Всички са чували фразата - този не можах да го позная. Е, това се отнася в пълна сила и за много стари любимци, с които може да се разминете на улицата, без въобще да се досетите, че до вас е бил някой велик футболен герой.

1. Марио Кемпес бе голямата звезда на Аржентина на световното през 1978 година, когато с негови 2 гола „гаучосите" триумфираха в Буенос Айрес. Месец след световното имахме уникалната възможност да видим дългокосия мачо на стадион „Васил Левски" с фланелката на „Валенсия" и съперник ЦСКА. Днес Марио е като минал през курса по пълна промяна.

2. Антонио Кабрини бе част от тима на Италия - световен шампион през 1982-ра. На финала срещу Германия (3:1) точно той ритна топката в аут с удар от дузпа при резултат 0:0. Тони бе сред най-популярните лица на Италия през 70-те години. Биеше по тази част дори младия Ерос Рамацоти и зрелия Челентано. Днес е обикновен симпатяга, преминал 50-те.

3. Бранко е световен шампион с Бразилия от 1994-та. Левият бек изигра десетки големи мачове със златистия екип, но днес времето напълно е заличило белезите на старата слава. С 30-40 килограма в повече, Бранко спокойно може да се разхожда по улиците на Рио, без да му искат автографи.

4. Бари Хулсхоф бе знаменит поне колкото Пол Маккартни или Джон Ленън. Футболът обаче е до време, а Бари Хулсхоф, който плашеше противниковите нападатели до смърт, някак премина към забрава. Всъщност споменът за него бе възкресен пак с българско участие - Трифон Иванов досущ бе негово копие през 1994 г. Днес доста остарял Бари го познават още само на „Амстердам Арина".

5. Едер е магьосник, впечатли всички с изявите си за Бразилия на световното през 1982-ра. Днес този чаровник абсолютно трудно може да бъде разпознат дори от най-отявлените му фенове. По-важното обаче е, че помнят онази бомба под гредата срещу СССР. Гол, който сложи началото на приказката за най-великия отбор, който светът е гледал някога.

6. Бруно Белон остана завинаги в кадър, когато вкара втория гол за Франция във финала на европейското през 1984 г. - довкара топката във вратата на Испания и узакони титлата на „петлите". Днес са се съхранили твърде малко прилики с онзи симпатяга, който освен това остана в историята и с неправилно признатия гол от дузпа срещу Бразилия на световното през 1986-а.

7. Алекси Лалас постави началото на екзотичните неща във футбола, които впоследствие се превърнаха в постоянна мода. През 1994-та обаче американецът изглеждаше като бяла врана в иначе доста стандартния футболен свят. Днес пък той се е превърнал в най-стандартен и типичен американец на средна възраст. Стегнат, атлетичен, но от екзотичното не е останала никаква следа.

8. Рууд Гулит бе най-разпознаваемото лице на футбола по целия свят през 80-те години на ХХ век. Обожаваха го, жените бяха готови да пълзят в краката на сексапилния креол. Реге плитките му се превърнаха в мода. Днес от бонвиванския период е останал само споменът за миналото величие. Гулит вече е толкова конвенционален, че чак лъха на пълна скука.

9. Норман Уайтсайд дълги години държеше рекорда за най-млад футболист играл на световно. Направи го със Северна Ирландия през 1982-ра. За съжаление си остана само с това, контузиите му съсипаха кариерата и днес е трудно да се доловят приликите с момченцето от световното в Испания. Захвана се обаче с рехабилитация и спомените определено не го мъчат.

10. Ето го и абсолютният победител сред неразпознаваемите бивши звезди. Томас Бролин, някогашният безпощаден стрелец, в един момент се удвои на килограми. Той и като футболист си имаше проблеми с теглото, но след края на кариерата се уголеми досущ като Еди Мърфи във филма „Лудият професор". Иначе новата му страст се нарича спортен покер.