Броят на загиналите при срутването на мост в Генуа достигна 38

Меле в петричката ромска махала прати 6 души в болница, четирима са в ареста

Започна строителството на магистрала „Хемус” между Буховци и Белокопитово "За година и 2-3 месеца ще се справим с този участък", заяви премиерът Борисов

Прокуратурата образува досъдебно производство за инцидента с падналите в морето деца

Откриха завишени стойности на уран във водата на Харманли

Хванаха дядо да кара нерегистриран автомобил

Над 520 мигранти бяха спасени от испанската брегова охрана

Намериха трупа на едно от децата, пометени от вълна във Варна

Заловиха шофьор седнал зад волана след употреба на коктейл от наркотици

Мевлют Чавушоглу: Русия и Турция обсъждат възможност за отмяна на визовия режим

Говорителят на Белия Дом: САЩ няма да забравят как Турция се отнесе с пастор Андрю Брънсън

Властта ваканцува, фейсбук царува Дебатите в политиката ни са сведени до заяждане на дребно

Какво прави мама, когато на татко не му е харесал обядът?

Министър Нено Димов: Няма опасност за туристическия сезон и летуващите в районите на разлива на мазут в морето

Регистрирано е силно земетресение с магнитуд 6.6 в района на Андреановските острови в Берингово море

Проф. Пенчо Пенев: И обикновено Народно събрание може да направи реформи в съдебната власт

Опитни юристи си спомнят, че проф. Пенчо Пенев лансира за пръв път идеята за създаването на два отделни съвета на Висшия съдебен съвет, които да решават кадровите и организационните въпроси на съда и на прокуратурата преди 10 г., и то в интервю от 6.12.2004 г. за „Труд“. Сега тази идея е една от основополагащите, представената за обществено обсъждане Стратегия за реформа на съдебната власт. В състоялата се досега дискусия се изказаха различни мнения за необходимите промени в съдебната власт. Изказаха се съмнения, че промени изобщо не са възможни без свикване на Велико народно събрание предвид Решение №3/2003 г. на Конституционния съд.
В броя от 6 декември на „Труд“ проф. Пенев обясни кои са най-необходимите реформи в съдебната власт. Днес той уточнява кои от тях могат да бъдат направени и от обикновено, а не само от Велико народно събрание.

Всички необходими промени в съдебната власт трябва да бъдат предмет на конституционни изменения, защото пряко се отнасят до нейното конструиране. И оттук следва един основен за реформата въпрос – изискват ли тези конституционни изменения свикването на Велико народно събрание (ВНС), или могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание ОНС). Въпросът е изключително важен, защото ако се окаже, че трябва да се свиква ВНС, това ще отложи реформата най-малко с още 3 до 5 г. Повечето становища досега, огласени в медиите, клонят към това, че посочените промени могат да бъдат направени само от ВНС. Главното препятствие за решаване на въпросите от ОНС се вижда в Решение №3 от 2003 г. на Конституционния съд. Не съм съгласен с това.

Но първо нека кажем какви промени не могат да бъдат правени от обикновено Народно събрание, защото ще нарушат Решение №3/2003 г. на КС. Само ВНС, а не ОНС може да извади прокуратурата от съдебната власт и да я премести в изпълнителната или да я подчини на законодателната власт; да премахне извънсъдебната квота във ВСС; да анулира мандатите или да отнеме правомощия на ВСС и да ги предаде например на министъра на правосъдието или на президента. Считам, че такива драстични промени не биха били полезни за системата. Всички необходими корекции за доизграждането на възприетия модел могат да се извършат от обикновено Народно събрание.

Що се отнася до самото Решение №3 от 2003 г. то е концептуално решение на КС. В него се приема, че формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от конституцията следва да се тълкува разширително, т.е. формата на държавно управление трябва да се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република, а в това понятие трябва да се включват и структурата, и организацията, и условията, и начинът на формиране на мандатите на НС, президента и вицепрезидента, МС, КС и органите на съдебната власт. Към формата на държавно управление се отнасят и възложените на тези органи правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между властите.
Не отива ли твърде далеч разширителното тълкуване? Решението на КС не може да бъде коригирано, но може да бъде внимателно четено. Диспозитивът му е този, който неотделимо пояснява конституционната норма. Той има собствен, относително самостоятелен живот спрямо мотивите на решението. Както конституционната норма, така и диспозитивът на решението на КС, който я пояснява, трябва да се прилагат съобразно конкретните исторически, политически и социални условия. Своеобразният каталог в мотивите на решението от хипотетично забранени или разрешени действия, покриващи или не състава на „формата на държавно управление“, трябва да се прилага като поясняващ диспозитива на решението, а не като заместващ го. Съвременното тълкуване на диспозитива на Решение №3/2003 г. насочва към две основни групи съждения – първо в диспозитива му се посочват елементите на понятието „форма на държавно управление“ и второ – указва се, че не всякакво, включително малозначително или безконфликтно изменение в тези елементи води до промяна във формата на държавно управление, а само такова изменение, което засяга принципа на народния суверенитет, разделението на властите, политическия плурализъм или независимостта на съдебната власт (виж т. 2 от диспозитива на решението). Само ако има такова засягане ще се изисква свикване на ВНС. Друго тълкуване на Решение №3 от 2003 г. би било абсолютно догматично. Ако приложим посочения критерий, съдържащ се в диспозитива на Решение №3/2003 г., ще видим, че няма да се промени балансът между властите, принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт, ако в конституцията се предвиди квалифицирано мнозинство от 2/3 за избор на членове на ВСС от извънсъдебната квота. Няма да се промени балансът между властите и ако се предвиди друг начин за номиниране и избор на извънсъдебната квота на ВСС, дори и ако се предвиди друг състав на извънсъдебната квота, например да има представителство на неправителствения сектор – академични среди, професионални организации и пр. Основополагащият принцип за функциониране на съдебната власт според конституцията от 1991 г. е съществуването на извънсъдебна квота. Ако този принцип бъде нарушен, ще има нарушение на принципа за разделение на властите и с това промяна във формата на държавно управление според Решение №3 от 2003 г. Няма да има промяна във формата на държавно управление обаче, ако се промени само начинът на конструиране на извънсъдебната квота. И затова то може да се извърши от обикновено Народно събрание.

Ако приемем критерия в диспозитива на Решение №3/2003 г., ще видим, че няма да се нарушат принципите на правовата държава, на разделението на властите и независимостта на съдебната власт, ако се диференцират кадровите функции чрез създаването на две колегии на ВСС, защото става дума за диференциация на функции, а не за тяхното отнемане или възлагане на органите от другите две власти. Същото е, ако бъде намалена продължителността на мандата на членовете на ВСС – например от 5 на 3 години, а на председателите на КС, ВАС и главния прокурор от 7 на 5 години. Няма да бъдат нарушени критериите, установени с Решение №3/2003 г. и ако бъде разделен инспектора, както и ако бъде премахнато тайното гласуване. Всички тези промени могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание. Всички те са адресирани и ограничени в проявлението си само в сферата на съдебната власт, не се изземват, а само се преразпределят правомощия вътре в системата, създава се по-добра органна система на управление, липсват каквито и да било елементи на посегателство от страна на другите две власти. Всички промени са напълно в духа на диспозитива на Решение №3/2003 г., а само той е безусловно задължителен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.