Раздорите в опозицията са гаранция за дълготрайно управление

Целта на атентата в Париж е да накара хората да се откажат от своите права в името на сигур­ността

- Г-н Сугарев, какво да очакваме след острото противопоставяне между партиите в началото на новия парламентарен сезон?

- Разнопосочните декларации на партиите са следствие от пъстротата на сегашния парламент и на старите чувства за неприязън, които таят помежду си различните политически субекти. От друга страна, никой няма интерес от избори в обозримо време, така че бихме били свидетели на относително затишие в близките няколко месеца.

- Лютви Местан обаче ултимативно заяви, че ако Патриотичният фронт не бъде изваден от властта, най-добре е да се отиде на предсрочни избори?

- Проблемът е, че, дори и да ги искат, хората на Лютви Местан няма как да ги постигнат. Показването на мускули и говоренето за предсрочни избори е куха заплаха. Разбира се, винаги може да се предполага, че не е изключено да се потърсят извънпарламентарни средства за натиск, като натиск от страна на улицата, например.

- Има ли потенциал сегашното управление да извърши обещаните тежки реформи след препъването си в пенсионната и в БДЖ?

- Изглежда, че съдебната реформа, която е най-важна от всички, ще стартира. Ако тя бъде успешна, ще даде добър знак от страна на България към нейните партньори в евроатлантическата общност. Ако обаче се провали, резултатите биха могли да бъдат печални. Зависи от политическата воля, която трудно би могла да се реализира при толкова пъстър състав на управляващата коалиция и с толкова разнопосочни, включително геополитически интереси в нея.

- Ще успеят ли управляващите да приключат до края на март с пенсионната реформа?

- Безспорно тя е изключително важна, но ми се струват твърде кратки тези срокове, за да бъдат реални. Вероятно пенсионната реформа ще се проточи още няколко месеца. Самите парламентарни процедури, които са свързани с нея, са твърде сложни. А и ще срещне все по-остра съпротива от други парламентарни и извънпарламентарни сили като синдикатите.

- Защо един от най-разискваните въпроси при старта на парламента беше идеята за задължително гласуване?

- Смятам, че България би спечелила от вариант, при който гласуването стане задължително. Това би осигурило по-висок праг на гласуващите, тъй като има много партии, които паразитират върху ниския избирателен вот и върху покупко-продажбата на гласове.

- Смятате, че купуването на гласове ще изчезна, ако се въведе задължително гласуване?

- Няма да изчезне, а и то не подлежи на изчезване. Докато хората са толкова бедни и неграмотни, то винаги ще съществува, но може да бъде ограничено до по-търпима степен. Защото купуването на гласове в момента опорочава волята на избирателите.

- Преодоляна ли е цепнатината между ГЕРБ и РБ, която се задълбочи в края на миналата година около пенсионните фонове?

- Разбира се, търканията ще продължат. Става дума за политически сили, които изповядват близка политическа философия, защото са десни партии, но те имат различен манталитет и различен начин на реагиране спрямо политическите ситуации. Не може да се отрече, че тази коалиция постигна и доста успехи. Бяха освободени еврофондовете, което никак не е малко, беше казано, че България е готова да бъде член на шенгенската общност. Тези добри знаци са залог за добри отношения вътре в коалицията.

- Реформаторите преодоляха ли вътрешните си противоречия, чува се, че са се отказали да избират общ лидер, че ще се търси друг модел на коалиция - конфедерация или нещо подобно?

- Ако бяха продължили острите противопоставяния, РБ рискуваше да се разпадне, което в статуса му на управляващ заедно с други партии не е препоръчитено. Така че направиха единственото разумно да постигнат компромис помежду си и ми се струва, че в момента РБ е в добра политическа кондиция.

- Какви са шансовете на опозицията?

- Няма признаци, че опозицията ще е конструктивна. Партиите, които я съставляват, са толкова скарани помежду си, че това тяхно състояние се превръща в гаранция за по-дълготрайно управление на сега съществуващата управленска коалиция.

- Обичайни дипломатически визити или по-специален инструктаж са посещенията на британския външен министър, държавния секретар на САЩ и предстоящото посещение на генералния секретар на НАТО?

- Наслагването на такива случайности говори за закономерност. Очевидно България е станала важна като граница на ЕС, и то точно този сегмент от границата, през който обичайно преминават терористи. От тази гледна точка вероятно това е свързано със ситуацията в Париж. От друга гледна точка България е важна с това, че се оказа страната, която успя да се откачи от зависимостта си от Русия и в крайна сметка прекрати мераците на Путин да стъпи сериозно на Балканите.

- Огромната подкрепа след излизането на последния брой на "Шарли ебдо" само емоционален връх ли е, или солидарността зад него ще успее да задуши бъдещ евентуален екстремизъм?

- Тази солидарност е изключително важна. Излизането на "Шарли ебдо" в милионен тираж, както и най-голямото шествие в човешката история, което беше в Париж, са особено важни, но те няма да анулиран терористичните атаки. По-важно е да си дадем сметка, че тези атаки не са насочени към това да се постигне отмъщение за поругания Мохамед. Те са насочени към това да се създадат страхови комплекси. Да се стигне до ситуация, в която хората от цивилизования свят да са склонни да се откажат от част от своите права в името на сигурността. Това не трябва да се допуска.

- Одобрявате ли мнението на онези, които казват, че има неща, с които човек не бива да се гаври?

- Разбира се, че има неща, с които човек не трябва да се гаври. Но не трябва да се забравя и друго - няма прегради за човешкия хумор и това е добре. Може на някого да му се струва неуместен и грубоват този хумор, но правото да се разделяме чрез смеха със своето минало е свещено човешко право и то играе важна функция. То непрекъснато поставя под напрежение нашите ценности и нашата толерантност. А има и оздравяващ ефект.

- След френския 11-и септември Европа и светът не станаха ли още по-опасно място за живеене? Българите готови ли сме за тези опасности? А и за очакваната бежанска вълна?

- Бежанската вълна не е чак толкова голяма, че България да не може да се справи. Но нейната мощ зависи от събитията в Сирия и как се развиват конфликтите там. Това, което трябва да се направи, не е отделните държави да се грижат само за своята сигурност. Трябва да се справим с държавите, които поддържат тероризма и дават убежище на "Ислямска държава", на "Ал Кайда" и други подобни организации.

- Казахте, че у нас не са необходими предсрочни парламентарни избори, но ...

- Казах, че засега не са необходими и че България няма полза от прибързани парламентарни избори. Докога ще е така, зависи от управляващата коалиция. Ако тя следва това, което е обещала, и проведе реформите, няма да бъдат необходими избори. Но ако се заплете в инстинкти за самосъхранение, вероятно пак ще стигнем до предсрочните избори.

Нашият гост

Едвин Сугарев е роден през 1953 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Бил е научен сътрудник в Института за литература при БАН по история на новата българска литература. Депутат във Великото, в 36-ото и 37-ото народно събрание. От 1997 до 2002 г. е посланик на Република България в Монголия и Индия. Напуска СДС през май 2003 г. Занимава се с литература. Редактор на „Литературен вестник". Преподава в НБУ. Има шест деца.