Президентът на КТ „Подкрепа”: Не съм песимист относно увеличаването на добавката за нощен труд

Тръмп пратил писмо до Хашим Тачи, призовал Косово за споразумение със Сърбия

Гръцкият парламент одобри бюджета за 2019 г.

МВФ отпуска помощ в размер на 3,9 милиарда долара на Украйна

Министърът за Брекзит: Великобритания не може да отмени задействането на член 50 като временна мярка

Спецсъдът решава днес за мярката на Иванчева

Путин: Новото оръжие на Русия няма равно на себе си

Жълт код в цяла Източна България днес

На 19 декември 2018 да почерпят

Световната банка одобрила кредитни гаранции от 750 млн. долара за Украйна

Белгийският премиер подаде оставка

Българските полярници пристигнаха на Антарктида

Централна роля в света иска Китай Никой не може да ни диктува какво да правим, отсече Си Цзинпин

Ники Хейли загатна какъв ще е американският план за мир в Близкия изток

Американски съдия разкритикува бившия съветник на Тръмп Майкъл Флин

Затвор по желание на клиента

Казват, че и Брендо, Кокаиновия крал, бил изчезнал зад граница. Властите не знаят вярно ли е, не им се обадил. Но негови познати залагат, че е така. Според тях той бил особено интелигентен и разбрал, че в българското правосъдие лишаването от свобода не се налага като принудителна мярка, която е неизбежна, а се случва по желание на клиента.

Впрочем и по-малко интелигентни подсъдими и обвиняеми знаят вече от опит, че могат да избегнат килиите и то най-спокойно, понеже никой не ги гони. Искате примери? Те са много. Братя Галеви, убиецът от дискотека „Соло“, другият, който прати студента Стоян Балтов в гроба, шофьорът без книжка, който погуби трима младежи от Луковит. А ето и цифри – за последните 3 години са заявени 11 131 присъди „лишаване от свобода“, а са изпълнени 8 886, т.е. поне 2245 негодници са отървали затвора! Те отговарят на разни инстанции по разни дела, но има нещо общо между тях – че са някъде в странство сега, макар да са със „забрана за напускане на пределите на България“, наложена им съгласно  чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Законодателят е предвидил навремето тази забрана като гаранция, че уличеният в злодеяние няма да осуети наказателния процес и да избегне наказанието, даже ако не е задържан под стража, а е с по-лека мярка за неотклонение – „подписка“ или „домашен арест“. В родните условия обаче предписанията на законодателя са често само пожелателни – или „законът е врата в полето“, както пееше навремето един покоен вече арестант.

Кой е виновен за това безобразие?

Не ние, казват от Съдебната охрана. Техните ангажименти започвали от момента, в който прокурорът им разпореди да приведат окончателната присъда в изпълнение. Отивали те както трябва на посочения адрес, но там невинаги намирали „човека“, който бил под домашен арест бил или с „подписка“ като Брендо. И в двата случая той би трябвало да е поел задължение да не променя местоживеенето си без разрешение от разследващите. Какво като го е поел обаче? Те полицаите и магистратите не изпълняват задълженията си понякога, та разбойниците ли да бъдат изрядни!

И от МВР не признават вина. Вярно е, че те са призвани да събрюдават и изпълняват забраните за излизане от страната. Но имат алиби, което ги оневинява, а именно: свободното движение на хора в Европейския съюз поради което няма задължителен контрол на границите. Над 98% от излизащите от България към Гърция и Румъния оправдано не се проверяват от наши полицаи. Някой беглец би могъл да бъде засечен на някое ГКПП съвсем случайно, но случайността е от женски род и е склонна към изневяра. Ето защо мярката за процесуална принуда по член 68 от НПК сега е извънредно несигурна, а като влезем в безграничното Шенгенско пространство ще стане направо глупава и безсмислена. Светът ще отвори широко врати пред бегълците. И сега тях само ги записват в инфосистемата на МВР и – нищо. Проверки се извършвали по специален Регламент за създаване на Кодекс на шенгенските граници – „лабаво“ по израза на един полицай. Преглеждали само визата, паспортът и личната карта.

Тогава? Премиерът Бойко Борисов посочи по едно време изход: „Щом съдията удари с чукчето, идва съдебна полиция и го води в килия“. Касационният съд го отряза обаче – не можело да има задължителен арест след първа инстанция. В противен случай всеки, който е впоследствие оправдан, ще осъди държавата в Страсбург. Не бивало също така да се задължи подсъдимия да се явява на всички инстанции. Щяло да му се наруши правото на защита, а и какво му пречи да „духне“ между въззивната и касационната инстанция, ако иска?

Чуйте какво казват от правосъдното ведомство в интервюта: „Няма законодателно решение, което 100% да гарантира, че някое лице с невлязла в сила присъда няма да се отклони. Нищо не може да замести ефективния граничен контрол, който липсва!“. И в МВР изглежда така мислят. Ако правилно сме разбрали, Шенгенското пространство май им пречи да си гледат работата. Ще рече човек, ако им хване вяра – добре че само си я гледат тая работа, че ако я вършеха, щеше да иде нахалост.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.