Проф. Валери Димитров е роден на 2 юни 1954 г. в София. През 1978 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Професор е по административно право. През 2001 г. Валери Димитров е избран за народен представител от НДСВ. Бил е председател на комисията по икономическа политика в парламента. През април 2005 г. е избран от НС за председател на Сметната палата. През 2011 г. е преизбран на поста, а през миналата година мандатът му е прекратен предсрочно след промени в Закона за Сметната палата.

- Проф. Димитров, скоро ще има нов закон за Сметната палата, а едва миналата година беше променен. Не е ли лоша практика политиците твърде често да го променят?

- Не е добра практика. Въпросът е, че сега действащият закон е лош. 9-членна колегия на управление на Сметната палата, която да приема одитни доклади с мнозинство, няма в нито една страна - членка на ЕС, с парламентарна Сметна палата. Там, където има колегиални органи начело на Сметната палата, например в Чехия, а и Европейската сметна палата е такава, няма многобройни колегии, които да вземат оперативните решения по одитните доклади. Има решаващи състави, които се състоят от 3-4 души. Например в чешката палата има 15-членна колегия, но решенията по докладите се вземат от трима души. Или има едноличен ръководител на институцията, както е в 12 държави - членки на ЕС, или има малки колегии, които вземат решения. Но 9-членна колегия, такъв малоумен опит има само у нас.

- Мотивът да се въведе 9-членна колегия, която да управлява Сметната палата е, че така може да се обръща повече внимание на отделните сектори - здравеопазване, транспорт, социалната сфера и др.

- Няма такова нещо. По тази логика би трябвало навсякъде в европейските държави да има огромни колегии. Управленската рационалност явно подсказва, че трябва да има ясна отговорност, която да се носи или от едноличен орган, или от малка колегия.

- Как се отразява на Сметната палата тази честа смяна на закона? Не я ли поставя в силна политическа зависимост?

- Парламентът е върховният законодателен орган. Той трябва да избере професионално ръководство на палатата и да му даде достатъчно дълъг мандат несмущавано да си върши работата.

Професионалното ръководство на Сметната палата обаче наистина трябва да бъде подкрепено от един по-широк консенсус. Най-добре е нейният мандат и ръководство да получат конституционна уредба, подобно на Конституционния съд. Целта е ясно да се определи как се формира висшето ръководство и да няма никаква възможност с конюнктурни законови промени да се изменя мандатът и да се задоволяват капризите на управляващото мнозинство.

- В новия закон се предвижда да отпадне контролът на Сметната палата над малките общини с бюджет до 10 млн. лв. Защо?

- Контролът няма да отпадне. Всъщност се възстановява ситуацията според закона, който действаше от 2010 до 2014 г. Малките общини няма всяка година да се одитират и годишните им финансови отчети да се заверяват. Не е необходимо да се пилее ресурс за безсмислени одити. Голяма част от бюджетите на тези общини са безрискови - включват предимно разходи за заплати, а обществените поръчки са едва за няколко хиляди лева. На основата на оценката на риска ще се влезе в тези общини, които са с по-висок риск. Така във всяка община на 3 или 4 години ще има одит и заверка.

- Сегашният председател на Сметната палата ви обвинява, че под ваше ръководство са били харчени безразборно средства за въвеждането на софтуер, който не работи...

- Няма такова нещо. Сегашният председател дори е преподписал сега действащите договори, а те могат да бъдат прекратени по всяко време. Този софтуер е придобит от по-предишното ръководство по време на изпълнение на съвместни проекти с Европейската комисия. За последните три години просто сме заменили стария одитен софтуер с нов от по-добър клас. Купували сме само компютри, които са необходими. Няма безразборно харчене.

- Как ще отговорите на критиките, че последният одит на МВР, извършен по време на вашия мандат, е бил поръчков? Стана ясно, че тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов е поискал допълнителна проверка на сделката със „Сименс“ за издаването на новите лични документи.

