На 21 август 2018 да почерпят

Валери Божинов разцепи Враца

Русия показа „изтребител на дронове“ Деривация-ПВО ще може да сваля както дронове, така и ракети

“Левски“ избира между естонец и наш национал

Инженерът, проектирал моста „Моранди“, сам предупредил за агресивна корозия

„Олимпик“ пали застрахователна война с Кипър Няма яснота кой ще изплати парите в България

Катастрофа с 3 коли стана на магистрала „Тракия” В болница е 29-годишна пътничка

Имаме ли право на допълнителен платен отпуск?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 21 август 2018

По 314 лева харчи българинът за почивка По-икономични от нас са латвийците и румънците

Двама души са арестувани във връзка със стрелбата по сградата на американското посолство в Анкара

Строят 7 детски площадки в „Младост“ Съоръженията струват 280 000 лева

Хиляди учители не достигат в страната Увеличението на заплатите цели справяне с кадровия дефицит

Евакуираха село в гръцкия полуостров Пелопонес заради горски пожар

Голяма част от София без топла вода за 10 дни Правят профилактика и ремонти на топлопреносната мрежа

Почина професор Константин Джидров

Вчера, на 13 януари 2015, на 84-годишна възраст си отиде българският художник, сценограф, оператор, режисьор и преподавател – професор Константин Джидров, съобщава Фокус.

Константин Джидров е роден на 7 май 1930 г. в Истанбул, Турция. Средното си образование получава в София, в Художествената академия в София изучава специалностите „Илюстрация“ при проф. Кирил Цонев (1950) г. и „Театрална живопис“ при проф. Иван Пенков (1954) г. През 1964 г. е ръководител на пантомимния „Експериментален театър ’64“ в София и Шумен. За да съчетае професиите на художник-сценограф и оператор, полага изпити за кино и тв операторско майсторство в Студия за игрални филми „Бояна“ с филм по поръчка на Кьолнската телевизия – „Планински овчари“ (1964).

Проф. Джидров е един от най- изявените български кинотворци. През живота си работи по над 110 филма. Художник е на емблематични за българското кино филми като „Над Сантяго вали“ (1976), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Козият рог“ (1972), „Осъдени души“ (1975), „Тютюн“ (1962), за който има награда от Кан и много други. Художник и оператор на филмите „Планински овчари“ (1964), „Вула“ (1965), „Свобода или смърт“ (1969), „Мандолината“ (1973) (с награда за операторска работа и за художник, Багдад 1973) , „Завръщане от Рим“ (1977). Режисьор и сценарист на „Прадеди и правнуци“ (1983). Сценограф е на спектакъла на Нешка Робева „Два свята“ (2003). Илюстратор е на множество книги към издателствата „Народна младеж“, „Български писател“, „Народна култура“ и „Народна просвета“. Като художник в театъра работи в Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър, Сатиричен театър, Драматичен театър „Васил Друмев“- Шумен, в Бургаски, Русенски и Сливенски театри. В екип с режисьора Въло Радев и авторски колектив създават „Панорама Българска култура 1300 години“. Има реализирани монументални пластики на фасадата на Музея в Батак, на фасадата на кметството в Абу Даби, Обединени арабски емирства и на Медицински център в Триполи, Либия. художник-оформител на Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново, Музей на Вапцаров в Банско, Пловдивски панаир и др. Преподавател в НАТФИЗ, Нов български университет и Варненски свободен университет. Има няколко реализирани изложби.
Поклонението ще се състои на 17 януари (събота) от 14:30 часа в Църквата „Свети Георги“ в София

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.