Доказателство, че нещата с пенсиите у нас не са наред и батакът в социалната сфера от години е пълен, е сагата на десетки работници от Бобов дол. 150-160 шофьори и превозвачи от бившия ДАП повече от 10 години водят отчаяна борба да получават нормалните пенсии. Но не би!

При стаж дори и над изискуемия по норматива получават минималния размер. Причината е, че фирмата, в която някои са работили по и над 20 г., е загубила или е скрила ведомостите, по които им е плащано.

И въпросната документация не се намира. „На кого е задължение да прибира архива на дадено предприятие, когато то се ликвидира - на нас, работниците, или на чиновниците и на длъжностните лица? От години ние не можем да разберем. Обърнахме се за помощ към кмета на община Бобов дол (Йорданка Каленичкова тогава - б. р.), но нищо. Писахме до РПУ-Бобов дол - пак нищо. Писахме и до прокуратурата в Дупница - отново нищо. Затова се обръщаме към Народното събрание като към последна инстанция да реши проблема ни. В противен случай ще стигнем и до съда в Страсбург, та дори и до Европейския съюз, след като нямаме закони в нашата държава. Ще търсим помощ и от други страни."

Това пишат в писмо до Народното събрание от 5 ноември 2004 г. 121 шофьори и превозвачи от бившия ДАП-Бобов дол. То се знае - от парламента учтиво обяснили в отговор, че проблемът им се решава от други настанции - НОИ например. Така - 10-12 години. Някои от подписалите се в тази депеша вече не са живи - останали обидени и онеправдани до края си.

„Ванката си даде живота в тая фирма - въртя волана над 20 г. и накрая остана с половин пенсия. На кого ли не плаща човекът - фалшиви документи му пробутваха срещу 100 лева на ръка. Не му признаха нищо", казват колеги на бившия работник от „Бобов дол транспорт" Иван Иванов-Църния от дупнишкото с. Дяково. Мъжът се споминал м.г., така и недочакал истинската, заслужената си пенсия.

В РУСО-Кюстендил признават, че казусът с „Бобов дол транспорт" (фирмата все още се води в правния регистър като действаща - б.р.) е нерешим. Правили собствено разследване. На един етап открили някаква документация в канцелариите на бившия ДАП в Бобов дол, където впоследствие се настанила частна италианска фирма. "Изпратихме екип да изземе документите.

Оказаха се лични досиета на работили в предприятието, товарителници, плащания за разходвано гориво за отделните камиони и МПС. При това за период след 1990 г. Ведомстите обаче ги няма. Затова работилите в „Бобов дол транспорт" не могат да докажат колко време са работили на открит рудник например, за което имат право на първа категория труд, какво е било възнаграждението им, за да се вземе като база за отпускане на пенсия, и т.н. И остават на минимална пенсия. Предадохме тези документи в архивното стопанство в с. Невестино за съхранение. Трябва да се търсят ведомостите", казва гл. юрист на РУСО-Кюстендил Ани Андонова.

От управлението изпращали сигнали до РПУ в Бобов дол. Посочили конкретно лице, където се предполага, че се пазят (крият) прословутите ведомости с начисленията на труда и стажа на превозвачите.

Разследващ полицай идвал в РУСО за по-конкретна информация за това къде се предполага, че са ведомостите. Резултат дотук няма. „На два пъти сезираме прокуратурата да започне разследване и да образува досъдебно производство, но отказват", обобщава шефът на РУСО Пламен Младенов.

Той напомня, че единственият начин шофьорите да си получат нормалната пенсия е по съдебен ред, да водят дела. „От умрял - писмо, та и от български съд - бързина и справедливост", махат с ръка работниците.

„Няма ли кой да потърси отговорност на тези, които са управлявали това предприятие. На счетоводителите, които прибраха архива и го укриват и си правят бизнес чрез документите, които ни трябват, за да се пенсионираме. Издават образци за пенсиониране срещу заплащане - 50-100 лева (за УП документ - б.р.) Докога ще търпим и ще я караме с тази корупция в държавата ни!", питат парламента през „далечната" 2004-а шофьорите. И досега нямат отговор.

Оказва се, че не само в превозваческия бранш имат такива „мъки и ядове". Стотици миньори от закрития преди повече от 20 г. уранодобив в страната не могат да докажат стаж за пенсиониране.

По неведоми пътища осигурителният архив на заетите в този отрасъл се съхрявава в кюстендилското с. Невестино. На 26 май 2010 г. там приели 11 описа документи от закритото централно ръководство по уранодобив (бившето „Редки метали" - б.р.), разположено тогава в Бухово, Софийско.

От архива обаче липсват две години - от 1990 до 1993 г., казаха от РУСО в Кюстендил."Свързахме се с ликвидатора на бившите „Редки метали" Цоньо Цонев. И той ни каза, че архивът за поне две години липсва. Дали е умишлено, или е от небрежност, не се знае", сподели шефът на управлението в Кюстендил Пламен Младенов.

Така и работилите в много тежки условия по урановите мини и обекти не могат да си осигурят необходимия стаж за пенсиониране. За проблема сигнализират бивши уранодобивници от цялата страна, само от МПД „Успех" от Смолянско например те са няколкостотин. Готвели протести.

Дали ще има сполучлива пенсионна реформа догодина, както обещават новите управляващи - не се знае. Шофьорите от Бобовдолско и Дупнишко, урадонобивнците от Родопите и само те ли - не го вярват.