Трансферна сума е любима дума, от която губи ума и дума всеки фен. Сто милиона за Гарет Бейл от „Реал” (Мадрид) или 300 000 евро от „Левски” за Гари Родригес – цифрите коват вниманието, страстите, споровете, надеждите. С трансферни суми всеки клуб показва мускули, амбиции, здраве. У нас обачe вече такова нещо (почти) няма. Ни трансферни суми, ни футболно здраве, играта е на системи.

Зимата на 2015-а е първата от 5 години насам, в която клубовете не плащат почти нищо за нови футболисти. Разбира се, повече сделки стават през летните периоди. Но вече се налага тенденция – в болната от немотия „А” група полека закриваме трансферната сума като понятие. Което означава отдалечаване от професионализма и сериозните стандарти.

В родния елит традиционно играят ред неслучайни клубове, за които плащането на трансферни суми е абсурд от много години. „Черно море”, „Славия”, „Локо” (Пд) и други. По закон отдавна почти всички отбори не хвърлят пари за попълнения, вземат само свободни агенти. Но вече и плащащите, и грандовете спряха.

Стават, разбира се, дребни сделки за по 20 или 30 хиляди евро или лева. Колкото да не е без нещо. Подобни „трансфери” няма защо да се броят. Паричките често отиват продавачът да издължи заплати футболиста, за да не бъде съден.

Нормален за България трансфер означава стотина хиляди евро. Обаче подобно чудо на ЦСКА не се е случвало от 3 години – когато дойде Нджонго Присо от кипърския АЕК за 300 000 евро. „Левски” за последно плати през юни 2013 г. – 250 000 евро на „Истър” за изгонения след 12 месеца Кевин Бру. Всъщност „синият” клуб още не ie е издължил, защото сумата е на траншове и французите още чакат последните...

Само „Лудогорец” хвърля ли, хвърля милиони и така няма как да не е мощен. През лятото шампионът даде 2,5 млн. евро за Брайън Ангуло, Абел Анисе и Хамза Юнес. Толкова пари не са похарчили всички останали български отбори, взети заедно, за последните 3 години. Обаче през януари 2015-а и делиорманският хит (засега) не вади пари. Което се случва за първи път от 3 години. През януари 2012-а обаче 6-цифрена сума в евро отиде, за да бъде взет под наем черногорецът Младен Кашчелан от „Бялисток“ - все пак сериозен разход. Миналата зима разградският клуб даде 300 000 евро за холандчето Йерон Луму, изгонено през август.

Пак преди година „Ботев” инвестира 2,25 млн. евро в петима нови от румънското първенство. Обаче покрай сагата с КТБ клубът остана без парички и 6 месеца по-късно набързо ги разпродаде. И затъна в блатото, в което едва дишат отдавна останалите. Даже не се знае дали следващия сезон „Ботев” ще е в професионалния футбол.

Преди време – един има, друг няма, но все намираше някой клуб да хвърли пари. „Левски” бе закъсал яко през 2011-а, но се сдоби с по 3 млн. лв. годишно от ВТБ и успя паметно да ги похарчи нахалост под управата на Иво Тонев. Например през зимата на 2013-а „сините” дадоха 100 000 евро на „Ботев” (Вр) за вратаря Михаил Иванов, който остана свръхдълбока резерва и през юни 2014-а избяга заради дължима една заплата. А 150 000 евро пак преди 2 г. отидоха за Пламен Димов в посока „Черноморец” като клубът още си чака парите. А защитникът е резерва.

Обаче ако сега имаше 100 или 150 хиляди евро за трансфери на „Герена”, то Тодор Батков и компания щяха да се чувстват като шейхове в родната финансова пустиня. ВТБ обаче си отиде и Георги Иванов е вече третият директор, призван да прави отбор без пари – след Наско Сираков и Христо Йовов.Така е навред без Разград.

Заглавието „Еди кой си търси само свободни агенти” отдавна не е не само новина, но и заглавие. Вече и не питаме колко струва даден нов игра. Ами то е ясно.

Ето – сега „Левски” наистина плати на „Университатя” за Емил Нину. Обаче „сините” ги е срам да кажат колко. Всъщност това не е трансферна сума, а подобие на обезщетение някакво. Румънският клуб дължеше 2-3 заплати на защитника. И тъй като няма и лев, поиска „сините” да преведат парите, за да не бъде съден „Университатя” от футболиста във ФИФА. Така „Герена” взе играчи през лятото – като Луис Педро от „Ботев” (Пд). Няколко десетки хиляди лева или евро „за здраве”. Но повече няма.

Какво излиза? След последните харчове на „Ботев” става година, в която никой освен „Лудогорец” не е взел футболист с трансферна сума. И скоро няма да вземе. ЦСКА и „Левски” имат дългове за милиони, а приходите само кърпят бюджетя, „Литекс” и „Ботев” я карат вече скромно, „Берое” си е умерен, макар и стабилен клуб, останалите са по-зле. Финансовото оцеляване е водеща грижа, на която трансферните суми са враг №1...

Може и да се появи сделка за стотина хиляди евро или 200 000. Но тя ще е за продаваем скоро футболист от типа на Венцислав Христов („Берое”). И нищо чудно договорът да е обвързан с трансфер на играча в чужбина. В смисъл – като вземем пари, ще ви дадем.

Масово ще стават сделки срещу процент от правата, защото пара няма никой. Примерно – взема „Левски” играч от „Ботев”, но „канарчетата” запазват 50% от правата върху футболиста. И когато бъде продаден в чужбина, прибират половината сума.

Но и свободните агенти си струват пари. Иде нападател от гръцката втора лига без транферна сума, но си иска 20 000 евро „на ръка” за подпис, още толкова се полагат на мениджъра му. Ако и тези пари нямат вече нашите, откриваме ерата на аматьорската „А” група. Натам вървим.