Aко Китай продължи да се развива със същите бързи темпове, той може да започне да използва своята икономическа мощ и с военна цел. В резултат на това КНР ще укрепи своето влияние в Азия. Въпреки това САЩ не желаят да разделят с КНР своята сфера на влияние в региона.” Това е тезата на професора по политология в Чикагския университет Джон Миършаймър пред японското издание “Никей”. Ето и аргументацията му:

“Пекин убеждава съседните страни, че нямат причини да се вълнуват, защото развитето на Китай е мирно. Но действията му създават точно обратното впечатление. Той се опитва да завземе архипелага Сенкаку, да присъедини Тайван и да установи контрол в Южнокитайско море. За Китай идеалният сценарий е той да се превърне в най-силната държава в Азия, а САЩ да се изтеглят от региона. Това не е желанието на Япония и САЩ. По всичко личи, че конфликтът в сферата на сигурността между Китай и подкрепяната от САЩ Япония ще се ожесточи. Трудно е да предскажем дали нещата ще стигнат до сблъсък, но съществува голяма опасност от възникване на напрежение във връзка със Сенкаку, Тайван и Южнокитайско море”, продължава проф. Миършаймър.

Той обаче прави уговорката, че не критикува Китай, а се опитва да гледа на света през очите на китайските ръководители. “Китай е бил слаб около 100 години от средата на 19-и век досега, изпитал е достатъчно унижения от западните страни и Япония. Той не желае повторение на историята. Най-добрата политика за него е да се превърне в държава, която може да изпревари Япония, Русия и Индия, а също така да изгони САЩ от Азия”, посочва професорът. Той е изучавал задълбочено историята на големите държави в търсене на общи черти в политиката им. “Разгледал съм действията на страните от Наполеонова Франция през Германската и Японската империя до СССР и САЩ. Моят извод е, че колкото по-силна става една държава, толкова повече се увеличава желанието й да влияе на съседните региони. Работата е там, че именно това е най-добрата политика за оцеляване в изпълнения с опасности свят.” Професорът признава, че има експерти, които не споделят гледната му точка. Според мнозинството от тях няма как да има военен конфликт, защото в икономически план Китай зависи много от останалите страни.

Миършаймър обаче е убеден, че това е погрешно. Той не оспорва, че икономическата зависимост на Китай от САЩ и останалите държави продължава да се задълбочава. Но изтъква, че едновременно с това в случай на междунационален конфликт акцентът ще бъде поставен не върху икономическите, а върху политическите решения. “Например, ако Тайван обяви независимост, Китай според мен веднага ще използва военна сила. Защото политиката е по-важна от икономиката. Преди Първата световна война (1914-1918) между Германия, Русия, Франция и Великобритания съществуваха тесни икономически връзки, но това не попречи войната да започне”, припомня политологът.

Неговият извод е: “САЩ трябва да се пренасочат военно от Европа и Близкия изток към Азия. Трябва да се противопоставим на Китай заедно с Русия. Но САЩ са в конфликт с Русия заради украинския въпрос. Беше обявена война на “Ислямска държава”. Това е глупаво. Бяха направени прекалено прибързани изводи. В бъдеще ще ни бъде доста трудно да укрепим своята военна мощ в Азия.”

Японски експерти също обсъждат въпросите на сигурността в региона, като естествено се интересуват повече от заплахите за сигурността на Страната на изгряващото слънце. “Как изглежда страната, която представлява заплаха? Това е икономически силна държава с голяма територия и население, разположена наблизо и имаща възможността и намерението да атакува. Намерението за атака - това е желание да се измени съществуващото положение с военна сила”, разсъждава професорът от японската Академия за национална отбрана Томохиде Мураи пред изданието Sankei Shimbun.

“Ако анализираме способността за атака, която притежават съседните страни, ще видим, че ядрено оръжие и балистични ракети, даващи възможност да се порази територията на Япония притежават САЩ, Русия, Китай и КНДР. Балистични ракети с радиус на действие 800 км, които могат да достигнат до Западна Япония, в близко време ще разработи и Република Корея”, пише проф. Мураи.

После той разглежда кои от съседите на Япония имат агресивни намерения спрямо Страната на изгряващото слънце. И посочва: “САЩ са съюзник на Япония. Русия няма агресивни намерения. Но Китай има: китайските кораби нееднократно навлизат в японски териториални води близо да архипелага Сенкаку. Главната цел на Пхенян е да поддържа властта на Ким Чен Ир. Южна Корея завладя Такесима, но няма намерение да променя ситуацията.”

В географски план най-близо до Япония са Русия, Китай, КНДР и Република Корея, припомня японският учен. Територията на Япония е много по-малка от тези на САЩ, Русия и Китай. Населението на тези страни също е по-голямо от японското. В икономически план обаче Япония е по-силна от Русия, КНДР и Корея, но изостава от САЩ и Китай.

След като анализира всички тези фактори, проф. Мураи прави извода, че Китай представлява най-голяма заплаха за Япония.