Глобалната икономическа и финансова криза постави дейността на редица централни банки пред изпитание. Те трябваше да се справят както с проблемите на поднадзорните им банки, така и да положат големи усилия, за да стимулират бързото възстановяване на икономиката.

Европейската централна банка (ЕЦБ) разработи финансовия инструмент Целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране (TLTROs), с който инжектира ликвидна подкрепа и осигурява евтино финансиране. През септември и декември миналата година ЕЦБ проведе два нови аукциона по своята програма за предоставяне на евтино финансиране към банките в еврозоната.

Цената за тези средства се формира на база основния лихвен процент (ОЛП) на ЕЦБ плюс надбавка от 10 базисни пункта. До средата на септември ОЛП на ЕЦБ бе в размер на 0,15%, което означава, че банките са взели опуснатите средства на лихва от 0,25%. От средата на септември ЕЦБ намали своя ОЛП на 0,05%, което означава, че през новата 2015 г. отпусканите от ЕЦБ средства към банките в еврозоната ще бъде на лихва от 0,15%

Според изчисления на агенция Bloomberg общата взета сума от банките през 2014 г. е 212 млрд. евро. Интересен факт, който се забелязва от изчисленията на агенцията, е, че една четвърт от тези кредити (51,6 млрд. евро) са разпределени между само 5 банки. Това са BNP Paribas SA (BNP), Intesa Sanpaolo SpA (ISP), UniCredit SpA (UCG), Banco Santander SA и CaixaBank SA. С други думи, 25% от всички отпуснати за стимулиране на икономиката на еврозоната средства от ЕЦБ се концентрират в 5 банки или 3 страни членки (Франция, Италия и Испания).

Всъщност основната цел на програмата TLTROs за стимулиране на кредитирането едва ли ще бъде постигната. Подобни финансови инжекции бяха използвани от ЕЦБ и през 2011 и 2012 г., но те не съумяха да стимулират кредитирането, защото вместо да отпускат заеми, банките купуваха държавни ценни книжа. Според анализаторите от агенция Bloomberg рискът това отново да се случи и средствата да не достигнат до бизнеса е налице. Според Джонатан Тейси, анализатор в Bloomberg Intelligence, фактът, че тези банки са взели средства от ЕЦБ, не означава автоматично, че те ще ги използват, за да увеличат кредитирането си към бизнеса и домакинствата.

Тук е и мястото да припомним, че 25 банки в еврозоната не успяха да преминат провелите се есента стрес-тестове. 9 от тези банки бяха именно от Италия, чиито банки са получили най-голям обем от кредитите на ЕЦБ през изминалата година. Имайки предвид, че огромните суми, отпускани от ЕЦБ, не са отчетени в реалната икономика, можем да предположим, че банките в еврозоната използват средствата, за да покрият свои текущи нужди и проблеми. По този начин програмата TLTROs всъщност се оказва програма не за подпомагане на икономиката, а прикрити капиталови инжекции към финансово нестабилни банки. На това мнение ни навежда и желанието на ЕЦБ да продължи още този март със солидните финансови инжекции към банките.

От представената по-горе графика на топ 10 банки, взели най-големи кредити от ЕЦБ през 2014 г., виждаме, че 5 от тях имат свои клонове и представителства в България. Това са БНП Париба, УниКредит, ИНГ Банк, КБС Банк (собственик на СИБАНК). За съжаление българските банки нямат възможност да се възползват от това евтино финансиране, защото то е предназначено единствено за банки от страни в еврозоната. Въпреки това над 80% от българския банков сектор е собственост на чужди банки. За да достигне част от това евтино финансиране до България и това да изравни лихвените нива по кредитите с тези в другите европейски страни, е необходимо банките майки, възползвали се от финансовите инжекции на ЕЦБ, да насочат част от средствата към поделенията си в страната. Към момента обаче подобен процес не се наблюдава, което в известна степен отново затвърждава опасенията за финансови затруднения.