Лидерът на БСП – София Калоян Паргов: 24 май е символ и празник на човешкия стремеж към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата

Празнично шествие и дефиле на абитуриентите в Търговище на 24 май

Бойко Борисов се поклони пред мощите на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ в Рим (СНИМКИ, ВИДЕО)

Новоидентифицирана човекоподобна маймуна, вулканична бактерия и изчезнал торбест лъв са в топ 10 на новооткритите видове

След неуспешна детонация на бомба от Втората световна война в Дрезден – полицията определи ситуацията като „сложна и опасна“

Тържествено шествие за 24 май в Кърджали

Малайзийският MH17 е свален с ракета от руските военни

Данък се дължи за получени пари за стартиране на бизнес

Би Би Си: Адвокатът на Тръмп е получил 400 хил. долара, за да уреди тайна среща между президента на САЩ и Порошенко Майкъл Коен и Украйна отрекоха твърденията

Служител в игрална зала е ранен от маскиран мъж при опит за грабеж в Бургас

Вицепрезидентът Йотова от Велики Преслав: 24 май е най-обединяващият празник

Борисов и Заев заедно в “Сан Клементе” (ВИДЕО)

Президентът Радев: Ако искаме децата ни да растат в страна на знанието и просветата, трябва да сме непримирими към невежеството

Премиерът Борисов пристигна в Рим (СНИМКИ и ВИДЕО)

Вижте подаръците за папа Франциск от премиера Борисов (СНИМКИ)

Когато филмите проговориха…

Борис Христов обичал да ходи в кино “Капитол”

Годишнините в националната ни култура са нещо специално. Особено когато обозначават закръглен век в нещо толкова любимо като седмото изкуство. 13 януари е денят, в който националното ни кино отбелязва своите първи 100 г. В. “Труд” пък използва годишнината, за да припомни и славни, и срамни мигове от историята на показа и производството на филми у нас. След разказа за първото столично кино “Модерен театър” сега е ред на неговия конкурент.

ВЛАДИМИР ГАДЖЕВ

През задните дворове разстоянието от кино “Модерен театър” до кино “Капитол” (на ул. “Екзарх Йосиф” 35 в София) е около стотина метра. Пространството ги разделя само физически, защото в културно и особено в технологично отношение те си приличат и дори си съперничат. Ако “Модерен театър” внася, а сетне и търгува с машини и оборудване за прожектиране на неми филми (преоборудвано е принудително и за времето си доста сложно в технологично отношение), то “Капитол” е първото в столицата, снабдено с необходимата техника за показване на звукови филми.

Собственикът Георги Арсенов гледа доста напред, пък и конюнктурата благоприятства неговата инициатива. Защото още през 1926 г. в България се настанява един голям институт на презокеанската култура, воден от чисто пазарни мотиви и желанието да се съкрати времето за контакт с нея – FANAMET.

Синдикатът е съставен от трите най-големи американски филмови компании през 20-те години на ХХ век – Famous Players Film Company, по-известна като Paramount Pictures, First National и Metro-Goldwyn- Mayer, а абревиатурата е сбор от началните срички на имената им. При появата си в София синдикатът декларира намеренията си със следната официална прокламация: “Задачата на FANAMET за България е да направи възможно представянето на своите филми в страната едновременно с това в Америка и Европа.”

Ала животът му е кратък у нас – разпада се към края на десетилетието.

Мястото му бързо заемат самостоятелни фирми, които още по-интензивно атакуват новооткрития и гостоприемен български пазар, който през 1926-1931 г. бележи бърз растеж. Първа през 1930 г. в София открива свое представителство “Метро-Голдуин-Майер”, която работи в съдружие с “Модерен театър”. Но и конкуренцията в този бранш – вътрешна и външна – набира скорост. Затова Георги Арсенов предпочита да се свърже с американската компания Warner Bros Pictures (от 1967 г. известна като Warner Brothers Entertain- ment Inc. или Warner Bros.), която създава първите звукови филми (“Джаз певецът” от 1927 г. и напълно озвучения “Светлините на Ню Йорк” от 1928 г.).

Откриването на “Капитол” става на 14 октомври 1931 г. с премиера на суперпродукцията на “Уорнър” – “Симфония на пустинята”. Собственикът на киното се ориентира и към продукцията на една съвсем нова кинематография – съветската. Известно е, че до установяването на дипломатически отношения между Царство България и Съветския съюз (през 1934 г.) филмите на съветска Русия са забранени. Това повишава интереса към тях сред пролетаризиращото се градско население, за което киното е най-достъпното общуване с непознатата култура. Така на екрана се зареждат знаменити заглавия, произведени от “Мосфилм”, но и от новосъздадените републикански кинематографии.

На 4 октомври 1937 г. кино “Капитол” показва премиерно филма “Жена за 1000 рубли” – побългареното заглавие на “Пепо” (1935 г.), първата класическа творба на арменското кино с режисьор Амо Бек-Назаров. По-късно Георги Арсенов признава, че не е влагал нито политически, нито пък художествени съображения при купуването на такива произведения – интересът му бил “чисто комерчески”.

Тук ще огласим един интересен детайл, останал неизвестен за биографите на знаменития български оперен артист Борис Христов. През 1984 г. в непринуден разговор със софийски приятели той подробно разказа за страстта си към киното и редовните посещения на предпочитаното от него “Капитол”. Гледа филмите, включително руските, по няколко пъти и педантично записва впечатленията си на гърба на билетите (по това време те са голямоформатни). Всичките си наблюдения и бележки събира в кутия за обувки. Върху билетите отбелязва деня и часа на посетената прожекция. По време на Втората световна война, когато басът специализира в Италия, кутията незнайно как изчезва.

Със започването на войната запада интересът към кино “Капитол”. Последователно го дават под аренда на различни вносители и разпространители на филми (сред тях е и дядото на филмовия критик и историограф Александър Янакиев). Георги Арсенов прави отчаян опит да се задържи на пазара и се обединява се със съветската разпространителска фирма “Мосфилко”, но прехвърля основния си контингент от филмови копия в кината “Глория палас” и “Славянска беседа”.

След национализацията през 1947 г. “Капитол” продължава да съществува под името “Севастопол”. По-късно и някак символично точно до него се разполага и популярният днес Дом на киното. След 10 ноември 1989-а сградата му е реституирана и заедно с други бивши салони като “Иван Вазов”, “Солун” изчезва от списъка на държавната киномрежа.

През 2007 г. имотът и прилежащият му терен са закупени от испанската инвестиционна компания Montecanal. Тя обявява намерението си да построи многоетажен хотел с офиси, търговски площи и подземен гараж. И докато се ориентира в сложността на подобно строителство (разкриване на богат археологически пласт при изкопните работи), събаря сградата на киното, но обещава да експонира находките в приземните етажи на хотела.

Минават години, през които фирмата огражда терена, хвърля няколко самосвала чакъл, поставя бариера и превръща парцела в платен паркинг. Какъвто е и днес!

(Следващият разказ ще е за кино “Одеон“)

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.