Конфликтът ми с Евгени Минчев ще бъде изясняван в съда, казва певицата за "Жълт Труд"

- Камелия, как изкара празниците?

- Бъдни вечер, естествено, бях със семейството си. Надявах се като изляза от къщата на "ВИП Брадър" да изкарам един пансионатен живот - ядене, спане, без телефон... Но с такава пара подхванах дните, че все още не съм си подарила почивката, които си обещах. Работих по отпечатването на втората ми книга "В кухнята на Камелия Воче", около която се появиха две възможности - да я представя през пролетта на Панаира на книгата в Истанбул, там излиза на турски език, и на ЕКСО'2015 в Милано, където пък ще се появи на английски и италиански език. За мен това е голям комплимент, тъй като почти всички италиански певици и актриси издават подобни книги с рецепти или водят кулинарни предавания. Затова си мислех, че моята книга там няма кого да впечатли. Тя обаче се понрави на много италиански издатели. Казаха ми, че там такова издание не се е появявало - и като съдържание, и като луксозно полиграфическо изпълнение.

- С какво твоята книга им се видя по-различна?

- Подреждането на рецептите и последователността на храненето - постарах се в моите рецепти да има и много свежа храна, и малка отправка към балканската кухня. Повечето подобни издания в Италия са от по 100-ина страници, а моето е доста по-обемно.

- Книгата е доста луксозна като изработка, в нея описваш и кулинарните предпочитания на известни личности, което предполага, че доста си се ровила из библиотеките.

- Да! Страниците са на хром-гланц хартия, подвързията е от коприна. В инерес на истината, събирам доста комплименти за книгата, което много ме ласкае. Първите 100 страници са посветени на известни личности - Верди, Пучини, Микеланжело... И самите истории около тях са много интересни. Около три месеца се рових из различни документи и ръкописи. Намерих материали в библиотеката в Бергамо, ходих до Роверето - там има много стара библиотека, в която се пазят автентични документи. От тях си "откраднах" една рецепта от 17 век - сладкиш, направен предимно от сушени плодове. Попаднах на ръкописи, които ми показаха, че гениални хора са били или безкрайни естети, или безкрайно небрежни към своето хранене.

- Откъде дойде изобщо интересът ти към кулинарията?

- Преди да срещна моя първи съпруг, не можех да изпържа и две яйца. Когато влязох в неговия дом, бях впечатлена от кулинарните умения на моята свекърва - въпреки че работеше, тя бе перфектна домакиня във всяко отношение. Всичко, което готвеше, беше много вкусно и тя търпеливо и умело ме въвеждаше в тайните на нейната кухня. Моят първи брак продължи по-дълго от търпимото - заради нея. Иначе трябваше да се разведа още на сватбата.

- Как така?

- Ами така. На първата ми сватба се прибрах сама вкъщи. Изпрати ме моят шафер, тъй като мъжът ми направи страхотен скандал насред тържеството заради силната музика.

- А когато заживя в Италия, готвеше ли български манджи за гостите си?

- В началото да, но нашата кухня не ги впечатляваше. Тогава почнах с първите неуспешни опити по приготвяне на пастата - или я преварявах, или пък не я овкусявах добре. Дълги години овладявах италианската кухня, която е изключително здравословна. Изобщо не е вярно, че от макаронените изделия и пици се пълнее - това е глупост. Не случайно и София Лорен издаде готворска книга, предимно с паста и пици. Освен че е идол на красота, тя е и много естествена - неаполитанка. Тамошните хора изключително държат на семейните традиции. Дори и в мафиотския свят мъжът издига в култ семейството си и държи изключително много на съпругата си. Италианецът може да прави грешки, но никога няма да позволи някой да засегне семейството и съпругата му.

- Камелия, няма как да не те върна към пребиваването ти в къщата на "ВИП Брадър". Какво те мотивира да влезеш - хонорарът или нещо друго?

- Аз съм мегаломанка, обичам лъскавите неща, красивото и скъпото. Със сигурност в подобни риалитита много от участниците влизат за пари. Аз също имах интерес да взема тези пари, но в никакъв случай не съм влязла във формата само заради този хонорар. Това бе втората или третата покана да участвам. Влизането ми, освен парите, които винаги са добре дошли, бе и едно сверяване на часовника ми - до каква степен бих могла да толерирам или отхвърлям различни хора, събрани на едно място. Ако трябва да се върна по стъпките си в шоуто, ще се държа по същия начин.

- Искаш да кажеш, че нито в един момент не си била фалшива?!

