Румен Драганов е роден през 1952 г. в София. Във времето от 1992 до 1994 г. е главен изпълнителен директор на "Балкан холидейз интернейшенъл". От 1997 г. е председател на Комитета по туризъм и зам.-министър на търговията и туризма, а също и член на националния борд по туризъм. Във времето от 1999-2006 е председател на Съвета по туризъм - София.

- Г-н Драганов, как оценявате настоящия зимен туристически сезон?

- На този етап може да се каже, че имахме много добра заетост на легловата база за коледните и новогодишните празници, с които стартира сезонът. Заетостта за януари се движи близко до заетостта по същото време на миналата година. Надяваме се на по-силен февруари, който през м.г. имаше спад главно заради липсата на сняг. Тази година снежните условия са отлични, а освен това очакваме допълнителен ръст и от състезанията за Световната купа в края на февруари в Банско.

- За пореден път има информации, че лифтът в Банско не може да поеме туристите, има огромни опашки...

- Това е доста сериозен проблем от гледна точка на увеличаване на обемите от туристи и невъзможността на сега съществуващите ски съоръжения в Банско да поемат наплива. Опашките обикновено се получават през уикендите и по големите празници. Затова бързо трябва да се разреши основният законодателен проблем, свързан с определяне на туристическите зони, туристическите места и туристическите точки и техния статут.

Основната задача на новото министерство на туризма е свързана с управление на публичната държавна собственост, където именно са споменатите туристически зони, туристическите места и туристическите точки и да създаде регистър на туристическите атракции публична собственост. И понеже този въпрос не е решен, ние виждаме изоставени ски съоръжения на най-близката до София планина Витоша, стари съоръжения, които са недопустими за страна - членка на ЕС.

Стигна се до пълно затапване на решаване на проблемите в Банско. Вземат се решения на Министерския съвет за ски зоната там, които след това се отменят. Следващи решения, комисии... но практически обществото не е информирано как трябва да постъпи. Ако обществото не желае да има планински туризъм, ако желае планините да са добре регламентирани като територии, в които има пасища, както е в момента, има регламентирани ловни стопанства, регламентирани сечища, но в които няма регламентирани зони за туристите, да се вземе решение, че няма да развиваме туризъм. Но ако искаме да сме отговорни към туризма, ние трябва да имаме абсолютно ясно регламентирана зона с граници.

- Споменахте старите съоражения на Витоша, опашките в Банско. Това води ли до отлив на туристи, които разочаровани не се връщат по нашите ски писти?

- Определено в момента невъзможността на Банско да обслужи всички, създава недоволни туристи. Наблюдават се както големите опашки, така и привилегировани лица, предимно състезатели, скиори, които минават по-бързо на опашката. Всичко това е изключително неблагоприятно по отношение на инвестициите, които се правят за реклама. Така че рекламата в ситуация, когато имаме напрежение и опашки, е антипродуктивна.

И така се връщаме на проблема за отказа на държавата за управление на собствеността є и за вземане на решения. Виждаме отказ на общините, които не знаят, че са собственици. Виждаме липса на икономическа изгода, защото ако зададем въпроса каква е икономическата полза за общината от ски зоната в Банско, колко детски градини са построени вследствие на работещите съоражения, колко училища са построени, колко болници, колко старчески домове, ще видите, че обществото не е информирано за тези инвестиции, а те са направени. И ако трябва да направим паралел, с която и да е община в Австрия, Франция и Германия, трябва да кажем, че общините там съвсем ясно, в милиони евро посочват както своето участие в ски зоните, така и изключителните изгоди - както преки от крайния финансов резултат, така и косвени от заетост на местното население.

- Правили ли сте прогноза или анализ колко нови съоръжения са необходими, за да може адекватно да посрещаме тези туристи, които идват у нас.

- На България са необходими 60 нови лифта и казваме, че те са необходими за всичките 36 планински зони. Страната има изключително много възможности за планински туризъм. Имаме изключително много възможности по цялата линия на Западен Балкан, Централен Балкан, Източен Балкан, включително по Черноморското крайбрежие. Имаме възможност да свържем с лифтове такива конгломерати като Елените, Влас, Слънчев бряг, Равда, Ахелой, Поморие. Т.е. това са екологични транспорти, които не трябва да се пренебрегват. И още, например софиянци, качвайки се на метрото на “Св. Неделя” трябва да имат възможност до 20 минути чрез използване после на лифт да са на Черни връх.

- Говорите за софиянци, колко и какви нови съоръжения трябва да има на Витоша?

- Витоша е забравена и изоставена планина. Както столична община, така и правителството бягат от управлението на публичната собственост. Тук не стои въпросът за противопоставяне на които и да е части от обществото - еколози или инвеститори, тук стои въпросът за разумно използване на природните ресурси, при строго опазване на околната среда. Витоша е не само белите дробове на София, но може да бъде място, където да се изучава природата, да се изучава оцеляването в тежки условия - при бедствия, при земетресения, при пожари, при наводнения.

- А за Банско нов лифт решение ли ще е, за да се спре с отлива на туристи?

- Преди да говоря за Банско, искам да ви дам пример с Дубай. Там температурата е над 50 градуса, но има голяма закрита писта за ски и за сноуборд целогодишно. В Холандия, близо до Ротердам, където е абсолютно равно и най-голямата височина е 200 метра, също има огромна закрита писта отново за ски и сноуборд. Защо Банско да няма съоръжения в изоставените казарми, които да предлагат туристически атракции за конгресен и конферентен туризъм. И още, които да предлагат изложби за съвременни изкуства.

Когато говорим за Банско, ще бъде престъпление да кажем, че ние разглеждаме Банско за 60-70 дни през зимата и 30-дневен курорт, който работи през лятото. Т.е. концепцията за Банско трябва да го свърже с постмодерния културен туризъм, трябва да го свърже с постмодерните методи за ски и сноуборд туризъм. Така че съществуващата хотелска база вместо да работи на 17,5% заетост, да може да работи на целогодишна заетост, която да е в рамките на около 60-65%. Ако има такива съоръжения като Дубай и Холандия, тогава отпада въпросът дали ще има недоволни туристи в Банско.