Когато преди 15 години Иван Барзин решил да се кандидатира за кмет на община Вълчедръм, възрастен човек му казал: "Що ти трябва? Кметът е като кол, забит насред площада - който мине, го препикава." "Сега - вече след четири мандата, разбирам, че макар и грубо казано, човекът имаше право. Кметовете са като гръмоотводите на държавата - върху тях се струпват всички проблеми, задълженията им са огромни, а правата - недостатъчни", казва Барзин, който оглавява „столицата на житницата Златия“.

64-годишният едър мъж е лекар по професия и това му помогнало да се подготви за управленската работа. "Кметът трябва да е като лекаря - да познава по име избирателите си и да знае всичките им проблеми", смята Барзин. И твърди, че познава лично 80% от 9800-те жители на общината. Гордее се, че за четири мандата нито веднъж не е сменил партията, от която се кандидатира - БЗНС "Александър Стамболийски", и всички избори е печелил още на първия тур.

Смята обаче, че има още какво да учи и да свърши. Но и държавната власт трябва да промени отношението си към кметовете, убеден е Барзин. На първо време е наложителна и даже е закъсняла административно-териториалната реформа в България, смята той. „Не може да има общини с по 1000-2000 души население. Каква община е това - няма приходи, няма кадри, някакви хора пътуват да работят в общинските служби, но съдбата на местните хора не ги интересува, защото живеят другаде. Както се ликвидираха неефективни и губещи заводи, така трябва да се закрият и малките общини", предлага кметът.

Вълчедръм също не е голяма община, но няма финансови проблеми. Тя разчита много на парите, които получава от ренти за земите си, които са над 5000 дка.

Депутатите и министрите да се вслушват повече в местната власт, препоръчва Барзин. Преди да се направи една реформа, трябва да се обсъди с хората, които ще я изпълняват, иначе започват мъки и ядове. Така се получило с делегираните бюджети на училищата. „Заради парите, които вървят с ученика, сега в много школа директорите не мислят как да учат децата, а как да привлекат повече. На места дори тече търговия с ученици“, твърди кметът. "Заради тези бюджети закрих две селски училища. Това беше най-болезненото нещо, което съм правил за 15 години. Да закриеш училището на едно село, значи да му сложиш кръст", въздиша Барзин.

Най-големият проблем, който съсипва хората, е безработицата, признава той. В общината без работа са 58% от населението. "Кметовете не можем да задвижим икономиката сами. Ако държавата помогне да оправим инфраструктурата и да намерим инвеститори, за хората ще има работа. И няма да обикалят държавата и света за коричка хляб", казва Барзин.