- Да, не бях фалшива. Във "ВИП Брадър" бях истинска и импулсивна При вас достигаха подбрани моменти. Имаше битки и продуцентите, естествено, са подбирали какво да показват. Аз имам установени принципи и ценностна система, която устоявах. Не мога да понасям някой да ми се мазни пред очите, а зад гърба ми да ме плюе. Имаше такива хора. Имаше и други, които се страхуваха да им кажеш истината, дори с намерението да им помогнеш.

- Преди на влезеш в къщата имаше ли представа кои ще са останалите участници?

- Не! В Интернет излязоха много версии. Дни преди да вляза разбрах, че и Евгени Минчев ще е в Къщата. С него вече имахме конфликт. И преди това сме имали разправия, след която не му говорих 4 месеца, но след втората съм категорична - край на нашите взаимоотношения. За съжаление повече не мога да говоря, защото последният конфликт между нас тепърва ще бъде изясняван в съда.

* Езиковедът Владислав МИЛАНОВ:

Политиците се крият зад клишета и празнословие

Ожесточените спорове между Цецка Цачева и Мая

Манолова наподобяват семеен скандал, а от това се

губят обществените послания, отбелязва познавачът

на родното слово

- Д-р Миланов, каква е вашата оценка за политическото и журналистическото говорене в общественото пространство?

- Обобщена оценка върху двата модела на говорене е трудно да се постави. Факт е, че днес те са много тясно обвързани, а още по-тъжен факт е, че много често журналистическата реч не може да избяга от политическите клишета, празнословието и езиковата агресия, и облъчва - съзнателно или не - аудиторията с политическите "послания" - все по-празни и по-безсъдържателни. Политическото говорене и днес продължава да бъде слово на крайностите - от едната страна е абстрактната и понякога ненужно усложнена реч, многословна и безсъдържателна, а от другата страна стоят езиковите модели, зададени от уличната реч с нейната езикова небрежност, фамилиарност, неучтивост, некомпетентност и агресия. Ако моите студенти говореха по този начин в аудиториите на Софийския университет или в друга официална институция, нямаше да бъдат допуснати до изпит по езикова култура.

- От най-високата трибуна в нашата държава - парламента - е видно, че в речта на депутатите липсват политическите послания, няма адресат, преобладава общото говорене. Вашата преценка?

- Слабата политическа култура и слабата езикова култура са най-лошата комбинация за управляващите в една държава. Зад клишетата и зад общото говорене е лесно да се скрият престъпленията, да се размие отговорността. По-голямата част от българските политици лесно говорят с общи приказки, с многословни конструкции, зад които няма никакви послания. В тази реч ключовите думи са приоритети, визия, ресурси, а хората очакват и търсят конкретостта зад тези думи. Всички български политици са усвоили като модел празнословието, свръхабстрактното говорене или говоренето заради самото говорене - много думи, нулева информативност. Вероятно може да се обобщи, че политическата усложненост определя противоречивите езикови послания. Днес властимащите говорят едно, а утре - съвсем друго. Всичко това умело замаскират със ситуацията и с волята на избирателя. Ако българските политици знаеха кои са и какво е мястото им в обществото, вероятно речта им щеше да бъде по-ясна и по-конкретна, а не език на колебанието и на противоречието. Човек мисли и говори. Бедната мисъл е равна на беден език.

- Защо у нас няма издържана, добре построена политическа реч, която да се запомни с нещо значимо през годините на прехода?

- В езика е трудно да се говори за добро или лошо, има уместна и неуместна употреба на изразните средства. Интелигентният политик умее да превключва кода и използва езика и неговите богатства в зависимост от ситуацията. Пред избирателите си в страната той може да общува, използвайки диалекта, защото това ще намали дистанцията между него и хората, чрез словото ще го припознаят като един от тях. Би било изкуствено и неадекватно да говори официално и строго книжовно в среда, в която това не се изисква. Интелигентният политик би трябвало да говори образно, да използва силата на реториката. През последните години няма нищо значимо, което политиците да са направили за държавата ни, а това определя и безличния им изказ, вечните езикови конфликти, зад които вероятно се крият много сериозни интереси.

Политиците често се крият зад езика, използват го, но не представят себе си и своята ценностна система, а се крият зад заучения политически жаргон.

* Изстрели разбиха приказката на топмодела Роси Черногорова

* Генерал от "Секуритате":
Тайна операция на КГБ роди ислямския тероризъм
Съветските служби посяха вирусния щам на омразата
към Америка, твърди бившият шпионин

* И щерката на Маргарита Петкова пише стихове
Надежда Георгиева чете творбите си само пред
приятели

* Синът на Катя Дафовска иска да е Бербатов
Единствената ни зимна олимпийска шампионка се
занимава с хотелиерство

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 21 ЯНУАРИ!