. Вашингтон ясно даде да се разбере, че ако държавите избегнат конфликта, то това ще бъде изгодно и за двете страни.

Началото на диалога между Китай и Индия, а също така между Китай и Япония показва, че Пекин осъзнава: предишните караници трябва да бъдат оставени в миналото, защото конфликтите не носят никакви дивиденти. Китай започна ясно да разбира, че САЩ не се опитват да го изолират. На Вашингтон също така му е изгодно да се избегне сблъсъка в Източна Азия, защото той самият може да пострада сериозно от него.

Американските стратези смятат, че отношенията между КНР и САЩ могат да се развият по два сценария. Първият се състои в това, че страните ще съжителстват мирно и Китай няма да отправя предизвикателство към американската хегемония, дори ако станат суперсила. Моята гледна точка е близка до тази прогноза. Въпросът е в това, че континентална сила едва ли може да се превърне в морска. Но има и противоположната гледна точка. Нейните привърженици черпят сили от уроците на историята, които се състоят в това, че ако развиваща се държава стана суперсила, тя ще започна да предизвиква останалите големи играчи. Ако погледнем ситуацията в Южнокитайско море, тогава, за съжаление, ще стане ясно, че втората гледна точка е по-близка до реалността.

Още един въпрос: ще може ли администрацията на Владимир Путин да устои на фона на ниските цени на енергоносителите и западните санкции. Ако темповете на развитие на руската икономика продължават да се забавят, до какви рискове ще доведе това?

Без съмнение, съществува опасността, че президентът Владимир Путин ще предизвика голяма световна криза и ще започне нова директна война между Изтока и Запада. Последиците от такова развитие на ситуацията трудно могат да се прогнозират, но при всички положение Русия сериозно ще пострада.

Съществуват няколко начина за решаване на проблемите в случай, ако руската икономика продължи да остава в криза и Западът може да парира ответните действия на Русия. Единият от тях е формулираната от мен концепция за "финландизация на Украйна". Нейната реализация ще се намира в пряка връзка със силната подкрепа на Запада по отношение на действията на Украйна за стабилизиране на обстановката в страната.

Не мисля, че за САЩ е настъпил период на отстъпление подобен на този след Виетнамската война. Истината, по-скоро, се състои в това, че в резултат на глобалното преразпределение на силите САЩ престанаха да бъдат хегемон. Те трябва да признаят, че светът е станал много по-сложен.

Задълбочаването на конфликтите в Близкия изток е предизвикано от религиозното противопоставяне, а не от активната намеса на САЩ. В тази нестабилна ситуация трябва да се обърне внимание на интересите на Турция, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Израел. САЩ не трябва да защитават интересите само на една страна. /БГНЕС

-------------

Збигнев Бжежински, американски политолог. Той е съветник по националната сигурност на президента Джими Картър /1977-1981/. Статията му е публикувана в японското издание "Никей" и преведена от БГНЕС.