Тази седмица очакваме поредния мониторингов доклад за правосъдието и вътрешните ни работи. Той е 13-ти, но едва ли някой смята, че ще бъде фатален. Отмина безвъзвратно възрожденското време, когато отговорните фактори в политиката и правораздаването се вълнуваха и се снишаваха със страхопочит при мисълта, че от евросъюза ни наблюдават.

Някой помни ли кога дойде първият евродоклад? Беше 27 юни 2007 година. И какво ни пишеха тогава от еврокомисията?...Не ровете в паметта си. Всеки, който е прочел по работа дванайсетте досегашни послания на евродокладчиците, ще ви каже, че те са почти еднакви. Това, че българските политици ги наричат „лоши", „добри", „по-лоши" или „по-добри", не е в зависимост от съдържанието им, а от обстоятелството дали те самите са в опозиция или на власт. Всъщност докладчиците всеки път отбелязват, че „България продължава да напредва в отстраняването на слабостите", скастрят ни, че „ не сме демонстрирали убедителни резултати в ключови области като борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа", а накрая ни окуражават - „да активизираме усилията си за цялостен напредък и постигане на обществено доверие, което се губи в ключови моменти на изплъзване на осъдени от правосъдието, на политически назначения в съдебната система и недостатъчен брой успешни дела срещу корупцията и мафията". Край на цитатите.

Сега основният въпрос е дали докладът ще е лош, по-добър, по-лош, или най-лош. Той, разбира се, ще бъде всякакъв по телевизиите и вестникарските страници от различните гледни точки на коментаторите. Затова е по-любопитен един друг въпрос: доколко властимащите от българска страна са се постарали така, щото оценките на чуждите експерти да са лоши в по-малка степен.

Истината е, че доста се постараха напоследък. В чест на евродокладчиците Парламентът прие Актуализирана стратегия на съдебната реформа или, както я нарече нашега един юрист - Актуализирана реформа на съдебната реформа. Той имаше предвид, че тази същата стратегия се пише още от 2010 година и е дописвана 5 пъти от 5 правителства.

Тъй или инак, нито една политическа сила не се изказа против нуждата от промяна в правораздаването. Малцина си позволиха да критикуват и самата стратегия, макар юристите в Народното събрание да са наясно, че тя е само „основа за намерение" ( както правосъдният министър я нарече) и че в нея ключът го няма, пребоядисана е само бараката, образно казано.

Дано евродокладчиците да отбележат усърдието на цялата нация в раздела „отстраняване на слабостите". То е толкова голямо, че даже омбудсманът Пенчев - мъдър човек и законовед наскоро каза: „Или правим съдебна реформа, или закриваме държавата!"

Нещо повече. Дебатите за бъдещите изменения в Закона за съдебната власт и Конституцията в своята борбеност на политическия тепих заприличаха на пехливански битки. Шефът на правосъдното министерство, кадровиците от Висшия съдебен съвет, главният прокурор, тъй наречените неправителствени организации, изявяващи се като партии, Радан и другите реформатори уж са мазни ( сиреч учени правници), а се бутат и настъпват като пехливани. Еввала!

Нищо, че правото било изкуство на доброто и справедливото - проверяващите от ЕК не отчитат такива лигавни. Затуй пък попържните срещу българските съдии и прокурори може да се зачетат за плюс.

Кой ли не навика магистратурата на България тия дни! Кой ли не я напсува в пресата или по телевизора - скапана била, с гнили ябълки, задкулисна, не бачкала, изпущала бандитите и (представете си дори!) не сайдисвала търговското право на чуждите фирми! Че то еврокомисарите нямаше защо да идват дотук. Ако е да са критични, да си бяха само пуснали БиТиВи ...

Само че, както правилно отбеляза завчера един наблюдател от "Клуб Z", благовъзпитаните западноевропейци не си мърсят хартията с нашите изразни средства. Те ще напишат вероятно нещо като в 12-ия евродоклад: „ Събитията през последните еди колко си месеца - период, белязан от управлението на еди колко си правителства, бяха по-скоро източник на безпокойство, отколкото на увереност - като например разкритията относно политическото влияние върху съдебната система."

Най-интересното от доклада, както винаги, ще е в частта за най-грубите гафове в нашето правоприлагане. Тази част ще бъде, както обикновено, иносказателна. Елитът на Брюксел не си цапа езика с прякори като Красьо Черния, Батко и Братко и битовизми като кражбата от САПАРД. Този път завоалирано ще бъдат споменати вероятно аферата „КТБ", съдия Ченалова с делото „Белведере" и тефтерите на Филип Златанов, които за разлика от този на Красьо са два, пък и изчезнаха безследно някъде, докато приносителят им до следствието се облекчаваше по малка нужда зад храстите. И това ако не е „ напредък", здраве! Пък успеем ли да се изявим и със скандал при предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд - какво повече от това!

А ето и най-важното: Дали правителството ще има щастието да го удостоят с Голямата похвала на евродокладите - сакралната фраза „Има политическа воля" (!!!!) или няма. Не всички правителства през годините са били зарадвани с тази фраза, макар и ние да не сме усетили във връзка с това някаква промяна - като например някой висш политик да е бил вкаран в килия или поръчковите убийства да са били разкрити.

Да се обзаложим, че кабинетът „Борисов - 2" ще получи похвалното „Има воля" . Как иначе. Премиерът например ръководи лично вече 10 дни гонката на МВР за няколко убийци. Заявена е пълна готовност и на „Основата на намеренията", както правосъдният министър нарече Стратегията, почват съдопроизводителните промени. Ще променим Законът за съдебната власт - за 32 път впрочем от 2007 г. насам. Ще купим нов софтуер за случайно разпределение на делата, белким стори чудо и превърне в ангели нечестните магистрати. Ще разделим Висшия съдебен съвет (ВСС) на две части, пък каквото ще да стане - то само Бог знае какво ще стане, правистите се двоумят. Може да му подменим на ВСС и целият състав - нека пък да е така, въпреки, че го подменихме и преди 2 години със смяната на властта, но от това политическите прислужници в него не намаляха, само си смениха господарите...

Прокурорите и съдиите ще си останат тия, дето си ги знаем - няма как. Дано калпавите да се пооправят ( все пак са по-малко от честните между тях ), ама едва ли.... Как да стане, след като не в структурите, а в самите магистрати и съдебни служители е проблемът. Той може да се реши с добро обучение в юридическите факултети, с редовни курсове за квалифисация, с честни конкурси за растеж в кариерата и най-вече (!) с независимост на съдебната система от политиците. Но това последното значи, че първо трябва да се изчистят гнилите ябълки по върховете на политиката. Трудно, невъзможно почти.

Продължаваме напред обаче. Към 14-ия евродоклад.