Папа Франциск прие Бойко Борисов (СНИМКА)

Пиян заплашвал деца и възрастни с нож, оказал съпротива на полицаи

В Турция закриват седем министерства, включително и това по европейските въпроси

Млада шофьорка прегази 77-годишна велосипедистка Старицата издъхнала в болницата във Велико Търново

Тежка катастрофа заради несъобразена скорост отне живота на млад мъж край Стара Загора

200 кг хероин са заловили митничарите на „Капитан Андреево“

Маскиран нападнал мъж и му задигнал портфейла с 1500 лева

Трима мъже в ареста по сигнали на съпругите

Пиян шофьор заби кола в къща Двама младежи са в болница

Камион и лека кола осъмнаха с потрошени стъкла

Северна Корея съжалява за отменената среща между Тръмп и Ким Чен-ун

Германският институт „Конрад Аденауер“: Руската пропаганда е по-опасна от „Калашников“

Бойко Борисов на аудиенция при папа Франциск (ВИДЕО)

Пускат най-краткия международен полет в света, траещ 8 минути

Цената на петрола на ОПЕК се повиши до 76,62 долара за барел

Не е ясно какво ще спечели България от „Детската Евровизия“, но поне се знае колко ще загуби

БОЖИДАР БОЖКОВ

 

Псевдопрестиж за 2 млн. лева

Много по-смислено е да търсим домакинство на истинския музикален фестивал – възрастната „Евровизия”

Сигурно няма да е далеч денят, когато сериозните редакции в България най-сетне ще забранят на журналистите си да използват прилагателното „престижен”. Колчем някой наш филм е получил диплом в Турну Мъгуреле, продуцентите му непременно ще оглушат пространството, че това се е случило на престижния фестивал Хикс. Споменат ли български артист нейде в Северна Дакота, ще се твърди, че го е направило престижното издание Игрек. А недай си Боже от Европа да ни пробутат провеждането на събитие, от което всички вдигат ръце – гответе се за месеци наред тупане в гърдите, че сме станали домакини на най-престижната проява в света.

И ето – най-бедната страна в ЕС прие предложението на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) да похарчи едни милиони за провеждането на фестивала „Детска Евровизия” в края на 2015 г. Дори през миналата седмица, когато офертата бе едва получена и разглеждането й предстоеше, пиарите на БНТ побързаха да се отчетат с две послания, пълни с „престиж”. Колегите им от Би Ти Ви няма как да не се включат в този хор, понеже последният БГ участник на въпросния фестивал – Крисия, е техен корпоративен продукт. Впрочем в своето шоу Слави Трифонов вече заяви, че „този фестивал е сред най-престижните на континента”.

Главното съмнение, че нещо не е наред, е, че никоя от големите и богати държави, които задават тона на континента, не иска да провежда „Детската Евровизия”. От създаването на конкурса през 2003-та до момента домакини са били (част от тях по няколко пъти) Беларус, Румъния, Украйна, Армения, Малта, Кипър, Белгия и Холандия. За разлика от „голямата” „Евровизия” правилата на детската не предвиждат държавата победителка да става домакин следващата година. Нещо повече – там пише, че е препоръчително домакинът за догодина да се избира дори още преди конкурсът от настоящата да се е провел. Напоследък препоръката все по-често не се прилага, а домакинът се обявява в последния момент, понеже желаещи да харчат милиони за детското надпяване няма. Затова и твърденията (даже на отговорни български лица), че призьорката от 2014-а Италия била отказала това „толкова престижно” право да е домакин, а България получила веднага след нея „честта” като втора в класирането миналата година, са глупости, породени от незнанието на правилата. Години наред вече ЕСРТ пробва почвата сред всички бедни и комплексирани държави, пък дано някоя се излъже. А и колцина българи подозираха, че изобщо съществува „Детска Евровизия” до миналата година, когато с разгласата й се зае Слави Трифонов? Все пак България не за първи път участва там. Наши малчугани пяха и през 2007-а („Бон-бон”), 2008-а (Кристиана Кръстева), 2011-а (Иван Иванов). Тези деца съвсем не бяха по-малко талантливи от Крисия, но, уви, нямаха късмета да попаднат в полезрението на рупорите от Би Ти Ви.

