Морските вълци от близкото до Бургас рибарско селище Ченгене скеле зимуват в хижите си и измислят все нови и нови тарикатлъци. Селището им пострада по време на поройните дъждове: пътят им бе отнесен, а 100-ина лодки бяха изпочупени. Сега щетите са поправени, магазинът им работи на пълна пара, зареден с хляб и цигари. Но "страх лозе пази", умуват рибарите. За всеки случай вечер те качват колите си по високите хълмове край селището. "Таратайки са, ама без тях по-лошо", коментират веселите собственици.

Сред най-новите вицове и истории, родени край зимното море, не фигурират тези за улова на големи риби, а други - кой примрял от страх от наводненията и вечер тихо и тайно се измъква, за да спи при роднини и познати в Бургас.
Сутрин се появявал все тъй тайно, уж че връщал колата си от "хълмчето". Историите са според метеорологичните условия, заключават морските вълци.
Бургаските рибари ще излязат в морето отново в края на януари. Тогава се надяват да хванат малко карагьоз и кефал. Активният им сезон за 2015 година ще започне в началото на май. Дотогава обаче време много.
Лед е покрил пътя до селището им. Рано-рано сварваме няколко души, и то предимно жени рибарки, да се топлят до печката с дърва в кръчмата "Морски сговор" и да разтягат сладки приказки. Пред тях няма чашки с кафе - вече са на биричка. Какво пък, екзотиката на рибарите е съвсем различна. Вечер например, като се съберат в същата тази кръчма, повечето си поръчват кюфтета, а не риба. И не защото им се свиди да си извадят скътаната от фризерите, или пък да си платят една порция чироз. "Просто през зимата от рибари ние ставаме свинари", изстрелват морските вълци и се заливат от смях.
"Грубичка шега, но факт", клатят глави риболовците. И продължават да разказват. То затова и бургазлии предпочитат шкембето пред рибената чорба и карат Нова година в някое зарито от сняг място в планината. За хората по морето екзотиката е различна, разсъждават рибарите.
И пак минават към наводнението. "Ей тия пейки тука, като дойде приливната вълна и ги отнесе, после ги намерихме чак в Крайморие", разказва кръчмарят Петър. Заедно с жена си той върти кръчмата "Морски сговор". И продължава: "Синът ми пък, както си спял на плажен дюшек, на земята, водата влязла в кръчмата, подела дюшека и го разходила по каналите." Преувеличено звучи, но сигурно е вярно.
Като става дума за каналите, по които във време на риболов стигат до морето, те са замръзнали. Лодките са прибрани за по-сигурно под навеси и изтеглени към хижите на рибарите. Името на почти всяка лодка е дало прякора на собственика й. "Зорото", "Скорпионът", но има и други прозвища: Попчето, Брадата, Чикагото... Не са подминати и дамите - Анчето Гугутката. За Анка се носят легенди. Навремето много лодки носели нейното име. А тя, красива и кръшна, с оскъдно облекло и зиме, и лете, хем им помагала, хем ги вдъхновявала.
На рибарската трапеза не може да не се споменат и двете култови истории, емблема на тукашното селище - за ябълките и за телетата. Кораб разтоварвал ябълки в пристанището на Бургас, но се килнал и товарът се изсипал сред вълните. Една сутрин се събуждат и що да видят - целият им плаж осеян с ябълки. Друг път пък от водата на брега им изплували живи телета. Корабът с животните също се наклонил и те изпопадали в морето. Доста от тях с плуване стигнали до рибарите. Историите се множат. Истина или не, но на тазгодишния Никулден бургазлии разказваха, че морето изхвърлило глиган в района до Фрегатата. Животното попаднало в морето, довлачено от някоя река, придошла от стихиите, обясняваха тогава "очевидци".
Въпреки шегите Ченгенето още не е успяло да покрие раните си от стихията. Пред домовете на хората е извадена покъщнина, дворчетата стоят изровени и грозновати. Няма как да съхне нищо, студено е. Напролет обаче селището пак ще се напълни и стопаните ще се разшетат.
По същото студено зимно и нерибарско време в Царево и Ахтопол не стоят със скръстени ръце. Всички лодки са на вода и дори излизат за карагьоз и дребен кефал. Стегне ли студ, кефалът идва от реките и го ловят с мрежи.
От четири години рибарите в Царево са си направили хижа със свои дарения. Нарекли са я Кеханата. Оборудвали я с камини и вечер се събират там. Свирят на китари, пеят техните си любими песни. На трапезата често си носят риба, защото са майстори на солените мезета. Рецептите за приготвянето им всеки си пази в тайна. Особено един от майсторите, който прави салам от паламуд.
Това лято Дани Михайлов, който е потомствен рибар, разви своя теория за паламуда. Че идва на седем години. Сезонът бил силен през 1998-а, 2005-а, 2012-а, сега следва да е така чак през 2019-а. Негови колеги пък го удариха на политика - че рибата си търси стабилна държава. Тази година имало избори и докато се състави кабинет, царят на рибите се скрил. Разказват, че паламуд имало много по времето на правителството на Бойко Борисов - през 2005 г. По времето на Иван Костов според мнозина пак имало риба, а според други било смесено - и риба, и мизерия.
С други думи, тази година появата му пак ще е колеблива - има правителство, но пък се падат кметските избори.
Но истината била, че от година на година морето умира. Скумрията примерно изчезнала. Преди 30 г. имало много калкан, сега и той намалял драстично. Смятат, че това е заради траловете, които идват от други градове тук да ловят дребна риба и опират дъното. Ровят го и унищожават хайвера и дребната риба, която е храна за паламуда.
Рибарят Георги Пейчев, също от Царево, казва, че за тях след Трифон Зарезан зимата вече е минала и се стягат активно да атакуват морето.
Царевци си имат и талисман от миналото лято - 6-метрова статуя-фар на тракийка, която да им свети по пътя и да им удря рамо на слуката. Вярват, че ще им донесе късмет. Всеки от тях излиза на риба задължително и с иконка на свети Николай Чудотворец - покровителя на моряци и рибари.