Търсят съдебни заседатели в Търговище Кандидатите подават документи от 1 до 15 юни в Общината

Godsmack с концерт в София на 27 ноември

Катастрофа за половин милион – Порше и Ферари се удариха (СНИМКИ)

9 агнета за курбан на празника на манастира и курорта “Св.Св.Константин и Елена” Честват 110 години от създаването на най-стария черноморски туристически център

На 33 места ще изкупуват череши в Сливен

Столетен войник получи почетен знак на Министерството на отбраната

Румен Радев седна на кафе в Москва (СНИМКИ)

Последният екшън герой Култовият офроудър изкушава ценителите с големи възможности и по-ниски цени

Фандъкова за чистотата на водата: Това, което прави БСП, е недопустимо

81-годишен шофьор загубил контрол над колата си и се ударил в дърво

За ден хванаха двама младежи без книжка, единият – с нерегистриран мотопед

Общественият посредник на Благоевград с приемен ден

Откриха удавено 3-годишно дете в пречиствателна станция за отпадни води

Бургас с нов окръжен прокурор Георги Чинев официално встъпи в длъжност

Катастрофа на камион блокира международен булевард в Русе

Гурбетчии дръпнаха село до стандарта на Европа

Напук на беднотията в Родопите и десетките загасващи от обезлюдяване села, в доспатското село Касъка няма нито един изселен от десетилетия и нито един беден. “Аз съм социално слаб с кметската заплата от 560 лв. спрямо другите”, казва кметът Джамал Шалганов.

“Европейската мечта” на Касъка, според него, се осъществила заради патриотизма и трудолюбието на местните. На гурбет ходят основно мъжете, а жените гледат децата и си стоят на село.

 “Задружни сме. Единият, като тръгне да просперира, дърпа още хора от селото и те започват да печелят добре, но никой не търси да живее другаде, всеки донася парите си в селото”, обяснява Шарганов.

Тези дни местните завършват изцяло вдигната наново селската джамия, направена с над 200 000 лева техни средства. Даренията са от цялото село, от гурбетчиите. Късак както е името на селото по книга, е с 800 жители. Иначе местните си го наричат Касъка. Всяка фамилия има поне по двама гурбетчии.

“Печелят и това е видно и по къщите, и по общия вид на селото. Ние сме единственото село в общината, а може би и в региона с положителен прираст на населението. За джамията имаме човек, дарил 30 000 лв., а други са дарили по 5000, по 10 000 лв., но не искат да им се казват имената”, казва Шалганов.

Гурбетчиите отдавна печелят добре. И околните села много ходят по гурбети, но основно в земеделието, където се вземало доста по-малко.

Мъжете на Късак работят като шофьори на тирове в Англия, Холандия, Белгия, Португалия, Испания и пътуват из цяла Европа. В кризата на някои намалили заплатите и много се прехвърлили в испански фирми. Шалганов изчислява, че тираджиите си докарват около 2800 евро заплата. Вземали по между 1400 и 2000 евро на месец, но с премиите от по 800 евро на края на годината за преминати километри, възнагражденията им ставали доволни.

“По 12-13 000 км на месец средно правим. В селото няма мързеливи и затова печелим”, казват тираджиите. С изкараното по пътищата постепенно един по един обновили и разширили къщите в селото в палати, оборудвани с последна дума на техниката.

“Имаме 50-60 тираджии из Европа. Имам и брат, и племенник шофьори заплатите им под 2000 евро не падат на месец. Те гонят на месец да хванат километра 12 000 км, да могат да вземат и премия на края на годината. Идват и си оправят къщите. Като идват хора от страната, всички ахкат. Цветните къщи са на тираджии, задължително къщата трябва да е като от “Некерман”.

Имат стимул и желание да си живеят тук. Нямаме една запустяла или изоставена къща, всеки си стяга имота и го разширява, никой не иска да живее на тясно”, гордее се селският управник.

