На 26 май 2018 да почерпят

Плътско познание с Джилиън Андерсън

НАСА ще строи завод за ракети на Луната

Макрон пред Путин: Дълбоко вярвам, че историята и съдбата на Русия са в Европа

Матю Нимиц: Няма окончателно решение по спора за името на Македония

Кучето Ричи, което откри хероин за 12 млн. лв. Пратката пътувала от Турция за Белгия в ТИР, натоварен с чували теракол

И Зоран Заев беше при папа Франциск (ВИДЕО)

Рахой няма да свиква предсрочни парламентарни избори в Испания

Българин откупи картина за милиони и я върна у нас

25 лева за ден плаж в Гърция Копърки подбиват цените, возят без документи

Китай: От търговска война със САЩ няма да има печеливши

Вижте акцентите от броя на “Труд” в събота, 26 май 2018

Съдът остави в ареста шефа на КАТ-Благоевград, другият излезе срещу 7000 лева

Нинова в Галиче: Дайте пример на цяла България – изгонете мутрите от властта!

За втора вечер абитуриентите в Благоевград показаха стил и красота на червения килим

Дамян Дамянов, или пътуване с поезията

Ако беше жив, на 18 януари поетът щеше да навърши 80 г.

ДИАНА ДИМИХ*

През годините очаквахме с празнично настроение рециталите и срещите с Дамян П. Дамянов. Тълпяхме се в книжарниците за новата му книга, преписвахме в тетрадка стиховете му, взети назаем за една нощ… И днес, когато щеше да бъде 80-годишен, още откриваме свои неизречени мисли и настроения във всяка негова дума. Тази неповторима “множественост” на поетическата изповед, едновременно лична и докосваща безброй съдби, създава притегателната сила на неговото творчество – с простотата на изказа, с неусложнения живот на мисълта и чувството, с пречистената образност и мелодия на стиха. И във всичко това – една пределна откровеност, неприкриваща нито болката и съмненията, нито усилията да намериш опора в самия живот, в историята и народа си, за да преодолееш собственото си страдание.

Осемдесетилетието на Дамян П. Дамянов връща погледите към началото на творческия му път, когато още първата му стихосбирка “Ако нямаше огън” (1958) разкри безспорния талант. Времето дообогати представата за мащабите на тази дарба. Излъгани останаха някои любители на поезията, които виждаха в Дамян П. Дамянов единствено певец на любовта и личната болка. Творецът завладя пространства, надхвърлили “отредения” му периметър, защото там не откри място за насъщни потребности на духа като Родина, история, човешки устрем и надежда за бъдещето.

Така се родиха стихосбирките “Пред олтара на слънцето”, “Коленича пред тебе”, “И моята България пътува”, “Благословено да е нещото, което…”, “Отворен кръг” и много други. Съзнанието, че “…земята още/ гладува за човешкия си хляб,/ будува за спокойните си нощи”, водят поета към отговорността и дълга пред времето. За дълъг период почти всяка година той издава нова книга – колкото и да е чуждо на цифрите неговото творчество, 80-те години от рождението му и 64-те на живота му предразполагат не само към преброяване, но и към повторен прочит на създаденото.

Кратка е биографията на поета. И в нея най-голямо място заема списъкът на книгите му – поезия и проза, както и литературните му награди и държавни отличия. Жизнените факти се броят на пръсти, но духовната му биография е преорана от историческата съдба на народа, от многобагрието на живота, от повелята на сърцето да предаде на поколенията името на България чисто, както чисто го е получил от предците.

Навремето поезията на Дамян П. Дамянов е позната и в СССР. Отделни творби са публикувани в “Иностранная литература”, “Нева”, “Неделя”, “Литературная газета”, в антологии на белоруски и украински. Избрани стихотворения от първите му два поетични сборника излизат на руски в превод на М. Кудинов под заглавие “Пусть окно распахнется”.

