Безвъзмездното финансиране по Националната програма за саниране може да се окаже нож с две остриета заради заложените в програмата принципи и заради капаните при бъдещото й изпълнение. За това предупредиха експерти от неправителствената организация „Енефект".

Програмата с бюджет от 1 млрд. лева ще финансира 100% от мерките за повишаване на енергийната ефективност в панелни сгради с поне 36 апартамента.

Проектите, които ще получават средства, са за укрепване на конструкции, топлоизолация на стени, обновяване на покриви, смяна на дограми и инсталации. Точният им вид и обем се определя след технически и енергийни замервания на сградите, кандидатстващи за финансиране.

Ползата за едни ощетява други

Немислимо е всички сгради в държавата да се обновят с публични средства, а не е и нормално - все пак става въпрос за имоти, които са частна собственост.

Освен това липсата на самоучастие ограничава критичността на потребителите към предлаганите мерки и намалява възможностите и мотивацията им за контрол, което съответно занижава качеството, смятат от „Енефект".

В повечето развити страни публичните средства се използват за насърчаване на проекти, които са по-амбициозни от националните стандарти. В Хановер например специализираният фонд „ПроКлима" успява да привлече 12,7 евро частен капитал за всяко 1 вложено публично евро.

При пълното финансиране ефектът е обратен: дори проекти, които биха се откупили в минимални срокове, няма да се осъществят, защото ще очакват грантови средства.

Ниски, ниски цели

Основната критика на „Енефект" към програмата обаче е насочена към целите й. Заложеният в методиката за изпълнение клас С за енергопотребление е в пъти по-нисък в сравнение с практиката в Европа. Нормативните изисквания за достигане на този най-нисък енергиен клас са поставената върху панелните блокове топлоизолация да бъде 8 см, а дограмата да е с двоен стъклопакет.

„Само с 15 до 20% по-голяма инвестиция би се постигнало над 40% енергийно спестяване за разлика от целите, които се опитва да постигне програмата", е написано във възражение до регионалното министерство.

При всички условности на начина на изчисление и включените компоненти задължителните норми, въведени в Брюксел от началото на тази година, са поне 2 пъти по-амбициозни от тези в българската национална програма, при това за постигането им не се предвижда абсолютно никаква държавна помощ.

Сградите в България, които сега се обновяват до клас С, само след няколко години вече няма да отговарят на националните норми, когато се въведат изискванията на Директивата за енергийните характеристики на сградите, напомнят експертите.

След 2020 г., когато новите сгради трябва да бъдат с почти нулево енергийно потребление, обновените през 2015 и 2016 г. блокове ще имат в пъти по-високо потребление на енергия.

Енергийните спестявания за домакинствата ще са далеч от оптималните и влиянието им върху сметките за енергия ще е пренебрежимо малко спрямо това, което може да бъде постигнато. В много случаи то ще е минимално и спрямо настоящите сметки.

От регионалното министерство обаче няма да променят методиката и изискването ще остане за достигане на клас С.

Според експертите, които са писали програмата, е преценено, че точно по този начин с наличните пари могат да се реновират максимално много сгради. Освен това програмата нарочно е насочена към по-големите панелни блокове, тъй като при сегашния проект за саниране с пари по оперативна програма „Регионално развитие" се видя, че именно в тези сгради най-трудно се стига до сдружаване на собствениците.

Влага и мухъл

Според експертите от организацията за енергийна ефективност в строителната практика у нас изискванията за качеството на въздуха и влагата в помещенията при санирането, доколкото ги има, се спазват рядко и се контролират изключително трудно.

Практиката показва, че прилагането на половинчати мерки за енергийна ефективност най-често повишава нивата на въглероден диоксид и влага и води до появата на мухъл в помещенията.

Високи стандарти на саниране на сградите задължително предполагат изграждане на система за вентилация. Те обаче не се вписват в принципа „най-ниската цена печели", избран като основен за обществените поръчки, с които ще се избират обследващите и строителните фирми по Националната програма за саниране.

Според „Енефект" критериите трябва да са икономически най-изгодните проекти, но в дългосрочен план. Трябва да залегнат и минимални изисквания за качеството на използваните материали и компоненти.

Проблем според експертите е, че основната грижа за контрола върху качеството на изпълнението е делегирана на общините, а собствениците на апартаментите, които са най-пряко заинтересуваните от нивото на изпълнение, са практически лишени от възможности реално да влияят върху инвестиционния процес.

Според Делян Добрев, депутат от ГЕРБ и председател на енергийната комисия в парламента, собствениците също ще имат възможност за контрол върху санирането.

Най-малкото заради това, че всяко сдружение на собствениците ще има по един упълномощен представител, който да подписва договорите с общината. Препоръката е всички забележки, които имат собствениците на апартаменти, да се отнасят към този представител, който да ги поставя пред общината.

Именно общините обаче са едно от слабите места. Както се разбра при първите организирани публични събрания с домоуправители, далеч не всяка община има достатъчно кадри, които да се заемат с реализирането на програмата. Особено малките общини.

Много от тях дори поискаха чрез Националното сдружение на общините предварително пари по програмата, за да задействат процеса, което просто няма как да стане. Финансовата схема предвижда пари да се отпускат едва след проведени обществени поръчки.