 Високият стандарт и меракът от тясно за широко, от старо към модерно накарал местните след къщите да се захванат да си обновят и джамията. С доброволен труд през май м.г. те срутиха до основи стария над 200 годишния молитвен дом, като оставиха само минарето и започнаха до градят по-голяма джамия от нулата.

Тези дни тя вече е на приключване. В двутажната сграда са вложени всички модерни материали. Сега е с 200 кв. м площ и има необходимите помещения както и в най-големите и модерни джамии, показва Шалганов.

 Всичко в нея се прави с доброволен труд, като никой никого не вика, хората, като са свободни, идват и работят цяла година, няма семейство да не е участвало. Сега дори влагоуловители са сложили вътре, за да изсъхне по бързо, подчертава кметът.

Предстои да разширяват и училището си, което се пука по шевовете от деца. То е единственото в региона, в което хлапетата учат на две смени заради недостиг на помещения. В момента основното училище “Христо Ботев” има 66 деца. Начален курс кара часове до обяд, следобед застъпват по големите до 8 клас.

“Нужни са ни още 4 класни стаи. За учебния процес на децата е много по-добре да учат на една смяна”, казва директорът на училището Шабан Хърлов.

 Малките идват в 7 и си тръгват в 17 часа след занималня. Големите карат от 12 до 19 часа. Не е добре децата да се прибират зимата по тъмно вкъщи, притесняват се родителите.

В селото изчисляват, че имат към 80 хлапета на възраст до 4 годинки, а раждаемостта им за година гони тази на общинския център Доспат. Затова очакват добра пълняемост на училището и следващите години.

Има проект на община Доспат в имота на училището да се построи втора сграда за около 200 000 лв., за да се реши проблемът с помещенията. Сега търсим програма, по която да кандидатстваме с него за финансиране, каза зам.-кметът на общината Ефрем Чолаков. Иначе училището си има физкултурен салон, волейболно игрище и стадион.

В Късак изчакват да видят какво ще стане с проекта, иначе са готови, ако парите не стигна по него да си го дофинансират и да си разширят и училището като джамията на обществени начала. Стандартът в селото е семейството да имат най-малко по две деца и училището няма да стига още повече занапред. Хората искат да си отгледат децата тук, в спокойна среда, за да са им и по-здрави ценностите, обясняват един през друг на селския мегдан.

“Имам четири деца, тогава такава беше модата, сега гледат, ако може да имат по три. Всичко е до вярата, затова има деца в село и няма престъпност”, обяснява Осман Талипов (75 г.)

От 1949 г. нямаме изселил се човек от селото, вметва и Шукри Чаушев (71 г.) Всички ми деца са тук, четири деца имам, 6-има внуци, че и правнуци, гордее се и Едриз Кехайов (83 г.), който също има син гурбетчия в Испания. 73-годишният Ахмед Шалганов пък се хвали с 6 деца, като и от неговите се трудят в Испания, и в Германия.

“Прочуто е нашето село и в полето и в самолета да идеш ще срещнеш наш човек, пътуват, но се връщат. Много сме оправни мъжете тук, поддържаме се, не пием много алкохол”, хвалят се старците на поредната си раздумка на селския площад. Мъжката дума доказват и с това, че в Късак нямало и разводи.

 “Слушаме по телевизора хора с втори, трети, четвърти брак, няма тук такива глупости, с една жена караме и това е. Държиш се мъжки с една жена”, тропва с юмрук един от родопчаните.

“Хората са материално задоволени, затова има деца. Освен че си пазят браковете, всяка фамилия се грижи за хората си задружно. Ако имат някой болен сами се справят с парите от гурбетите с лечението му”, вметва Шалганов.

 За жените и тези, които не са на гурбет, в селото също има достатъчно работа. 115 души работят в два обувни цеха на софиянци и италианци, 16 души са персонала на училището. Вземат заплати от 200 до 500 лв.

 Промените в ценностите им за десетилетия са малки – приемат вече семейства да живеят без брак, ако се почитат и не правят огромни сватби с по 1000 души на мегдана като едно време.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.