Доста хлъзгаво е и твърдението, че с домакинството на детския фестивал България ще се рекламира и дори ще успее да си възвърне вложението. Конкурсът е последният, от който телевизиите на континента се интересуват. Желаещите да се включат всяка година не надхвърлят 15-16. Тази липса на внимание принуди ЕСРТ да впише в правилата му няколко допълнения с надеждата да умилостиви националните канали в Германия, Испания, Великобритания, Франция и Италия – така наречената Голяма петорка от страни основателки на основния конкурс „Евровизия” – да започнат да пращат участници. А и за да спаси самия фестивал. Четири години след старта на „Детската Евровизия” ЕСРТ създаде и „Танцувална Евровизия”, която умря скоропостижно след само два конкурса заради изключително слаб интерес.

Първото допълнение бе, че телевизиите на участващите държави не са длъжни да излъчват фестивала директно. И много от тях, с изключение предимно на бедните страни, правят тъкмо това. Често записът върви в негледаемо време рано сутрин. Така всички потенциални спонсори са отблъснати (за генерален спомоществувател пък въобще да не говорим), а рекламните блокове са рехави. Приходите от тях не покриват даже стотна от похарчените средства. Украйна, която бе домакин през 2013-а, не успя да си върне нищо от отделените от държавния бюджет 29 млн. гривни (2,97 млн. лв.). Правителството на Малта отпусна за провеждането през миналата година 1,4 млн. евро. На 12 януари т.г. в. „Малта тудей” цитира министъра на културата Оуен Боничи да признава пред парламента в Ла Валета, че възвръщаемост няма, но се надява, че поне туризмът може да е спечелил от рекламирането на страната сред децата в няколкото участващи европейски страни.

За да запази авторитета на фестивала, ЕСРТ написа и второ допълнение – на „Детската Евровизия” могат да участват до 18 изпълнители, което е дори леко надхвърляне на възможностите. За сравнение – в правилата на възрастния конкурс пише, че максималният брой държави е 45 – бройка, която почти винаги е постигната.

Следващият жест към Голямата петорка, и поредна поправка – песните може и да не са оригинални. През 2010 г. ЕСРТ просто изтри думата „оригинални” от правилника, каквото и да значи това. А то значи, че можеш да вземеш някое позабравено изпълнение от миналото на Робертино Лорети, да го аранжираш с модерен саунд, да го изпееш на фестивала и пак да ти пляскат, че и да те класират. И последната поправка – тя е и най-прясната, че 25% от изпълнението може да е „на друг език”, различен от официалния на държавата, от която е детето. Разбирай английски. Но нищо не трогва богатите Големи. На този фон може да се предположи с какво облекчение са въздъхнали в понеделник босовете в ЕСРТ, когато са научили, че бедните българи са се съгласили.

Лекотата, с която правителството се съгласи да похарчи 2 млн. лева за нещо със съмнителна полза, е обяснима. Едва ли премиерът Борисов или който и да е министър от кабинета му (понеже именно те ще гласуват на правителствено заседание милионите за фестивала) свързват „Детската Евровизия” с нещо повече от дефилето и снимките на Крисия, Хасан и Ибрахим из държавните и правителствените сгради преди два месеца. Ползвайки фона на тези лъскави спомени, е много лесно да замаеш главата на политиците с изтърканото словосъчетание „престижна проява”. Но след като държавата има един излишни левове за харчлък, е странно, че БНТ вече втора година отказва да участва на истинския сериозен фестивал „Евровизия”, където е реалният блясък и където поне има шанс да те забележат. С мотива, че нямала средства. Шефката на БНТ Вяра Анкова и колегата й от БНР Радослав Янкулов, които в понеделник обходиха политиците, за да лобират за детския фестивал, можеха да изпросят някой лев и за другия. Пък и се видя колко добри резултати се постигат, когато с работата се заемат професионалистите от „Ку-ку бенд”. Подир години карикатури и откровени недоразумения, изпращани от България на възрастната „Евровизия”, използвайки вече опита, БНТ може пак да се опре на екипа на Слави, но вече за конкурс, който се гледа навсякъде – дори извън Европа, и то в реално време. И от който България би имала полза, ако успее да го измъкне от лапите на Големите, за да го доведе тук.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.