По повод 50-ия му рожден ден през 1985-а в Италия се появи поетичната му книга “Преди да дойде есента” в превод на Симеон Тодоров и Асен Марчевски и с илюстрации на Дора Бонева. По време на Петата международна писателска среща в София издателят Марио Булцони пожела да чуе няколко стихотворения на Дамян П. Дамянов на български. “Трябва да се усетят не само ритъмът и мелодиката на стиха – каза Марио Булцони. – Поезията не се предава само с езикови средства, човек със сърцето си я отправя към другите. Усетих Дамян П. Дамянов като човек и повярвах в него като поет още при първата ни среща преди четири години. Първоначално имах само най-обща представа за поезията му, а сега се радвам, че впечатлението ми се затвърди, че открих чудесен лирик. Според мен той черпи сили за живот именно от своята поезия. А в основата си всяко творчество е изстрадване на света.” (“Булцони” е на осмо място по издавани нови книги сред общо 2000 италиански издателства, бел.а.)

В онези години поетът Евтим Евтимов сподели: “Обичам поезията на Дамян Дамянов не само от ония първи блестящи лирически късове, които написа в началото. Обичам сегашния Дамян Дамянов, защото той не може да се дели на предишен и сегашен. В стиховете му присъстват България, младостта, любовта и времето, защото в тях преди всичко живее неукротимият дух на самия поет. Може би затова тази поезия е толкова обичана от нашия народ, особено много от младите хора.”

Една тема в творчеството на Дамян П. Дамянов винаги ме е привличала като ключ към неговото жизнелюбие. Темата за пътя. Пътят – движение, пътят – връзка с хората, съпричастие с вълненията на народа. Човешки отзивчив и граждански воюващ, поетът пътува в творчеството си, протегнал ръце към света чрез своите стихове. Завиден ли е неговият живот на самотник с много приятели, безброй телефонни звънци и безкрайни пътища, които… не може да извърви сам? Тежък ли е жребият му на обичан поет, пригвозден от клавишите на пишещата машина, разпънат от тишината на четирите стени, но… побрал сред тях безкрая? Еднозначен отговор дава поезията му:

Ще падам и ще се надигам,
дорде самият стана хляб
и до трошица се раздам
.”

Съпругата му, поетесата Надежда Захариева, ми каза преди време, че и той като всеки творец си задава въпроса: “Какъв е смисълът на моя труд? Защо пиша? Кой ме чете?” Но една среща с читатели или някое писмо от непознат негов ценител му дават увереността, че литературните му усилия не са напразни.

Неговата участ е поезията и той я живее като поет. Делничното преживяване Дамян П. Дамянов превръща в мъдрост и лиризъм. Умее да осмисли емоционалния свят, да го погледне от нов ъгъл и го вгради в кратък стих, в силна поанта. Но докато стигне до нея, разгръща своята изповед като пред близък приятел. Доверителната интонация прави общуването му с читателя непринудено. А вричането му пред родината е с най-съкровени интонации:

На колене пред твоето
слънце ще падна,
ще ти стана стъпало
в нагорния път!”

Каква по-голяма гордост от това да те води доброто, което искаш да сториш за хората? За тази кръвна връзка на Дамян П. Дамянов със съвремието и човешките вълнения разказваше навремето поетът Владимир Голев: “Макар да не живее пълнокръвно по улиците, в кафенетата или на нашите писателски срещи и събрания, Дамян П. Дамянов вътрешно присъства навсякъде. Винаги ме е привличала тази негова страст да живее, да бъде сред хората, да бъде с времето, да бъде поет на своята епоха.”

Всяко будуване на поета, заключено между кориците на книгите му, е умножено от безсънните очи на непознати хора, останали до зори с неговите стихове. Цяла армия от бодърстващи, заразени от неговата болка и понесли неговата надежда. Кой пълководец е призовавал с една своя дума толкова доброволци?

* Авторката е съсценарист на филма “Обичам те, живот” (1986) за Дамян П. Дамянов, който БНТ1 ще излъчи на 18 януари от 19 ч.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.