- В тази процедура е приложен Административно-процесуалният кодекс. Цветанов е упражнил правата си по силата на разпоредбите в него. Сегашният председател на Сметната палата показва очевидно невежество в областта на административното право, като твърди, че това е недопустимо.

Тя (Лидия Руменова - бел.ред.) демонстрира като цяло отчайващо юридическо невежество. Според нея Законът за Сметната палата, който беше отменен, не съответства на конституцията. В същото време има решение на Конституционния съд от 2011 г., в което се посочва, че законът е конституционно съобразен.

- Според информацията на политици обаче одиторите са разменяли кореспонденция със секретарката на Цветан Цветанов по доклада за МВР, като целта е била да се консултира проверяваният как да оформи възражението си. Допустимо ли е това?

- Това е допустима процедура по Административно-процесуалния кодекс. С имейл е изпратена само фактологията по сделката със „Сименс“. Цветанов при връчването на доклада е поискал да бъде проверена тази сделка. Ние сме приели, че това е правомерно искане. Одиторите са проверили сделката и на него му е била изпратена фактологията по нея. Той се е съгласил с това и е поискал тези данни да бъдат включени в окончателния доклад. И аз със свое разпореждане съм ги включил в него. Той има право да поиска тази информация и ние сме задължени да му я изпратим.

- Вие сте били председател на Сметната палата близо 9 години. Упражняван ли ви е през този период политически натиск?

- Не е имало. Включително и при тройната коалиция не е имало натиск за одитни доклади. Имало е сериозно недоволство, но натиск за приемането на едни или други доклади - не. Когато съм бил едноличен председател, не е имало никакъв натиск върху мен и нито един поръчков доклад.

- А преди 2010 г.?

- При предишния модел решенията се вземаха с мнозинство. Отделните членове носят отговорност сами за себе си как са гласували. Но и тогава нямах впечатление, че някой оказва натиск върху тях. На мен също никой не ми е оказвал натиск.

- Знаете ли за нарушения, извършени от сегашното ръководство на палатата?

- Сегашното ръководство три пъти си е раздавало ДМС-та (премии) през миналата година. В сега действащия закон обаче е записано, че това е разрешено само за служителите, а не за ръководството. Въпреки това членовете на ръководството са получили по 4-5 заплати допълнително.

- На какви критерии трябва да отговаря според вас ръководството на Сметната палата?

- На тези, които са разписани в закона. Ако юрист ще бъде председателят, той трябва да разбира от конституционно, административно и финансово право.

- Кого бихте номинирали вие?

- Това не е моя работа. Аз лично не желая да бъда номиниран. Бил съм председател на Сметната палата 9 години и нямам желание да се връщам в нея.

- Кои според вас са най-слабите звена по отношение на изразходването на публични средства, върху които трябва да се фокусира палатата занапред?

- Проблемът не е свързан толкова със законообразното изразходване на средства, а с ефективността. Това констатирахме и при множеството одити на изпълнението, които правехме. Проблемът е, че се харчат пари без видим резултат. Цели институции работят фактически на празен ход. Те си харчат парите законосъобразно, но резултатът от тяхната дейност е нулев.

- Бихте ли посочили примери за неефективно харчене?

- В голяма част от европейските програми има неефективно изразходване на средствата. Например програмата „От социални помощи към заетост“. Похарчиха се огромни средства, но беше създадена изкуствена заетост. Оказа се, че в частния сектор нищожно количество хора са си намерили работа. Крайният социален ефект е много малък. Подобна е ситуацията в здравеопазването, образованието и социалната сфера.

- Лицензът на дружеството „КПМГ-България“, което е заверявало отчетите на КТБ, няма да бъде отнет. Как може да се подобрят регулациите в тази сфера, за да има по-голяма справедливост при такива съществени пропуски?

- Трябваше да се отнеме лицензът на това дружество, което е забъркано в много сериозен скандал заради КТБ. Проблемът е в колективната анонимност и безотговорност. Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се състои от петима членове, а не е ясно кой как е гласувал. Това е безотговорно.