Всичко вече е известно за изборите в Гърция, но какво означава за Гърция и за Европа победата на левицата за пръв път в историята на новогръцката държава?

Пабло Иглесиас, испанският вариант на Алексис Ципрас, водач на новата лява партия „Подемос”, който дойде със свои съратници в Атина, за да подкрепи първия ляв пробив, заяви на митинга на СИРИЗА: „Задуха вятърът на демократичните промени в Европа. В Гърция тя се нарича СИРИЗА, в Испания - „Подемос”. Площадът ехтеше : “Сириза” - “Подемос” - Венсеремос”.

Дейвид Гребер, един от ръководните дейци на „Окупирай Уолстрийт”, написа по повод на гръцките избори: „Един ляв съюз в Европа може да означава смъртта на неолиберализма.”

Когато през 2008 г. избухнаха младежките бунтове в Гърция, аз изказах предположението, че това е само началото на една дълбока криза в обществената система и първите симптоми са в Гърция поради нейната специфична история. През 2012 г., когато кризата в Гърция стигна своя апогей и се проведоха извънредни парламентарни избори, написах в „Труд” под заглавието „Гърците пишат история” следното: „Наказателният вот произведе толкова шарен и нестабилен парламент, че вече се заговори за „края на една ера”, за краха на една политическа система. Не се виждаше обаче новото. Партията, която ще изиграе решителна роля за излизането от безизходицата, е СИРИЗА, класирала се на второ място…” Това е моята позиция - гърците отново пишат история.

В неделя СИРИЗА триумфира, но тежко на победителите. От днес започва нейната голгота. Предстоят два месеца изключително тежки преговори, в които Гърция ще иска намаляване на дълга с 50%, в които едва ли ще се приеме изплащане на останалата част тогава, когато гръцката икономика стъпи на краката си, по което може и да се постигне споразумение, премахване на ограниченията и икономиите, обезщетяване на бедните слоеве с 12 милиарда евро и т.н. От поне частичния успех на тези преговори ще зависи не само управлението на СИРИЗА, но и цялата гръцка икономика. Затова е от голямо значение партиите, загубили изборите, включително и досегашните управляващи, да подкрепят новото правителство при воденето на тези преговори. След два месеца могат да се върнат на типично гръцкия дневен ред. Но повече от сигурно е, че от тези преговори няма да произтече излизане на Гърция от еврозоната, каквито опасения се изказваха.

Защо все пак се стигна до такъв изборен резултат и какво ще последва за основните политически партии? Един от първите изводи е, че вече не съществуват твърдите партийни ядра на старите партии. Избирателите са силно мобилни в своите предпочитания, лесно преминават партийните граници и следват общата вълна на обществените настроения, в случая - СИРИЗА.

Хората избраха СИРИЗА не от някакъв каприз и наивитет, а в резултат на пълното си разочарование от старите партии и защото бяха спечелени от гъвкавата и харизматична кампания на Ципрас и компания.

„Нова демокрация” предварително се бе примирила и реално не водеше кампания. Премиерът Андонис Самарас буквално се скри от медиите и не участва дори в дебат с Ципрас. Очаква се той да подаде оставка, а партията му да се разпадне. Сериозен е упадъкът и на ПАСОК - средната класа, която бе нейният резервоар, бе ударена от кризата и се радикализира, като премина в ляво при СИРИЗА или вдясно при неофашистите. Георгиос Папандреу не направи нищо друго, освен да отслаби ПАСОК, като се отцепи, и да обърка сметките на СИРИЗА за самостоятелно управление, като не се класира за новия парламент.

Сега позицията на СИРИЗА относно характера на бъдещото управление много напомня това на Бойко Борисов при втория му мандат. Ципрас има достатъчен избор от малки партии, които биха желали да споделят властта с него, но той ще се опре само на една от тях - „Независимите гърци”, която дори не е лява, а по-скоро напомня на нашия Патриотичен фронт, но е против Меморандума и това е достатъчно. Ципрас няма да споделя с тях програмата си, а ще им предложи едно представително министерство, като това на отбраната например. Е, вероятно няма да отдели църквата от държавата, както бе обещал, но други големи компромиси няма да прави. Дотук са приликите с Бойко Борисов.

Не бях отразявал избори в Гърция от десетина години. Голяма промяна има в тяхното поведение. Всичко премина спокойно, цивилизовано. Службите за сигурност и армията дискретно гарантираха реда и спокойствието. Това е една нова Гърция, поела по нов път.

*Авторът е пратеник на ТВ 7 за изборите в Гърция, текстът е написан специално за “Труд”